03.04.2011

Този пост е изключително информативен. Ако имах поне тези сведения, щях да планирам деня си по-добре. Щях да тръгна например по-рано. А така, като видяхме мрачното време, което провали плановете ми цял ден да се препичам на слънце в божествения двор, огледахме картата и - хоп, я да видим какво има в Старосел? Единствената подготовка беше да потърсим през интернета на джиесема работното време на гробницата. Трудно се търси с джиесем. И не намерих. попаднах обаче на един форум, в който 1007 година някой пита същото и в течение на няколко години не получава отговор. Вместо това хората обсъждат струва ли се да се дадат 3 лв за вход и какво се вижда срещу това. Обаче все пак оттам изкопчих идеята да звънна в Туристическия информационен център на Хисаря, откъдето вече много любезно ми казаха, че гробницата в Старосел няма почивен ден. С тази оскъдна информация потеглихме на импулсивното си пътешествие.

Старосел се намира на 45 км от Копривщица. На десетина километра по пътя след изхода от Копривщица има удивителни камъни, сред които си струва човек да се поразходи. Ако има време.
Вероятно това са части от
Стрелчанските скални образувания

















Като излязохме от Стрелча, забелязахме кафява стрелка-табела, че вдясно на половин километър има тракийска гробница. Тъй като така и така бяхме тръгнали към Староселската такава, решихме да видим и тази. Е да, ама табелата беше на мястото на червената точка на картата.



Аз, вероятно поради факта, че отдавна не съм чела правилника за движение по пътищата, реших, че щом стрелката сочи надясно, това означава, че трябва да завия при първа възможност след табелата надясно. Уточнявам, че от пътя могилата не се вижда. И завих надясно. Карахме 2-3 километра (оказа се - към Дюлево), преди да се откажа и да обърна. Между другото видях чудни местенца по темта "Да почстим България за един ден". Ако битивито се интересува, да ми пише. Само дето няма да стане за един ден. И за два няма да стане. Както и да е, върнах се и отидох пак при табелата. Тя се четяла така: "Веднага преди мен набий спирачка и завий надясно по този разоран коловоз, а най-добре просто паркирай тука и продължи пеш, защото през релсите може да мине само "Нива". Е, ние спряхме до къщичката преди релсите, но само се огледахме, защото беше крайно безлюдно и хич не ни се щеше да оставяме колата на произвола на съдбата, както и да рискуваме да стигнем до заключена врата. А най-вече нямахме време. Жалко за Тракийския култов комплекс - Хероон Жаба-могила. В Стрелча има и музей, така че е добре да се предвиди като отделна цел. Мисля дори, че се предполага предварително обаждане по телефона.

Продължихме за Старосел.
След селото по пътя вляво има жълта табела за завой наляво с надпис "Тркийски храмов комплекс" или нещо такова. Завихрихме спор до тука ли сме, или трябва да продължим. Но понеже знаехме, че отиваме към гробница, отминахме с ядливата реплика от нечия страна: "Ми то нагоре има само някакъв катун". Защото на склона се виждаше точно това: нещо като барака, покрита с подръчни материали. Е това се оказа гробницата (Тракийският храм Четиньова могила).

Информация от източника:




И снимки от източника (има беседа на всеки половин час):






Стъпалата ги правели високи, за да се покланяш неволно докато ги качваш. Явно в никоя религия поклоните не идват отвътре.







Железни скоби за захващане на камъните, отгоре покрити с олово, за да не ръждясват.





















До храма:
Тракийско скално светилище Гарванов камък:



Гроб на тракийски владетел:


Винарна на гърба на храма.


От върха се виждат няколко водоема, поне единият от които трябва да е язовир Пясъчник.


Пролет:


След това вече се върнахме към обекта на предишния си спор:








Един странен параклис до храма:



Нещо ме спря да вляза вътре, та само надникнах:



И така, ако имах предварително повече информация, щях да видя повече неща в околностите. Това е само повод да повторя.