Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 12:16 - Радост, удовлетворение и мъничко срам
Автор: kolchakova Категория: Изкуство   
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.09 11:24


Радостта е, че най-после си надвих немукаетлъка и се сдобих с доста пълни стихосбирки на Маргарита Петкова и Миряна Башева.

Срамът е, че го направих чак сега и то основно подтиквана от невротичното желание да се освободя от множество стари малки книжки с повтарящи се от една в друга стихотворения.

 

И сега за удовлетворението.

Класическата песен на Тоника "Нека да е лято" (https://tekstove.info/lyric/view/11008)  винаги е будела в мен толкова силно недоумение, че въобще не ми е любима и никак не обичам да я слушам. 

Нека да е лято, само да е лято, топло, тежко като злато, звънко, само да е лято до последен дъх....

 И внезапно Ева, с най-драматичния глас, който може да се изтръгне от здраво стиснато с две ръце гърло:

 

Беше първи ден на дълго страшно лято,

житото вършееше война,

падаха мъже в тревата, виеше железен вятър,

времето лежеше мъртво

в черната окопна тишина.

 

К`во стана сега, бе?

Нали нека да е лято? Нали да струи тревата? Нали...

К`ви трупове из нивите, к`ва окопна тишина?

 

И пак: нека да е лято!?!?!?!

Нещо телевизорът дава на късо и почва да сменя каналите: 

на кравайче свито времето да спи - времето лежеше мърво... 

 

Гледам, че песента печели второ място на „Златния Орфей“ през 1977. Ако беше някой „Ален мак“, щях да разбера наличието на безумния куплет. Ама така – остава си загадка.

Та така. Удовлетворението ми е, че този куплет в стихосбирката го няма. 

Вторият ми повод за удовлетворение е свързан с песента „Само за жени“ (https://tekstove.info/lyric/view/20452) по текст на Маргарита Петкова. Хубава песен, хубаво изпълнение, обаче влудяващ припев с още по влудяващи редове „даже до смърт да обичаме, пак не падаме на колене“. Не само банално, но и абсолютно „се бие“ с куплетите. И ето че пак в стихосбирката четиристишието липсва. Слава богу! Тук пък сигурно Стефан Димитров е казал (примерно по телефона): „Абе тъябва ми нещо за пъипев. Я дъасни един куплет“. А може и М. Петкова да му е отговорила: „Драснете го там с Богдана, че сега съм в Созопол“. Нещо такова.

 Та добре, че в стихосбирките поезията е чиста от халтура.
Дето се вика, на едно чувство съм с големите поетеси.





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 978008
Постинги: 408
Коментари: 1011
Гласове: 1308
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930