Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03 17:18 - Миграцията на пеперудите
Автор: kolchakova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03 11:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

         Миграцията на пеперудите
(Заключителен епизод на "Палмата на Майорка")

нещо като литературно-режисьорски сценарий

Предупреждение: Въпреки че сценарият се състои от три акта, в първия няма да има нещо, което да раздразни героите и да ги отклони от план А. Във втория няма да има повратен момент, а третият ще завърши с много срам за гласа зад кадър.

 1

Едновременно с включването на камерата се отваря и входната врата на апартамента. Толкова едновременно, че зрителят още известно време се чуди отворила ли се е вратата, или кадърът директно започва с дългия, тесен и възтъмен коридор. Камерата подминава кухнята и хола, но не се обръща към тях. В цялата тази работа няма нищо заплашително, това не е американски хорър, не се очаква червен размазан отпечатък от ръка на стената, нито пък внезапно изникнал оцъклен кървав ненормалник да се хвърли върху обектива. Чувства се облекчение в подути от ходене крака и радост от прохлада. Камерата отива в края на коридора. Отваря се врата. Този път – бавно. Камерата оглежда стаята, като движението не е съвсем плавно, а се състои от бавни преходи между микротласъци и микрозадържания. Не знам защо.

Минималистично обзаведена мъничка стая със средиземноморско зелен въздух: две легла със свалени чаршафи (едно вляво, до вратата, и едно - до отсрещната стена, под прозореца), стол, нощно шкафче, празна етажерка вляво, вграден гардероб вдясно. На пода – огромна купчина дрехи, под която се виждат части от два сака. Ясно е, че купчината-кит ги е смачкала. Камерата оглежда преценяващо две празни раници, търкалящи се до дрехите. Образът леко губи яркост: малки са. Рязък преход към лявото легло. Кадърът трепва и става ясно, че камерата се е сетила нещо: започва да търси със ситни възвратно-постъпателни движения, поглежда леглото, под леглото, към другото легло, под него, под стола, в празния гардероб. Пак отначало. Поглед към часовника на нощното шкафче. До него лежат самолетни билети. Часът е пет. Камерата рязко се фокусира върху купчината на пода. Две ръце грабват част от дрехите, слагат ги на лявото легло. Отдолу остава смачкан сак, по-малко от четири педи дълъг. Ръцете започват притеснено да сгъват дрехите и да ги подреждат вътре: тениски, панталони, бански, хавлии… Хавлиите, слава богу, са микрофибърни, сгъват се на малки цилиндърчета и се пъхат в разни неусвоени ъгълчета. Ръцете тревожно и грижливо уплътняват всяка, дори най-микроскопичната кухина – къде с отделни чорапи, къде с тоалетни принадлежности: четка, паста, зарядно, гребен, празен, сгънат несесер. Ръцете дърпат ципа с усилие и сакът заприличва на дебела, безформена собрасада, чието естествено черво ще се пръсне всеки момент.


image

Камерата бегло регистрира как в стаята влиза млад мъж, кляка до останалата на пода купчина и започва флегматично да прибира багаж в другия сак, който е значително по-голям, но трябва освен дрехите да побере 5-6 чифта маратонки, обувки и чехли с размерите на малки детски цигулки. И мъжът гледа да уплътни всяка кухина. Без никаква припряност. И този сак заприличва на претъпкана собрасада. На пода остават още дрехи. Мъжът ги разравя с въртеливо движение на дългите си пръсти, поглежда към камерата и пита:

– Нямаше ли ги сините слипове?

Камерата за миг замръзва в недоумение:

– Не са ли при теб? Защото тук ги няма – уточнява мъжът, все още потопил пръсти в дрехите.

– От първия ден ме питаш за тези слипове. Ти въобще сигурен ли си, че си дошъл с тях? – чува се глас, който определено току що се е изнервил

– Така мисля  – мъжът звучи, като че ли наистина дълбоко мисли. – Дойдохме първата вечер, сложих си банските и отидохме на плаж.

– А какви слипове свали? Сини ли?

Образът добива лек ярко червен нюанс.

– Не знам…

Образът се прояснява. В полезрението се появява една найлонова торба с вестници.

Гласът зад кадър е почти подмазвачески:

– Ще намериш ли място при теб за тази торба? И за картината?

Без да чака отговор, камерата тръгва да оглежда банята. После – другата баня. После се връща в стаята. В средата на пода чакат двата напращели сака и двете също толкова заплашващи да се пръснат по шевовете раници. В рамките на десет секунди със светкавична бързина се сменят образите на багажа и на сложени на тезгях собрасади. Всички създават впечатление на килнати и полумъртви от тежко преяждане.

 

2

Малката кола е толкова тясна, че камерата въобще не може да се движи и само недоволно се друса, вторачена в пътя. Шофьорката казва бодро на младия мъж до себе си:

– Спокойно, няма да закъснеем. Всичко е наред.
         
 Ааа, аз съм си спокоен - казва спокойно мъжът.

Зад кадър се чува гърлено ръмжене.

– А тая биричка за какво си я купи? – пита шофьорката.

– Ами да я опитам.

– На нас хладилника ни е пълен с бира, ти в последния момент хукна по магазините. И хареса ли ти?

– Не съм я опитал.

Зад кадър се чува повече от гърлено ръмжене.

На паркинга младият мъж сваля багажа върху една количка и веднага става ясно, че колата не е чак толкова малка.

Камерата тръгва през летището. Изчаква неголяма опашка от мъже с долнища на анцузи, тениски и по джапанки и от жени с тесни рокли на леопардови шарки. Багажът отпътува по лентата. Камерата продължава към скенера. Пътем се спира на щастливите лица на трима-четирима служители, които се заливат от смях, махат с ръце и им дават знак да минават спокойно.

Това не е Германия.

… Самолет… Бръмчене на двигатели…

Внезапно разнасящите храна и кафе стюардеси и стюарди започват да се движат много овладяно от край до край по пътеката, толкова подчертано овладяно, че веднага става ясно – има проблем. Въпросът „Има ли лекар?“ прозвучава успокоително за пътниците (освен за един, очевидно, за когото прозвучава успокоително положителният отговор). По-добре да се търси лекар, отколкото Брус Уилис. Почти през целия останал полет по пътеката се разнасят кислородни бутилки. Това също е успокоително: в самолета няма труп. Персоналът се движи с каменно, но приветливо изражение.

 

Храна… Кафе.

 

Самолетът каца. Обичайното ставане на пътниците преди още да са изгаснали лампичките със закопчаните колани. Пътеката е пълна с хора, затова голямата част от станалите застиват в неестествено изкривени пози между седалките: прегърнали с една ръка предната облегалка, полуприсвили колене… чакат… чакат…чакат… Не сядат. Чакат… чакат…

Чува се вой на линейка. Още 20 минути чакане. Отвън в октомврийската нощ плющи ноемврийски дъжд.

Ясно е защо онези с джапанките летят към Палма по джапанки. Не е ясно защо се връщат така.

 

Терминал 1. Мизерия. Върти се парцалива гумена лента. Багажите излизат като изпод земята. Камерата е точно срещу отвора. Изскача нечий сак. Твърде е голям, за да вземе резкия завой по лентата. Засяда. Излиза следващият. Бута заседналия. Заседналият пада на земята. Третият бута втория. Четвъртият – третия… Мъж по джапанки мълчаливо се самоорганизира да вдига и прехвърля багажа. Някой му се кара, че връщал саковете много грубо на лентата. Мъжът му отговарят в съответствие с джапанките си. Последни  естествено излизат малкият сак и големият сак със залепен етикет HEAVY!!! Камерата опипва шевовете – здрави са.

Отвън продължава да вали отвратително. Току що градският транспорт е спрял да върви.

Пред гишето за поръчване на таксита са се струпали десетки пътници.

Камерата проследява младия мъж, който отнася саковете до едни далечни пейки във възтъмната чакалня, осветявана от самотна неонова пура.
          – Ще си вземеш ли сега вестниците? – пита той към обектива.

И започва да вади от големия сак разни натурии – вестниците и картината са най-отдолу.

Глас зад кадър:

 Какви са тези торби?

 Ами тук е бирата –младият мъж разклаща едната торба, в която издрънчават 3-4 бутилки.

 А тази голямата?

 Ами… плодови млека, сирене, малко кремчета, черимоята...
        – Плодови млека...
       Мъжът вади една бяла пластмасова бутилка от литър.

image
        – Ще си вземеш ли за вкъщи? Има пет.

Камерата се приближава и се впива в очите му – сиво-зелени, по детски големи и чисти.

 Защо си ги помъкнал?

 Много са вкусни.

 Ама не можеш да си накупиш за цял живот!

 За цял живот не, обаче поне за тази вечер…

Сиво-зелените очи започват да светят с нежна алчност. Пурата се отразява вертикално в зениците.

  

3

Камерата обхожда разхвърляна стая: по дивана, по креслата, по килима – дрехи, очевидно сортирани за пералня. Масата – отрупана с магнитчета, пепелници и прочее сувенири.

Личи невротична паника: кога ще се разгребе всичко това!!!

Звъни телефонът.

– Прибра ли се?

– Да.

– Намери ли ми слиповете?

– Стига с тези слипове! Как ще ми хрумне да ги взимам при мен, като нямах място даже за… една дъвка нямах къде да навра.

– Е, то и аз нямах място, но намерих за твоите работи.

– Добре, де. Отчитам, че взе вестниците.
          – А киселите млека? А черимоята?

– Това си беше вече твое решение. Въобще не знам, как ги побра в сака си. И бирите, да не забравяме.

– И хавлията ти.

– Коя хавлия?

Камерата рязко се обръща към двете микрофибърни кърпи на пода, които, смачкани на топка, общо не са по-големи от среден грейпфрут.

– Твоята хавлия.

– И двете ми хавлии са тук… Я чакай! Я ми прати снимка на тази… хавлия!

 

След минута вайбърът издрънчава.


image

 

– Хубаво се чудех аз къде е кърпата на Ася, ама как да се сетя точно тебе да питам! Оф, леле!

 

Разговорът се прекратява. Камерата едновременно се отдръпва назад и се извърта към тавана и започва да следи една развяваща се край лампата почти невидима паяжинка. 3 минути: лампата - паяжинката - бааавно премигване - лампата - паяжинката - бааавно премигване...

Внезапно камерата се втурва към компютъра, килва се на една страна съвсем до монитора, но все пак не губи екрана от поглед.

 

– Здравей, Ася! Добре че не спиш! Както вече сигурно си разбрала, една  твоя хавлия с размери на възглавница прелетя над Средиземно море, над  Рим, над... и с една дума сега е в София. Моят брат е много старателен, но не чак толкова старателен, че да запомни коя хавлия е на сестра му. Сори и ло сиенто! И ке пена контиго! 😞 Ще си я получиш април месец, освен ако не искаш да ти я изпратя веднага по пощата, което съм готова да направя в първия работен ден!

 

– Здравей😄😄😄. Сега заради Митко, ще се къпя рядко, че без тази кърпа не е живот!!!😂 Мани кърпата, кажи дали момчето си намери сините гащи

– Това никой не може да каже

 

– Хахаха

– Той, както може би си забелязала при пазаруването на маратонки, си купува по няколко от нещата, които си харесва

– Аа ясно!

– И сега тук сини гащи има, ама не знае колко си е бил купил

– Не може да се хванат, значи

–  та да разбере всички ли са налични.

–  Хахаха...здраве да е. Пак хитро го е измислил, да не се сдухва, като губи нещо.

–  И ми казва: не стига, че взех и част от твоя багаж… Какъв мой багаж?.. Ами една голяма хавлия!

– Хуахахаха ще падна

–  Каква голяма хавлия бе, сине майчин?

– Оххх, как се смея, щото си го представям.

– Нали преди да тръгнем специално купихме микрофибърни кърпи, да не заемат място!

– Тоя Митко, той ти е помел цялото легло.

–  Да се благодарим, че не е вдигнал и матрака

– Ти па, сто кърпи имаме тука...толкова се смях

– Дай поне да я занеса на майка ти

– Ами тъкмо като ходя до Бг, няма да мъкна кърпи. Абе, моля ти се, ще се спукат от смях, ако им се появиш там с кърпата. За една хавлия, чак пък притеснения

– Едва си затвори сака, а то вътре

– Хахаха...без тая кърпа, можеше да набута още нещо. Биричка за какво си купи? Викам: айде отвори я, де. Ааа не, вика. Аз само така я купих, да пробвам. Е айде де, пийни малко... Вика: е, няма време.

– Той от Октобърфеста миналата година се увреди: все търси бира като тамошната - да не горчи. Ама не я намира. Но продължава да опитва.

 

– А аз имам в хладилника цяла седмица е вътре. Язък. Можеше да си пробва всеки ден

– Мани! Въпросът е, че докато българите мигрират към Испания, пеперудите от там мигрират към БГ: през зимата и насилствено! 

Образът бавно потъмнява, размества се, полягва на една страна… Става тъмно, но с лекия червен нюанс на засраменост и неспокойство...




Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 997769
Постинги: 408
Коментари: 1011
Гласове: 1311
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031