След като сутринта забелязах пачка писма, хвърлени по пощенски обичай върху един стол във входа ни, които писма бяха за съвсем други адреси, улици и кооперации, моят ден на пощите продължи.
Отивам в пощенския клон на "Оборище" и нося четири писма. На гишето няма никого. Чакам-чакам-чакам, не роптая, чакам... Накрая идва една намахана мадама с ориенталски цвят на кожата, цялата в злата (или имитации на злата) - дор до няколко кила. По врата, по ръцете, по ушите. Поглежда ме зло, грабва писмата и започва да лае полу-шепнешком:
- Три с обратна разписка, едно препоръчано... И фактура ще искате... Знаете ли колко ми коствате!!!!
(А още не подозира, че ще искам да й платя с банкнота от 50 лв.)
Тази същата веднъж се беше появила докато друга нейна колежка ме обслужваше, и беше изсъскала:
- Тая ще иска фактура...
А аз нежно отговорих:
- Да, тая иска фактура.
Затова поведението й сега не беше неочаквано и аз, самото самообладание, й казвам:
- Каквото Ви коствам, ще си го платя.
- Щом сте с повече от три писма, трябва да идвате с опис!

Малко отклонение. Преди време една друга тамошна служителка много учтиво ми беше казала, че трябва да идвам с опис. И ми беше дала цели ленти с бар кодове - да си ги лепя сама. Обаче те май са различни за БГ и чужбина, може да има за препоръчани, за обратни разписки...  Знам ли. И като разсъждавах на тази тема, а и не разбрах какво трябва да включва описът и дали не трябва да правя два - за БГ и за чужбина, реших, че това не ми е в задълженията. И отсвирих любезната служителка. 
А сега да се върнем на нелюбезната.

И върти тя гнусливо пликовете. С отвращение ги върти и ги оглежда.
- Ама разбира се! - казвам. - Само да ми покажете нормативния документ, където фигурира тази моя обязаност, и веднага отивам в офиса да правя описа.
- Тооо, само нашите задължения са ясни. На клиента никога не са ясни! Той само права има! Нищо не се знае, като всичко в тази държава!
Аз обаче си мълча, защото се страхувам, че ако му изпусна края, ще ме пишат на първа страница по вестниците.
-Вие ако поискате, аз съм длъжна да ви издам фактура за всяко писмо поотделно.
Това последното го каза не ядосано, а някак тъжно. Но не срещна съжаление от моя страна.

После ми хвърли рестото (не каза нищо за банкнотата), тръшна ми фактурата за подпис, откъсна я и ми я тропна на плота. Пропуснах ли да кажа, че в началото нямаше "Добър ден"? Е, сега нямаше ни "Заповядайте", ни "Довиждане". Нямаше я и началничката на клона. Като сущи директор на училище и тя не си беше на работното място.



Не мога да не пусна движението на интригата във ФБ:

https://www.facebook.com/anna.kolchakova/posts/10207105730666861?comment_id=10207110976878013¬if_t=feed_comment

• • •