- Добър ден, звъни ви доцент Димитров.
Тя:
- Да нямате грешка? Не познавам доцент Димитров.
- Не, не, нямам грешка, нали това е номер хххххх?
- Да.
- Вие на кого сте майка?

До тук ако бях спряла историята, пак щеше да е достатъчно завършена. Даже мисля да я спра до тук...

Добре, продължавам:
- На Димитър Колчаков.

Сега тук пак искам да спра с историята и да изкажа възмущение, щото майка ми има все пак две деца... Ама нейсе. Продължавам:

- Да, - казва доцент Димитров, - една сграда падна върху него.

СГРАДА! Вече не им стига мотор, кола, камион, перитонит... Не им стига! СГРАДА!!!!!!!!!! Толкова са се измързеливили, че следващият вместо "Димитров", "На кого сте майка" и "сграда", направо ще иска пари - да му се занесат лично. И по-бързо!