Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09 13:08 - Пременил се Илия – сега е едно...
Автор: kolchakova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 576 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

А едно! А1!.

И сега някой ще каже: АМАН от твоя Мтел!

Първо – не е мой.

Второ – аз два пъти по-силно крещя АМАН!

Ами неусетно минаха две години и отидох да попитам кога аджеба точно, на кой точно ден да отида, за да си прекратя завинаги договора с Мтел. Завинаги!

Сега, да кажа, че аз смятам да продължа да ги наричам Мтел – така ги обиждам!!! И също да кажа, че във всички проведени в следващите дни разговори – лично и по телефон, не остана събеседник, служител на Мтел, когото да не осведомих, че не мога да ги понасям.

И тъй, уведомява ме момичето, трябва да дойдете на 29 октомври. То, естествено, ме уведоми след около 30 минути чакане.

– Ако дойда на 28 септември?

– Не!

– Ако дойда на 30 септември?

– Не!!! Те вече ще са го пуснали.

– Добре, – казвам, – ще дойда на 29 октомври. Няма да си планувам нищо друго за тогава – само чакане в скапания ви офис. Освен – тук си оставям вратичка, осенена свише, – ако не ми направите неустоимо предложение.

Момичето веднага написа на компютъра си някой да ми се обади и да ми направи такова предложение.

И аз излязох с победителски изправен гръб!

Ха!

ХА-ХА!

Теленор ИЗОБЩО нямат телевизии. Виваком за двете години, откак ги питах последно, са се сдобили с ЕДНА немска телевизия. В моя ЦЕНТРАЛЕН район само Мтел могат да ми доставят немски програми.

И така, подвих опашка и зачаках обаждането. Защото, простете ми за сърбогъзието, но от цялата телевизионна напаст кабелно ме интересуват само немските програми.

Обади се жена, професионално приветлива и търпелива. Предложи ми нещо. Уговорихме се да помисля до следващия ден и тя пак да ми се обади. Обади се. Обсъждахме дълго как, ако може, за нищо да не плащам и да получавам всичко, убедих се, че не става и в крайна сметка стана ясно, че ще получавам същото, като до сега, но на по ниска цена. Хм, по-ниска, защото се отказах от домашния телефон (новият му план някак си се оказа по-лош от предишния). Отказах и NOW, което и без друго не съм имала. Така свалих таксата с 6-7 лева. Повторих, че не мога да ги понасям, но ще ги търпя заради немските телевизии. Разделихме се приятелски.

След два дена получих по куриер заявления, че се отказвам от досегашните услуги. Нямало било проблем, че е предсрочно, защото се сменяла техниката и сега кабелът щял да е оптичен. Защо досега не е бил оптичен? „ Аааъъоуешжгтаеуаааа…” (така горе-долу прозвуча отговорът). Куриерът не е на Мтел, а на Спиди. Той е много Спиди, връхлита в офиса, почти прегазвайки колежката, която му отваря, направо тръшва бумагите на бюрото ми върху моя хартиен хаос  и нарежда да ги подпиша без да ги чета, защото нали е много СПИДИ. Еми подписах ги. Не съвсем веднага. Първо звъннах два пъти на телефонната си приятелка – да уточня някоя и друга цифра в договора. Разговорите бяха в стила „То това пише, но всъщност е както ви го казах”.

Обадиха ми се техниците от Мтел. Уговорихме се за 4 септември. В ДЕВЕТ сутринта. Фоновото знание, което трябва да създам е, че времето е отпускарско и в офиса има 60% недокомплект. Ако се забавя, там ще функционират само 20% в лицето на милата ми колежка, а времето е отпускарско, ама работата – не е!

Техниците дойдоха в 9:40! „Госпожата нещо не ни вярва” – разчетоха грешно свирепото ми изражение. Обясних им как си представям аз точността и отбелязах, подавайки им приготвени калцуни, че преди две години техниците от Близу си носеха служебни.

Самото инсталиране премина с щастлив край, изразяващ се в цялостно освобождаване на бюрото ми от модеми и рутери. Много приятно. И в заместване на двете дистанционни с едно. И в освобождаване на гнездото за скарт кабела, така че вече можем да гледаме дискове без да въртим цялата масичка, да вадим кабела на доставчика и да пъхаме там този на DVD-то, после да правим всичко в обратен ред, като прибавяме и сглобяване на разпадналия се скарт.

И, на тръгване, момчетата казаха същото, което и телефонната ми дружка – да занеса освободените устройства в офис на Мтел. И сега аз, нахална, въпреки че закъснявах, реших да ги сваля, да освободя място в и без това пълното си с боклуци жилище. Искам да отбележа, че, ако и да са четири кутии, тежат си. И асансьорът не работеше.

Информирам шефовете на Мтел, че КПДто на служителите им може да е ЕДИН човек на ЕДИН час. Поне съдейки по това, на което бях свидетел. Чаках 50 минути, за което време двама служители обслужваха две жени, които очевидно бяха застанали там преди аз да се наредя. Четирима души пред мен се отказаха, но аз просто се закучих – не ми се катереха етажи с тези кутии. Когато една от щастливите клиентки най-после си тръгна горда притежателка на договор, телефон и най-вече на протектор в така желания от нея и дълго избиран цвят, аз си подадох личната карта и извадих първото от устройствата.

Служителят чукна нещо на клавиатурата си и каза:

– 225 лева. Неустойка.

И аз, както по принцип съм набрала на Мтел, и както се бях изкривила от един час стоене с тежки торби, и както знаех, че колежката ми е сама, за шефа да не говорим…

Договорът ми изтичал след един месец и 25 дни. Ако върна устройствата преди това… Обяснявам за телефонните разговори, за подписаните откази, за подписаните договори. Сигурно съм приличала на извънредно тъп вулкан, натоварен с тежки торби.

Служителят е мнооого мил и търпелив.

– В никакъв случай не бива да допускаме търговска грешка, – обяснява ми той като на тригодишен дебил.

Аз вече бях загряла какво е станало. В смисъл… добре, ще си призная. Бях го загряла още когато се наредих на опашката, но все се надявах, че бъркам.  Надявах се на не знам какво. Служителят продължава да повтаря за търговската грешка, за 225-те лева, месеца и 25 дена… А аз вече настоявам само за една:

– Моля ви, върнете ми личната карта и устройството и натиснете там едно копче на компютъра си, за да стане така, все едно изобщо не сме се виждали.

– Не, не, – настоява той. – Искам да разбера какво е станало.

– Останете след работа да разбирате. Сега ми върнете личната карта и устройството и натиснете там едно копче на компютъра си, за да стане така, все едно изобщо не сме се виждали.

– Госпожо, недейте така на инат.

Много е нежен. Сигурно има отвратително и вироглаво малко дете вкъщи.

– Трябва да разберем какво е станало. Вие в кой офис подписахте документите?

Изблъввам вълна жупел, примесена с повторение на инфото за телефонни разговори, Спиди и техници.

Впрочем, отзад се е събрала ОГРОМНА опашка. Тя се е събрала за този час, а не за двете минути, откак аз съм на „гишето”.

Служителят звъни на моята телефонна приятелка по телефона, който аз много предвидливо си бях записала. Естествено, приятелката ми не вдига.

Докато чакаме, проиграваме още веднъж скеча Върнетемикартата-Небивададопускаметърговскагрешка. Приятелката звънва. Провеждат очаквания разговор „Тука една госпожа…”. Ясно се чува „Още не е отразено при мен”.

Пак си поисквам и най-после получавам документа си и устройството, както и уверението, че ако дойда след един месец и 25 дни, ще мога да върна целия този багаж.

Катерейки етажите и пръхтейки хипопотамски, набирам приятелката си и я питам точно в колко часа след един месец и 25 дена да отида да се отърва от кутиите. Тя обаче непрекъснато ме прекъсва, за да ми каже, че… ако… преди… 225 лева неустойка… Аз пък я прекъсвам с молбата да не ми говори за 225 лева неустойка и търговски грешки… Просто да ми каже часа и да приключваме. Пое ангажимент, да ме уведоми лично. Уведоми ме. На другата сутрин. Вечерта отидох в офиса на МТел на Руски паметник и приключих за десет минути.

И какво?

Нали помните, че останах при МТел заради немските програми. Нали?

Еми – нямаше немски програми. Което установих чак на 6 септември, когато имах време за гледане на телевизия. Нда. Нямаше никакви немски програми. Звъня на *88. Обяснявам какъв договор съм подписала, с какви допълнителни пакети, как искам ВЕДНАГА да си гледам любимото немско предаване…

– Госпожо, вие имате немски програми.

– Не, нямам.

– Имате Екстра Мах SD и Екстра Мах НD!

– Защо ми е да имам два пъти Екстра Мах, пък било то и НD? Проверете, едното трябва да е Екстра Europe SD, другото – Екстра Мах SD.

Следват обичайните инструкции: рестартирай, хм…, момент (моментът трае няколко минути, през които девойката ходи да говори с някого), сигурна ли сте, че сте рестартирали, тогава отидете в менюто на „Зареди програмите” … как нямате такава опция … Не може да нямате… Излезте… влезте… прочетете ми какво виждате… и не виждате „Зареди програмите”? Изключете… Включете… Влезте… Сега ми прочетете…

Аз абсолютно послушно изпълнявах абсолютно всичко, освен да се съглася, че имам немски програми.

Чаках още няколко многоминутни момента девойката да ходи да пита някого нещо. След последното отлъчване ми заяви обидено:

– Госпожо, вие имате немски програми!

– Нямам, – продължавам тъпо да настоявам аз.

– Как, нямате ли Карусел и Детский мир.

– Госпожо, тези думи са на руски. Немският е съвсем друг език!

– Така ли?

Значи, тя беше искрена. Аз не бях съвсем коректна в твърдението си, но пък как иначе щях да чуя това детски наивно, откриващо света „Така ли”?

След 40 минути „имате-нямам” тя се опита да ме довърши със следното предложение, получено пак от някъде от далече:

– Значи, имате два варианта.

Това ме влудява. Когато някой се е осрал, да ми обяснява, че АЗ имам два варианта.

– Първият вариант е да отидете в офис на МТел…

– Веднага ми кажете втория вариант!

– Да снимате договора..

Не знам как да предам подтекста, че „ти си една тъпа лелка и въобще не знаеш нито как се снима, нито как се праща…”

– Да снимате договора и да ни го изпратите на мейла.

„А така!Начуках ли ти го!”

– На кой мейл?

– customerservice@a1.bg

Бързо-бързо сдъвкано.  Абе, девойче, аз може и хич да не знам английски, ама чак пък толкова ли бе?

Снимах. Написах писмо:

 

Здравейте,

в приложението е копие от първа страница на договора ми с вас, според който договор следва да ми доставяте немски програми в пакета Екстра Europe SD.

Според служителката Ви Теодора Попова, с която току що разговарях на *88, вместо Екстра Europe SD и Екстра Мах SD при вас били "отбелязани" Екстра Мах SD и Екстра Мах НD. Моля да си коригирате "отбелязаното" съгласно договора ми с Вас.

Анна Колчакова

 

Пратих, Изчаках 10 минути и звъннах. Поговорих си с един младеж, когото помолих да провери дали е пристигнало писмото (Вие на кой мейл го пратихте?.. От кой мейл го пратихте?.. Момент… Да, получен е.), дали става ясно, какво искам и дали от снимания договор личи, че имам право да го искам. Щели да се свържат с мен някога, не може веднага, ще предам на колегите, не, не може да говорите с някой мениджър, само това мога да направя, да предам на колегите…

Вечерта получих SMS: “Пакет „Europe SD е активиран. Моля, рестартирайте устройството”.

Може би получих извинение по мейла? Не!!! Ето какво получих:


          Здравейте, 

Считано от 06.09.2018 г. за услугата „Телевизия“ е активиран дискутирания в писмото Ви пакет – „Europe SD“. Съгласно изразено Ваше желание, на 07.09.2018 г., бе премахнат – „Max HD“.

Като комплимент за Вас, ще Ви предоставим А1 клуб ваучер – пакет HBO, който ще можете да ползвате за 30 дни.  

Благодаря Ви за разбирането! 

С уважение,  

Моника Маринова  

Обслужване на клиенти

 

Получих КОМПЛИМЕНТИ.

Те включват и премахват пакети съгласно дискутирания и желания, не съгласно договори!

Ми не, Монико Маринова, не ми благодарете! Не проявявам разбиране! Чакам си извинението.




Гласувай:
1
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1177440
Постинги: 418
Коментари: 1029
Гласове: 1340
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31