Постинг
30.04.2009 14:57 -
Ние с Чили 7
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 3743 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 10.07.2009 09:39
Прочетен: 3743 Коментари: 8 Гласове:
1
Последна промяна: 10.07.2009 09:39
17.02.2009 Plaza de Armas
Станахме ние (все по същия начин), похапнахме така наречената „чилийска баница”, направена от Хуан,
и хукнахме в неизвестна посока (на мен посоките все са ми неизвестни).
Излязохме ние от метрото и... И сега ако питате, къде ми се намира сърцето, ей тук е:
На Пласа де Армас.
Това жълтото вдясно е историческият музей. Отсреща е катедралата. Вдясно е и централна поща, до която трябва да отидеш, ако искаш да пуснеш писмо, независимо къде в Сантяго живееш. Струва ми се не много удобно.
Светлината е толкова силна, че фотоапаратът ми направо отказа. Затова цветовете са най-различни. Особено на небето. 35 градуса. Безводие.
Палми.
На такива метални пана по земята е разказана историята на града, разрастването му.
Паметникът на Педро де Валдивиа - първия губернатор на Чили. Въпрос за туристи: какво му липсва на този паметник?
Ще ви кажа по-късно, ако не сте се сетили.
Някои много запознати с архитектурата може би ще възкликнат омерзено, че този площад е еклектика. И че всичко е построено от американците.
Аз пък, понеже реших да не се занимавам с теории, а само с усещанията си, усещам това като много хубаво. Намирам божествени на това слънце тези колониални, неокласически и каквито са там други сгради, оглеждащи се в ултрамодерни постройки.
Виждала съм и в София такива огледални неща, но те ми приличат на ... Абе взел някой архитект, та казал: „Вижте сега, че и аз мога да правя такива работи. А? Мога ли? А-а-а... И ще го турим... къде... къде... ами ей тук, например, на „Тодор Александров”.
В смисъл, че не ми се вписват.
А тези ми се вписват. И още веднъж ще имам повод да го кажа.
Който дойде тук, се снима с индианеца.
В случая тази снимка има за цел да съпостави два носа. Не по форма, а по големина.
Като в София пред народния театър и тук се събират шах-запалянковци. Само дето условията са малко по-добри.
Този тук проповядва в захлас нещо за някой бог, а мъжът в черния костюм ходи напред назад и сам нещо си говори и си се навива.
Това е вътрешният двор на историческия музей.
Не е гигантски и там няма хиляди експонати, но, мисля, това му е и хубавото. Кратко и по същество – разбираеми неща, които могат да се гледат не само от тесни специалисти по първото десетилетие на девети век. И да им бъдат интересни. Тоест, да Ни бъдат интересни. И ни бяха.
На входа има ето такава плоча:
В симъсл, че „екселентисимо” сеньор Пиночет и министъра на образованието са завършили реставрацията на музея. Тази плоча не е залята с черна боя, не е надраскана и не е строшена.
Искам да живея в такава колониална сграда да се абстрахираме от факта, че освен много други неща, е била и затвор), да излизам на прохладната тераса и да подвиквам: „Една цитронада с много лед”...
Цитронада, защото портокалите в двора не са още узрели.
Любимият ми брат ми мисли само доброто.
Но отказва да ми носи цитронада.
Тези шипчета под стряхата, предполагам, са за да не заживеят там гълъбите.
В катедралата (la Catedral Metropolitana de Santiago) ,
чийто първи вариант е възникнал с възникването на града, т.е. около хиляда и петстотната година, а сегашният й (пети) вид е отпреди около два века, отново се озадачих от разбирането за бога. Толкова буквално, нагледно и делово.
Когато, например, трябва да се онагледи твърдението, че Исус в сърцето си страда за мъките и греховете на хората, че много ги обича и пр. това се онагледява така:
Директно си го показва, да не би някой да не разбере. Снимката е много лоша, но, първо, беше тъмно, второ, беше далече и трето – апаратът ми е много лош. Всъщност, направих снимката със светкавица, защото не виждах изобщо какво прави Христос. Само подозирах, но не можех да повярвам. Чак вкъщи, като видях сърцето, разбрах, че правилно съм подозирала. За да е по-ясно на богомолците, сърцето е „оковано” с тръни.
А ей този светец предизвика у мен спонтанен първосигнален невъзпитан смях
защото се нареди в една редичка със Супермен, Спайдермен и всички други пластмасови герои, които можеш да намериш в снаксовете.
Ето още една светица:
Винаги с протегнати напред ръце.
Но ако говорим сериозно, колко мъчително трябва да живееш, колко отруден и скотски трябва да е животът ти, колко безнадеждно трябва да е всичко, за да ти е необходимо такива изображения да ти дават надежда и утешение.
Следва 7а
Станахме ние (все по същия начин), похапнахме така наречената „чилийска баница”, направена от Хуан,
и хукнахме в неизвестна посока (на мен посоките все са ми неизвестни).
Излязохме ние от метрото и... И сега ако питате, къде ми се намира сърцето, ей тук е:
На Пласа де Армас.
Това жълтото вдясно е историческият музей. Отсреща е катедралата. Вдясно е и централна поща, до която трябва да отидеш, ако искаш да пуснеш писмо, независимо къде в Сантяго живееш. Струва ми се не много удобно.
Светлината е толкова силна, че фотоапаратът ми направо отказа. Затова цветовете са най-различни. Особено на небето. 35 градуса. Безводие.
Палми.
На такива метални пана по земята е разказана историята на града, разрастването му.
Паметникът на Педро де Валдивиа - първия губернатор на Чили. Въпрос за туристи: какво му липсва на този паметник?
Ще ви кажа по-късно, ако не сте се сетили.
Някои много запознати с архитектурата може би ще възкликнат омерзено, че този площад е еклектика. И че всичко е построено от американците.
Аз пък, понеже реших да не се занимавам с теории, а само с усещанията си, усещам това като много хубаво. Намирам божествени на това слънце тези колониални, неокласически и каквито са там други сгради, оглеждащи се в ултрамодерни постройки.
Виждала съм и в София такива огледални неща, но те ми приличат на ... Абе взел някой архитект, та казал: „Вижте сега, че и аз мога да правя такива работи. А? Мога ли? А-а-а... И ще го турим... къде... къде... ами ей тук, например, на „Тодор Александров”.
В смисъл, че не ми се вписват.
А тези ми се вписват. И още веднъж ще имам повод да го кажа.
Който дойде тук, се снима с индианеца.
В случая тази снимка има за цел да съпостави два носа. Не по форма, а по големина.
Като в София пред народния театър и тук се събират шах-запалянковци. Само дето условията са малко по-добри.
Този тук проповядва в захлас нещо за някой бог, а мъжът в черния костюм ходи напред назад и сам нещо си говори и си се навива.
Това е вътрешният двор на историческия музей.
Не е гигантски и там няма хиляди експонати, но, мисля, това му е и хубавото. Кратко и по същество – разбираеми неща, които могат да се гледат не само от тесни специалисти по първото десетилетие на девети век. И да им бъдат интересни. Тоест, да Ни бъдат интересни. И ни бяха.
На входа има ето такава плоча:
В симъсл, че „екселентисимо” сеньор Пиночет и министъра на образованието са завършили реставрацията на музея. Тази плоча не е залята с черна боя, не е надраскана и не е строшена.
Искам да живея в такава колониална сграда да се абстрахираме от факта, че освен много други неща, е била и затвор), да излизам на прохладната тераса и да подвиквам: „Една цитронада с много лед”...
Цитронада, защото портокалите в двора не са още узрели.
Любимият ми брат ми мисли само доброто.
Но отказва да ми носи цитронада.
Тези шипчета под стряхата, предполагам, са за да не заживеят там гълъбите.
В катедралата (la Catedral Metropolitana de Santiago) ,
чийто първи вариант е възникнал с възникването на града, т.е. около хиляда и петстотната година, а сегашният й (пети) вид е отпреди около два века, отново се озадачих от разбирането за бога. Толкова буквално, нагледно и делово.
Когато, например, трябва да се онагледи твърдението, че Исус в сърцето си страда за мъките и греховете на хората, че много ги обича и пр. това се онагледява така:
Директно си го показва, да не би някой да не разбере. Снимката е много лоша, но, първо, беше тъмно, второ, беше далече и трето – апаратът ми е много лош. Всъщност, направих снимката със светкавица, защото не виждах изобщо какво прави Христос. Само подозирах, но не можех да повярвам. Чак вкъщи, като видях сърцето, разбрах, че правилно съм подозирала. За да е по-ясно на богомолците, сърцето е „оковано” с тръни.
А ей този светец предизвика у мен спонтанен първосигнален невъзпитан смях
защото се нареди в една редичка със Супермен, Спайдермен и всички други пластмасови герои, които можеш да намериш в снаксовете.
Ето още една светица:
Винаги с протегнати напред ръце.
Но ако говорим сериозно, колко мъчително трябва да живееш, колко отруден и скотски трябва да е животът ти, колко безнадеждно трябва да е всичко, за да ти е необходимо такива изображения да ти дават надежда и утешение.
Следва 7а
Страхотен пост!!! :)
цитирай
2.
gamina -
:)
30.04.2009 15:45
30.04.2009 15:45
Чакам следващата част :)
А за паметника с коня - за юздата ли става дума, или за хммм... някой конски атрибути ;)
цитирайА за паметника с коня - за юздата ли става дума, или за хммм... някой конски атрибути ;)
3.
анонимен -
да
30.04.2009 16:56
30.04.2009 16:56
юздата е. Следващият пост ще е след седмица.
цитирайПоздрав!
цитирайвиж ти! не знаех, че си тук.
честно, наистина ли не си купи индианец от онези хитрите и закачливите?
цитирайчестно, наистина ли не си купи индианец от онези хитрите и закачливите?
Ще трябва да се вдигна някой ден и до Чили, но като гледам колко дълъг стана списъка, :))) май и банка ще трябва да обера. Пък в тази криза - може и банката да е празна, :))) Весел празник!
цитирайМежду другото Artesania не означава сувенири, а нещо ръчна изработка. Дори хляба може да е артесаниа.
цитирайМного интересно, а снимките са страхотни
цитирайТърсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 1494