Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2010 17:46 - Автоспринт 7. Ден пети: Плиска, Мадара, Шумен, Преслав,
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 6343 Коментари: 2 Гласове:
2



11.06.2010

Предвид на рождения ми ден започнахме рано сутринта с малка тортичка, купена тайно предния ден от супера. Духнах си свещичката, обсъдихме пандишпана, намазан със суха смес и конфитюр и решихме, че може и да не е торта, но все ще ни заслади по пътя. От това цялото брат ми чул само, че не е торта. Някъде преди Плиска стана ясно, че я е оставил на хазайката. Това адски ме ядоса, не толкова заради пропусната възможност да погълна няколко хиляди калории, колкото че се яви поредно доказателство за крайно лоша комуникация.
Но това печално преживяване предстоеше.

Като начало си изпихме кафетата на бялата тераса с изглед към морето, в летен утринен хлад, натоварихме се на колата и тръгнахме. Повече от час употребихме, за да минем по околовръстното на Варна, което е много по-зле от часовете пик по Люлинското околовръстно, като изглед в това число.
Ориентирахме се някак в Плиска, но по едно време ни се стори, че пак сме объркали пътя (един такъв великолепен, тесен, асфалтиран, празен, в равното, с дървета, които му правят гъста сянка...). Не щеш ли, насреща ни върви човек. Брат ми казва: "Сега ще попитаме онова момченце... а, то май не е момченце, жена ли е?..." Така пътят към първата българска столица ни беше показан от облечена в защитнен цвят дрехи, с брезентова шапка-идиотка, ръкавици и тъмни очила японка. Сигурна съм, че беше японка. Различавам японците от китайците и виетнамците. Разговорът ни протече така:
- Ааа... (понеже видяхме, че не е българка)... Ъъъъ... Плиска?
- Ааа ...(понеже е предположила, че не знаем английски) ... Ааа... Плиска-Плиска!
И махане с ръка по посока на движението ни.

Като изключим една-две уреднички, една чистачка и един мъж, вероятно поддръжка, други хора на това вълшебно място не срещнахме. То това е и част от вълшебството, де.

Спряхме на паркинка, купихме си билети и ограмотителни книжки и влязохме да се разхождаме.
Портата:

image

Алеята:
image

Характерните очертани с камъни правоъгълници.
image

Някои не толкова правоъгълни останки:
image

Вижда се, че има табели.
image

Аз това за табелите се каня да го зачекна още от Червен. Толкова ли е трудно да напишеш и нарисуваш нещо, което действително да е интересно не само на потомствените археолози?
Ето например този правоъгълник:
image

До него има табела:
image

Кое тук е изключително интересното. Ами само това, че боляринът е имал жилище със "значителна големина" 16 на 12 метра. Аз, понеже никъде не съм прочела другите жилища с какви размери са, намирам една площ от 192 квадрата за крайно недостатъчна за цял болярин. От друга страна това, което се вижда на снимката, според мен изобщо нямаше такива размери, ами беше поне наполовина по-късо и тясно. Което може и да е оптическа измама, но все пак породи в мен известно съмнение, че или са сбъркали надписа, или не са изровили всичко. Та така, кое му е интригуващото на този надпис. Той е точно като всички останали, които видяхме по музеите - пълен с думи, които само привидно знам какво означават, но всъщност не ми говорят нищо. Толкова ли е трудно някъде в някое кюшенце да се направи една възстановчица на болярска и/или каквато и да е друга къща. Малко да се подпомогне въображението и уважението ни. С риск да стана банална, мога да предложа на органите, от които това зависи, да погледнат какво се прави в Чили. Предлагам Чили, понеже не съм ходила на много места по света. Пък и, с извинение към Чили, имаме повече какво да покажем, струва ми се.
А засега: кладенец:

image

Това и не запомних какво е:
image

А това е музеят. За музеите ще говоря, когато стигна Шумен.
image

Разгледахме каквото разбрахме и тръгнахме обратно по друга алея край крепостната стена. Още от началото разговорът ни беше заглушен от страшни птичи крясъци. Бих казало дори не-птичи.
Вдясно дърветата са череши,
image

но по тях няма нито една череша
image

и като приближа кадъра се вижда защо:
image

Тия птици (гарвани? врани?) са стотици, и при нашето приближаване излитаха с кански шум от черешовите дървета и
image

отиваха да кацнат отвън. Без да спрат да крещят като свадливи циганки.
image

За да пестим време палнахме колата и отидохме с нея до Голямата Базилика.
"Много е хубава", ни беше казала жената на бариерата. "Там са турили сега едни теракотни плочки такива..."
Наистина е много хубава. Най-голямата ми горчилка е, че след като повече от час правих снимки от всякакви ракурси и съм сигурна, че щяха да са единствените, с които да се гордея, картата в апарата ми се прецака и всичко отиде по дяволите. В крайна сметка извадих тази от телефона си и вече при запалена за потегляне кола изтичах и нащраках ей така - да има. Само че и слънцето си беше сменило положението, и никой нямаше да ме чака да се гъзурча пак... Нейсе.
Качвам много снимки, ама е толкова хубаво там, че просто не знам от коя да се лиша:

image


image


image

image

image

image


image

image

Много има да се мисли за Борис І.
image

На тръгване от Плиска снимахме щъркелите - естествено.
image

Нямахме намерение да ходим до Мадара. Аз въобще имам предубеждения към Мадарския конник и не разбирам защо трябва да ми се явява герб, обратна страна на монетите и символ на България конник, за който не се знае абсолютно нищо - нито кой е, нито кога е направен, нито кой го е изсякъл, нито дали убива лъва или ловува с него, нито какво точно пише около него и за какво се отнася... Едни дълги спорове кога са се появили цепнатините... Обаче, нали бяхме предприели патриотична обиколка, решихме да кривнем и до там. И слава богу!

Купихме си схема, посетихме музея, изкатерихме стълбите...

Не е мръднал конникът, откакто го гледах преди трийсет и кусур години.

image


image

Нямам спомен тогава да са ни водили някъде другаде, освен до него. А и да са ни водили - явно не е трабвало, не сме били дорасли. Сега видяхме по картата, че има и други забележителности наоколо. Вече изоставахме с два часа от графика си на движение, та решихме да изтичаме само до онази пещера, дето се била намирала на 200 метра.

По пътеката:

image

От пътеката:

image

Там горе има крепост, до която не стигнахме.

image

Пак от пътеката:
image

Пак по пътеката:
image

Една от любимите ми врати:
image

Пътеката взе да се стеснява:
image

Скалите се приближиха:
image


Появиха се пещери:

image

И ние се появихме в пещерите:
image

И взехме да надничаме навън:
image

Изключително беше приятно, спокойно и доброжелателно.
image

Стигнахме до един параклис.
image

Тук осъзнах, че май не сме сами. Нямам предвид жената, която седеше на пейка пред параклиса и си четеше книжка, а в краката й имаше найлонова торбичка тип "БИЛА". Не знам тази жена към параклиса ли работи, или просто идва на тази пейка да си чете. Обаче когато чух идващи неизвестно откъде, като че от небето, детски гласове, попитах притеснено, къде ли може да са тези деца. Жената с разсеяна усмивка отговори нещо в смисъл че акустиката, паркинга, децата крещят...  Останах с впечатление, че децата са на паркинга още, тоест имаме половин час преднина. Обаче гласовете им бяха във въздуха и в ушите ни, което много ни разстрои. Преди това тишината беше космическа, и от небето валяха, пак поради акустиката, такива пронизителни птичи песни, че просто не могат да бъдат описани.
Забързахме по пътя си. Тези огромни скални късове се държат само на стоманените въжета. Дано се държат по-дълго време.

image

image

А после стигнахме до Голямата пещера. Аз лично бих си я взела нея за символ на всичко, но няма начин. Разбирам защо не мога да намеря снимка, която да покаже нейната прекрасност, извънмерност и всичкост. Не 3-D, ами никакво D не може да я обхване и да я покаже. Това е началото:

image

Това е 2-3 метра след началото:
image

А това дребно нещо там съм аз по средата й.
image

Естествено, може с по-добър апарат да се направи много -добра снимка. Но от нито една снимка няма да се усети пространството, въздуха, звука, температурата, аромата... нищо няма да се усети. И с 10-D не може да се стигне до всички човешки сетива, които участват във възприемането на това място. И затова ще си имаме за емблема Мадарския конник, а Голямата пещера ще я знаят много малко хора, ако и да има ежегодни музикални празници тук. Защото няма техническо средство, с което да се предаде усещането да си в това 30 метра високо парче от сфера. И слава богу, бих казала. След минута получихме доказателство, че децата се движат със скорост, по-голяма от тази на звука и ехото му. Нахлуха в това обиталище на мъдростта и веднага го превърнаха в площадка за вършене на глупости.  Учителката вървеше уморено и си дуднеше под носа (и само на него): "Това е било тракийско светилище... оброчни плочки... тракийски богове..." И други такива страшно неангажиращи вниманието и въображението на дечицата словосъчетания. Е, един отворко чу, че водата, която се стича там на едно място била лековита и с викове "Идвайте да пием от тая вода, щото е лечебна!" поведе шейсетината хуни да се блъскат над локвичката с протегнати муцунки. Учителката остана сама и облегчено млъкна. А ние хукнахме надолу с надеждата да чуем някъде пак тишината и неистовите птици.

По този повод да вметна, че вероятно са изключително малко снимките на света, които да значат едно и също нещо за автора си и за гледащите ги. Обикновено е скучно да се гледат чужди снимки. Съжалявам за което.

Снимка на тръгване:
image

По пътя имаше и други накакви останки от древен живот:
image

image

И един крайно озадачаващ ме рак. Мисля, че тези раци са само морски. Какво правеше тук не мога да си обясня. Освен ако хуните не идваха от Варна и не са го изръсили от нечий джоб на това безнадеждно разстояние от спасителното море. Ще му се наложи спешно да еволюира в речен рак.
image

В Шумен искахме да отметнем само Тамбул джамия и Историческия музей, защото време за друго нямаше. Тази джамия внесе голям смут в душата ми.

image

image

Може би първо трябва да покажа какво е около нея:

image

Тук в далечината се вижда комплексът „Създатели на българската държава"който реших да пропуснем. За съжаление, защото сега четох, че нещо се разпадал. Спомените ми от едно време са за много силен и студен вятър там горе. Но предполагам, че все пак е интересен, когато не си 5-6 клас.
image

Още с влизането в двора на джамията ме обхвана необясним страх и още по-силно неудобство. Нахълтвах в нечий чужд свят и въобще не се чувствах поканена там.

image


image

image

image

Предложих просто да сложим печати в книжките и да се махаме, обаче ламаринената будка, в която предполагахме, че е печатът, беше заключена. В двора жени продаваха тъкАни килими, чорапи и прочее много шарени неща. Попитахме ги и те с доста осъдителен (или на мен така ми се стори) поглед ни отвърнаха, че момчето е вътре на молитва и да го изчакаме. Седнахме да чакаме.

image

Гледахме към тавана:
image

Тук през прозорчето се вижда магазинчето:

image

След половин час отвътре започнаха да излизат мъже, които никак не излъчваха гостоприемство, но може да е просто поради затворения им  саможив характер. Излезе и едно снажно, високо, изключително красиво момче, с риза и елегантен черен панталон, което се оказа хранителят на печата. Аз, понеже бях чела по други места бележки от типа на "Може да не разглеждате музея, но който иска печат в книжката, трябва да си купи билет", не посмях да не купя билети, след като се бяхме сдобили с печати. Пък момчето, нали сме си купили билети, ни поведе към джамията, където аз ама никак не исках да влизам. Обаче не посмях да му го кажа. Вътре молитвата продължаваше. Събухме се между другите обувки и се качихме на втория етаж, където, оказа се, е мястото за жените. Може да ми се искаше да потъна в земята от срам, ама срам-не срам, направих няколко снимки, което, естествено, се оказа забранено.

image

Като блясна светкавицата, защото иначе снимки не излизаха, някой вдигна глава и аз почти клекнах зад перилата.
Вече без светкавица - с това се подпира прозореца.

image

Молитвата свърши и ни поканиха да разгледаме и долу, ама ние не посмяхме. Е, щракнах пак:
image

Момчето разказа, че реставрират от години, капят пари от разни проекти и спонсори и малко по малко оправят нещата. Много деликатно, сдържано и симпатично момче беше.

С облегчение се изнесох от там и отидохме в музея.

image

И този го отвориха заради нас и запалиха лампите. Сега искам да кажа две-три думи по въпроса. Аз разбирам, че музеите са основно складове за научните работници. Там трябва да се събира всичко, да се подрежда и класифицира. Но не мисля, че редовите, полуграмотни посетители като мен трябва да виждат всичко това. Изключително ми е притеснено, когато си вървим из музея и по нас ходи някоя служителка. Аз не искам да разглеждам всичко, защото почти сто процента не ми е ясно какво виждам. Предпочитам да претичам и ако видя нещо, което да ми грабне вниманието, да се спра и да го поизуча. Обаче как да тичаш пред погледа на служителката. Която също тъне в досада, прочее, но не би одобрила едно такова неуважително отношение към старините ни. И така стоя пред някоя витрина с 99 каменни остриета от късния енеолит и ги гледам, като че ли разбирам нещо от тях. А аз нищо не разбирам и няма и да разбера, защото нашите музеи не са направени да обясняват нещо, а просто да демонстрират част от фондовете си.
Дали пък не могат да правят някакви тематични експозиции с  налични и гостуващи експонати, от типа на " Оръжието по българските земи", или "Копчетата и коланите по българските земи" или каквото и да било друго, което да ме ограмоти и обогати, да бъде интересно и най-вече да ми стане ясно защо въпросната халколитна находка е толкова ценна и важна за някого.

Ама не! Услужливо ми отварят трезора си, вътре - хиляда монети (трийсе по трийсет еднакви), подредени една до друга, да ти се премрежат очите и единствената ти мисъл е да не пипнеш нещо, да не се наведеш много над витрината, че да се разсвири алармата, че да дотичат от ГДБОП и да те тръшнат на земята. Щото трезорите са истински, с дебели врати, с онези кръгли врътки като по централните водопроводи, без прозорци, а във Велики Преслав и момъкът, който ни отвори, беше с абсолютно излъчване на бодигард и със същото каменно лице.

Велики Преслав, за разлика от Плиска, е в планината. Първо посетихме музея, който освен с трезора си ме впечатли и с летящите вътре пеперуди, с разхождащите се гущерчета... Има какво да се види в музея и извън придошлата фауна, разбира се.

image

Видяхме в далечината една черква и аз в неграмотността си реших, че това е тя, Кръглата черква. Опитът ни да стигнем до нея ни прекара през разни пътища и алеи (понеже основният път бил в ремонт) и накрая пак се озовахме при музея, обаче от горната му страна и не го познахме. После намерихме друг път, и стигнахме до място, което ни подсказа, че е важно, но не беше видяната от мен черква.  Всъщност, това беше Кръглата (Златната) църква.

image

Много моля реставриралите я архитекти да ме извинят, но прилича на бутафорна стиропорена софия-лендска постройка. Те да ме извинят, ама аз въобще не ги извинявам.
image

Също ми прилича на торта от "Неделя" - тесто и мазен крем (вазелин + захар).
image


image


image

image

Попитах една жена, която седеше там съвсем сама в планината в една къщичка, вероятно нещо като уредничка, защо тези стени са така наплескани с бяло. А тя ми каза, че според виждането на архитектите първо били наплескани с жълто, защото нали била "златна" църква. Жената се опита да опише първоначания жълт цвят без да използва думата "лайняно". Всъщност, тя отговори на въпроса защо църквата е пренаплескана с бяло, а мен по-скоро ме интересува защо въобще е наплескана с нещо.
За разлика от Плиска, където теренът е равен, тук руините се откриват по-трудно във високата трева. Но с повече въображение човек може да си представи купища интересни работи за Първото българско царство.

image

image

Да се върнем на по-простите неща:
image

На тръгване от Преслав:
image


image

След толкова преживявания естествено бяхме изморени, а ни чакаха още няколко часа път до Трявна. Мисля да я оставя за следващия път.


Тагове:   Шумен,   Мадара,   плиска,


Гласувай:
2



1. yuliya2006 - ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА ...
07.07.2010 07:45
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. kolchakova - Не възразявам
07.07.2010 09:26
Не възразявам, дори се радвам
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1816119
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031