Е не ми дава мира това председателство! Тези щастливи чиновници, обикалящи като скакалци по европейските столици - сякаш през някакви коридори от бронирано стъкло, защитени, недосегаеми, помитащи спокойствието на домакините си, малкото им спокойствие, за да си осигурят пълна неприкосновеност. В техния свят има къде да се паркира! В техния свят никой не ги връща да минат по заобиколни улици! Край техния свят всеки има право да протестира, защото сме демокрация. Протестирайте, не ни пречите! Имате право да протестирате. Имате право да ТЪРСИТЕ къде да паркирате. В рамките на съседната подзона, разбира се (това е специален поздрав към някакъв общински отговорен млЯдеж)!
Тия, на които сме поверили своята безопасност, дето превърнаха Европа в нещо като Средновековие по несигурност и произвол, в нещо като Анкх-Морпорк, те живеят във вечно току що ремонтирани, реновирани, подменени френдли пространства. Улиците за тях се мият с гореща вода!!!!!!!! ГОРЕЩА! 80 градуса! Из въздуха над главите им пърхат щастливи емотикончета.......
Оф, нямам думи! Много отдавна не ме е обхващало такова презрение и отвращение. Под разните синьо-европейски лозунги отнемат свободата ми в собствения ми град. Унижават ме. Задушават ме!
Колкото до нашите натегачи, типичните, дето у тях е лъскаво, а си тръскат фасовете, космите и изрязаните нокти през балконите, за тях публикувам цитат от книгата "Три Истанбула", писана преди почти един век! Не знам дали е утешение, че не сме единствени в кухата си лицемерна показност:

но ми хареса и съм солидарен с казаното. Такова чудо за таково нищо-цялата пара за свирката. Панаир на суетата.

минаваме край нищожната подробност, че това председателство не е резултат на заслуга или на нечие преголямо уважение. Просто ни е ред и ни се пада.
Впрочем, препоръчвам книгата.