Това е една разходка, която започна привечер, но по светло и завърши по тъмно.
Започна от горния край на Главната. До Тройката - нищо ново:



Всяка година си отивам до Бургас за ден-два. Да заредя батериите, да почистя перцата. Този път дните бяха шест, но свързани с много тичане. Много ми се искаше да поседна край фонтана. Ама... точно край фонтана няма пейки. Това веднага ме настрои критично. Поседях на друга пейка, с гръб към водата. Доста поседях. Проверих телефона - има безплатен интернет "Общината", но много слаб. Нищо де, общината ми е на път.
Продължих надолу с доста поувяхнало настроение и нагласа просто да изпълня ритуала, да стигна до гарата и да се прибера. Обаче . изненадааа! Няма го асфалта на Главната. Няма ги тротоарите.


Бях чула преди някалко месеца нечие мрънкане, че в Бургас заляли целия център с бетон и сега, ако се спука някоя тръба, ще ги видим ние какво ще правят. Дано не се спуква тръба. Главната е станала супер. Вървя и не мога да се нарадвам.
Още на кръстовището с улица "Св.Св. Кирил и Методий" - нова изненада:




На другия ден се върнах да го снимам на светло:


Да снимаш компасът празен е предизвикателство. Хората му се радват, обикалят го, някои просто го избират за кратка почивка:


Сигурно вече ще си чукаме там и срещи, както под часовника.
Естествено, мина един млад мъж и процеди презрително: "Ходили в Майнц, видели го там и - хайде и ние да си направим". Абе, младеж, гледай польожително на нещата, бе!
Добре, я да го видим тоя в Майнц (в интернет):


Е? Освен дето разбрахме, че младежът е бил в Майнц?
На общината пак поседнах:


Там интернетът беше ОК, посвърших работа. Бях много изморена и си рекох: какво ще блъскам до гарата, я да обръщам. Но все пак се насилих. И бях възнаградена.
Продължавам по тъмно.
Има и електронни информационни табла. Е, тук с много дребен шрифт ще отбележа, че те светят, но не информират - ерор. Нищо де, важно е желанието.



И когато вече не очаквах нищо, освен да стигна до куфара...




Направо изумях. Браво! И наоколо въздухът наситен с положително настроение. Хора обикалят, радват се, снимат се....

Това, което още не сме се научили е, да се съобразяваме със снимащите - тук се вижда едно такова несъобразително привидение.


Колкото и снимки да кача, все ми се виждат недостатъчно.








Това са чешмички:






А тази снимка се получи случайно. Заслугата е на фотоапарата на телефона, който е уловил нещо, което окото не улавя.


Тази снимка само привидно е ни в клин, ни в ръкав с горната :)


Фонтанчетата ме опияниха. Сигурно съм ги обикаляла един час.
Тук много нежно и с дребен шрифт ще обърна внимание на кметството, че тъмнината в съседните улици, преки и успоредни на така добре осветената Александровска, е НЕПРОГЛЕДНА.
Е, след това се "разписах" при куфара:


Минах и през гарата:

Бургас IV 

Завръщам се в нощния, в моя Бургас.

Завръщам се понякога, защото

сърцето ми пулсира във морето му.

Прегръщат ме дърветата със влажните си сенки.

Кристалите на пясъка пречупват сребърни съзвездия.

Луната се заклева, че е моя.

Обичам да се връщам – уморена и виновна,

да ме посреща гарата

със мириса на отлетели влакове,

да ми разказва, как е чакала

и как е вярвала във моето завръщане…

И аз да обещавам, че е за последен път,

а тя да светва добродушно пак зеления семафор…

Завръщам се понякога.

 1985

Понеже темата е светлини, ето и две снимки от изложбата на холограми в Морското казино:





А ето какво е станало със светлините на моста:


Останали са едно-две такива стъкълца и те със сигурност не светят. Предали сме се пред вандалите:



И понеже "чопнах" заглавието от Чарли Чаплин, ето и снимки от Пясъчните фигури:



Чаплин и Хлапето откриват изложбата, чиято тема тази година е киното. Веднага се снимахме до тях (предавам личен поздрав на автора Петър Петров!). Естественото желание да я пипнем (фамилиарно, защото е правена от приятел) бе пресечено от вик : "Фигурици ни съ пипът!" Извинети нъ, моля, нямъ вечи!


Този звяр малко като че се звери на лампата:









Гъливер - не Гъливер, ама много дърводелски ми изглежда тази глава:


Авторът се е опитал да покаже, че може и повече:
















Тая маймуна се е натресла на повечето ми снимки. В един момент забелязах, че и посетителите ходят, гледат, ама накрая отиват да се снимат при нея.



И по репортажите, които даваха през лятото по телевизиите, репортерите масово заставаха пред горилата. Е, имаше изключения, но те не се отнасяха за Чарли Чаплин. Комай само ние уважихме гения на киното. Помислих си го и таман си тръгвахме - мъж и жена отидоха и те при Хлапето. Жената се снима. Естествено, и тя сочейки с пръст. Щото на Чарли Чаплин само едно показване не му стига.

Та така със светлините на Бургас - и в буквален и в преносен смисъл.

Чудесен постинг! И аз бях там и аз видях този прекрасен Бургас! Винаги съм го харесвала.И морската градина е хубава.А идеята за пясъчните фигури е много добра.
Е,моите снимки с тях не са толкова хубави-тук там съм им поотрязала главите...