Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2011 11:01 - Подбалканстване 4 - Радости и мъки в Копривщица
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 4524 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.04.2011 11:09


 Управителят на "Хаджи Иванчовата къща" ни показа снимка на къщата от началото на миналия век за да ни докаже, че вече почти век в Копривщица нищо не се е променило. Е, все пак в къщата има съвременни санитерни възли, а това не е малко.
Реших и аз да направя едно-две сравнения от по-скорошно време.
Последно бях в Копривщица 2005 година. Има известни разлики.
Да почна първо с мъките.

Това е къща, намираща се до Ослековата.

2005 година:

image

2011 година.
image

Ако не беше април месец от дървесната шума нямаше да се види ни една разлика.

Голямата ми мъка обаче е църквата "Свети Николай". За първи път влязох в нея една зима в началото на деветдесетте и ме порази с  вековната духовност, която излъчва. Не подозирах, че при многократните си посещения ще успея да проникна вътре само още един път. При това си планирах ходенията така, че около 16:00 да съм при църквата, тогава някой я отварял. Пак не се получаваше.
Да започнем с чешмата. Снимка от 2005 г.

image

Снимка от сега.
image
До чешмата се е появила стрелка "Комплекс Дюлгерите и SPA"!!!
И двете входни врати в двора бяха отворени, което събуди в мен неоснователни надежди.
image

Затворено беше и през мръсните стъкла вътре не виждаше нищо различно от запущение.
Свети Николай над входа през камбанарията:
image

Тази снимка е от 2005 година. Виждат се две неща: стълбата за камбанарията вляво, която е поне привидно здрава, но може и да не е, щом от камбаната до двора виси въже. Или просто някой е искал да си спести усилията и бързо да приключи със задълженията си в 16:00 часа.
image
Това пак е от 2005 година - сградата до камбанарията.
image

А това е "прясната" снимка:

image

Ясно, че вече въжето си трябва:
image

Обожавам тази църква и ми е много мъчно, че любовта ми е толкова несподелена.

image

От 2005 имам само една снимка от притвора, а защо не съм снимала вътре - не знам.
image
В интернет също не намерих кой знае какво - само две-три снимки, и те от 2006 година. Явно църквата не е много достъпна.
image

И защо тогава на входа на Копривщица ме посреща това?
image

Хубавите неща.
Първо, в градинката се забелязва опит за усвояване на европейски пари:

image

Такива едни раздвижени табла:
image

С такива едни просветително-агитационни материали:

image

Надявам се да вършат работа на някого.

Второто е Класното училище:
image
То от край време изглежда добре, но сега, от няколко месеца, вътре има възстановки:
image
Апарат за розово масло:
image
Най-после разбрах на кое се вика "кросно", но не разбрах, как като си изтъка платното, ще си ритна кросното без да си счупя крака.
image

Така седял чорбаджията, посветен на обществено полезен труд - първи наченки на образование: събирал децата и ги просвещал, ама в какво - не ми стана ясно.
image

А после вече - класна стая.
image
Възпитателни средства:
image


В ъгъла се вижда онзи уред, който първо забелязах в Трявна (http://kolchakova.blog.bg/turizam/2010/07/08/avtosprint-8-den-shesti-triavna-etyra.573934).
image
Нито там, нито тук можаха да ми обяснят как се е използвал. Добре че си купих една книжка на тогавашния учител Христо Пулеков. Хванал се човекът преди век и половина и описал образователните системи в града си. Та това е фалага.
image
Връзват краката на провинилия се в примките, двама "асистенти" вържат дървото, а учителят налага по ходилата. Много е поучителна книжката.
Та така за хубавите и лоши промени в Копривщица.

А ето и два любими мои фотографски обекти - на едно място и еднакво нефункциониращи:
image





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1816613
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031