Прочетен: 3205 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2011 12:02
– Момчета, Балканът е още далеч, да се отбием в Козлодуй, да вземем кола и коне, товарът ни е голям – казал Ботйов. – Освен това пътят ни върви през голо поле, колата ще ни служи още и за крепост.
Няма съмнение, че предложението му се приело, момчетата били в такова настроение, щото всяко море им се струвало още до коляно. Нашият войвода, който възпявал толкова години войводи, хайдути, хъшове и Балкан, сега за пръв път ги виждал. Той не застанал на войводска почва, не станал диктатор в най-силна смисъл на тая дума, водил се по вишегласие и свободно мнение, парламентарно, така да се каже. Всеки ще да разбере колко е била погрешна почвата. Вишегласие, свободна всекиму воля, филантропия и прочее още принципи можат да се съблюдават само тогава, когато се пише уводна статия за вестника.
По икиндия стигнала четата с отворен байряк в с. Бутан, чисто българско. Мъжката страна, т.е. помощта, още с време отстъпила из селото, останали само жените, които от най-напред странели, но отпосле, като чули, че гостите говорят на техния език, доближили се, захванали да се кръстят и целуват байряка. Колко тоя последният притежава обаятелна сила; кланят му се безсъзнателно и ония, които хабер нямат от великото му значение! Уморени, момчетата спрели се да отпочинат и сръбнат по една вода. Две циганки, които са интернационалки във всяко отношение, носели вода с по два котла и поили гостите.
От това село се присъединил към четата Марко Печенешки, врачанец, кръчмарин, мисля, второто и последното лице, което последвало нашата чета.
Много е рано още, първият ден, три-четири часа, откак са влезли нашите юнаци в земята, в която са дошли да умрат, но принудени сме да обадим още отсега на своите читатели, че надеждата, святата надежда, се поколеба вече. Онова, което се мислело и въображавало отдалеч, грубата действителност го отрязала като със сърп. Ония, народът, за любовта и доброто на които дошли да си жертвуват младините нашите юнаци, нямало ги, малко искали да знаят кой е дошел. Не говорим вече за онова, което са очаквали дружината и техният войвода; да нарамят пушките местните патриоти и да застанат под свещения байряк.
Тая студенина от страна на населението, тая подигравка, така да кажем, да дойдеш с живота си да се жертвуваш за някого си, а тоя някой си да не иска да те погледне, е обстоятелство повече от убийство. Впечатлителната и наблюдателната натура на войводата била най-много поразена и поколебана.
– Виждате ли, че народът не иска да ни знае, че той няма никакво известие, че спи мъртвешки! – казал той на Георгя Матева и на Прокопия Дянков. – Това кюлхане, Заимов, ни излъга да направим една непростителна от историята глупост! Но напред! България ще да живее и после нашето загинвание.
Захари Стоянов в спомените на съвременни...
ПРИЗИВ ЗА СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ПАНТЕ...
08.07.2011 12:42
09.07.2011 07:48
( едно е на книга, друго на живо, ето как идеалът изяжда главата)
По-лошото е, че след като при първата битка падат двайсетина четника, и след два месеца турците разрешавата костите им да бъдат погребани, се подема едно строене на кръст и едни ежегодни и до ден днешен поклонения на мястото - от същите тия хора, дето два месеца по-рано са се крили по къщите си и са оставили двете циганки да носят вода. Е същите тия хора обявяват мястото за светиня. И сега как да обясним това безсрамие със сложността на човешката душа?
не знам типично нашенска черта ли е, но си стои - крещим, а щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви...
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69