Плашат ни разни държавни чиновнички, че ако не ги оставим да си прибират колкото преценят бонуси, ще вземат да се корумпират. Нямало друга опция. Искат голееееми моркови. Голеееми.

Пък министърът на образованието в група със заместничките си открил топлата вода и екзалтирано проповядва и той моркови - системи за поощрение на учениците като борба за по-добра дисциплина. Едни събрания от общественици и специалисти да говорят с провинилите се ученици, защото те, нали, били хора, умеели да говорят. Можели сме били да се разбираме с думи. И тук нямало други опции.

Не можем, бе, министър Игнатов. Ето, обяснават от телевизора на вишеупоменатите чиновнички, че не е хубаво да вземат по осем бона на месец държавни пари, пък те не разбират, хич биля не са в конфликт със съвестта си и с втората си сигнална система, много са доволни от свършеното и си държат на морковите.

И сега аз, като един същи примитивен небрюкселски неандерталец, излизам рошава и прегърбена от пещерата си, крия какво влача зад гърба си и питам:

- Ама... такоз... начи... хич ли да няма тояга?..

ми айде де - те морковите по-големи от тоягите в криворазбраната ни демокрация...едни палчици обикновено вадят- прахът от дрешките изтупват:(

Но има точно обратният ефект когато на едни се полага морков, а на други тояга... когато едните под тоягата вадят морковите за другите...
поздрави!

че морковите им са много по-големи от тоягите. Тоягите им са като клечки за зъби и със същата здравословна функция - здравословна за морковоядците.