Това е продължението на темата с пианото:


Вижда се, че тайният живот на радетелите на програмата продължава - столчето е увито с нещо рекламно.
Обаче не са били особено стриктни в завиването на самия инструмент:


За да не каже някой, че антропоморфизирам пианото, няма да разгръщам картината с удавената музика. Обаче като бивш учител ми се струва, че не е много възпитателно децата да гледат тлението на инструмент, за който са композирали такива гании като...

А сега най-после поводът за оптимизма ми:


Открийте разлики със снимката от предния ми пост. Точно така, столчето най-после го няма!!!
Така вярата ми в мене си малко по малко започна да се въззема.

И пак на ръба на острието между оптимизма и песимизма:
Прибирайки се една вечер забелязах, че на ъгъла на "Стамболийски" и "Опълченска" са струпали палета с нови плочки. Веднага овековечих вековното състояние на тези централни столични тротоари:





Не съм виждала друго място с толкова много капаци и е излишно да казвам, че и те, както и парчетата плочки играеха в непридвидими равнини.
А след няколко, само няколко дена:




Така се бях притеснила, че ще ми липсват тези безброй капаци и ще се налага да вървя скучаейки, без да внимавам къде стъпвам.
Сега предлагам бързо да ги зарибим тези софийски езера, а после да направим еко протест в случай, че някой реши вместо тези капаци да сложи новите, жълти, хлъзгави в снега и стърчащи със 7 сантиметна над равнището на плочките нови шедьоври.
Удивително е майсторството на българските майстори да следват с плочки всякакви размери релефа на тротоарите. Очевидно това е по-лесно, отколкото теренът да се изравни.