През мен :: Първо поставяне на проблема "Колко е важно човек да е наясно със себе си"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.04.2013 13:40 - Първо поставяне на проблема "Колко е важно човек да е наясно със себе си"

Автор: kolchakova Категория: Туризъм

Прочетен: 2250 Коментари: 0 Гласове:

Откъс от романа "Възшествието на маймуните"

Древен мъдрец се опитал да обясни защо на някого би хрумнало да става учител. Явно не от днес това буди недоумение и се нуждае от специално обяснение. Та мъдрецът изброил три причини човек да бъде учител: защото е проповедник по призвание, защото наоколо няма с какво друго да си вади хляба и още някаква причина, която Спасов вече не помнеше, но със сигурност не беше стремежът към власт.
Съществуването на подобна причина един мъдрец не би могъл да заподозре.

Въпросът защо самият Спасов е станал учител тормозеше много бащата на Пламен Димов. Бащата на Пламен Димов беше мутра. От тези, дето са хванали последния влак. Имаше сива, вързана на тънка проскубана опашка коса. Отгоре оплешивяваше. Запознаха се в деня, когато невиждан дъжд наводни центъра на столицата, и Спасов, който междувременно беше станал помощник-директор в Експерименталното Училище, не можа да отиде на работа, докато водата не се оттече от улиците. Закъсня с повече от час. Бащата, който искаше да запише Пламен Димов в пети клас, ходеше по коридора пред заместник-дирекцията като прегладнял тигър-кечист и стискаше бухалка в ръка. Крещеше:
– Къде е тая заместник-директорка, бе! Къде е тая Спасова бе! Колко време ше я чакам аз тука нея, бе! Ше я утрепам, бе! – и удряше леко, но отсечено по радиаторите с бухалката.
– Тука съм, тука съм – задъхано каза Спасов, докато бързо отключваше кабинета.
– Кой си тука, бе! Спасова ми трябва! Ей с тая бухалка ше я млатнем! Толко време ше ме държи тя мен в коридора!
Спасов влезе, хвърли чантата на бюрото и се тръшна зад него:
– Кажете сега!
Връхлетелият след него баща застина за момент:
– Кой?.. Ти що не си жена, бе?
Спасов притеснено обясни, че в центъра не е имало транспорт, но той и преди това не е бил жена. Винаги е бил мъж.
– Що не се обади, бе човек! – смени веднага тона бащата на Пламен Димов. – Щех да дойдем да те вземем!

Нагоре