От прочетените през последния месец книги препоръчвам горещо следните (Милен Русков се подразбира от само себе си, а и не съм го чела този месец, защото още не е излязла новата му книга):
1. "Трънски разкази" на Петър Делчев. Въпреки отблъскващото заглавие и още по-.отблъскващата корица, решена в цветовете на някое мюсюлманско знаме, книгата е по-прекрасна от изворна вода.
2. Радослав Парушев - всичките му книги, особено ако сте в състояние да преглътнете арогантността на израснал в центъра на София през 80-90-те копелдак, на когото по нищо не му личи, че има общо с Бургас. Може би само по таланта :). Даже и нещо в книгите да не ви хареса, не спирайте, продължавайте. В крайна сметка ще останете изключително доволни. Меко казано.

Можете да прочетете и "18% сиво" на Захари Карабашлиев, ако си падате по американска литература, която не пропуска да ви уведоми за марката на бирата, която героят пие в момента и за вкусовите усещания, които тя предизвиква, ако обичате да ви запознават с всяка табела и пощенска кутия по дългия път от единия край на САЩ до другия... Аз лично не съжалявам, че я прочетох, макар че спокойно и без всякакви угризения на съвестта бих откъснала страниците с близането на пулсиращи путки. Но те са само 3-4, два листа, демек.

Абсолютно спокойно можете да оставите за време, в което нямате нищо по-добро за четене "Апаратът" на Васил Георгиев, въпреки че е обявен за роман на годината от Дарителски фонд "13 века България", освен ако не търсите сбито описание на някои икономически теории, касаещи консуматирското ни общество.

Влакът за Емаус" на Теодора Димова също можете да оставите за някоя вечер, в която сте сантиментално настроени и склонни да простите появяващите се тук-таме умозрителни нравствени конструкции.
Все пак, обърнете внимание, не казвам, че е добре да пропуснете тези книги. Напротив, добре е да НЕ ги пропускате.

А на редакторите и коректорите от Сиела бих казала, че ако получават пари за редактиране и коригиране, ще бъде честно да си ги отработят.