Прочетен: 2005 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2014 12:31
От Меерсбург заминахме по суша за Констанц. Има и ферибот, за заинтересованите.
На осемдесетхилядната столица на Бодензее й трябва време, пропорционално на големината й, за да ме очарова. Този път не разполагаше с такова. Все пак за предоставените й три часа се справи доста добре.
За мен като не-археолог и не-историк не може да е кой-знае какво чудо, че някъде живели хора още през втори век. Ами щом има човечество, все трябва да живее някъде. Особено ако има място с езеро и река, както е в случая. Няма начин, да не се е започнало с рибарско селище, и после, съответно – кръстопът, римляни, търговия с лен, епископи… Тия епископи през 16 в., по време на реформацията, били изпъдени в Меерсбург. Това някак си коства свободата на града и той става австрийскиОстанките от древни римски руини се виждат в градската библиотека
и под площада пред катедралата. Малка пирамидка а ла Лувъра
и вероятно тук вътре, но не слязохме. Обаче ни хареса идеята с паважа.
Фреските по къщите се появили през 13 в, когато улиците още нямали имена. Имена си имали къщите – според прякора на собственика, професията му, местоположението… Обаче болшинството хора не можели да четат. Така че рисували по стените подходящи картинки. По-късно започнали да украсяват с орнаменти, исторически сцени и прочее.
Това е стогодишният хотел „Цепелин“. Граф Цепелин е роден в Констанц, но за него ще стане дума на друго място. Тук предпочитам да разкажа една друга история, за да не излезе, че като говоря за стъпалата на немското величие, нещо идеализирам. Срещу хотела има един францискански манастир, от чийто балкон адвокатът Фридрих Хекер призовал през 1848 година гражданите да се присъединят към гражданската революция.
Както може да се прочете по лицата им, лявонастроенитеграждани се скатали, пък и април бил дъждовен, та за Карлсруе тръгнала малка групичка занаятчии и текстилни работници. Били разбити в Шварцвалд. Хекер емигрирал в Америка, обаче по-късно се върнал и донесъл нови сортове лози.
Поздрав за бургазлии от Констанц!Много ме радват такива детйли:
Паметник на Карл Щойрер, хумористът, който възродил след войната карнавала на сирни заговезни.
Изкуството винаги е било свързано с водата. По-точно - обратното.
Искам да припомня едно подобно изкуство от Брюксел:
Като сме тръгнали по вода, ето една чешма:
Личи си, че не е Петер Ленк. Това е стара чешма, която през осемдесетте години е „актуализирана“ от Гернот Румпф. Пак всичко е пълно с препратки към историята, която ние вече знаем. И пак е сатирично.
От четирите страни на чешмата са представителите на четирите немски династии. Триглавият паун с папските тиари символизира тримата папи, които по едно време преди събора в Констанц управлявали църквата.
Рибо-зайците са митични животни от региона.
Това между тях нямам представа какво е:
Конят е на изключително важния за историята на Констнац Фридрих ІІ, който през 1212 г. препускал с войската си от Италия за Hермания, за да победи противника си Ото. Та затова конят му е осмокрак – да се покаже скоростта, с която е препускал. Иначе осмокраки коне има в северните митологии.
Освен умилителната мишчица между опашките на птиците на заден план вляво се вижда една черна купчинка, която преди това изглеждаше така:
Употребихме ценно време да изкажем предположения откъде през тях преминават железата, които ги крепят, и въпреки старанията им (не на железата) успяхме да позабележим нещо при демонтажа на конструкцията:
Но да оставим дреболиите.
Не може да се подмине катедралният храм „Св. Богородица“ .
Строен, разширяван, префасониран десет века, така че тук може да се видят всякакви архитектурни явления.
Катедралата притежава един от най-големите „камбанни ансамбли“ – 19 камбани. И всичките камбани си имат имена.
Вратата е на средна възраст - от ХV в.
Малко, много малко от вътрешността:
Уютно:
Самотно:
Много добре е знаел за какво става дума.
Още през десети век до тогавашната църква бил издигнат един Божи гроб, при който идвали хората от околността, които не можели да си позволят далечно пътуване до светите места. Постройката имитира йерусалимската. По-късно е станала част от катедралата.
В романската крипта
име четири златни кръга, които представляват особена ценност.
Най-големият е 2 м в диаметър. Не са чисто злато, а позлатена мед върху дърво. Но пък са на десет века.
Преди да излезем на пристанището, минаваме край това:
Това е Konzil. Така се казва сградата сега, а иначе думата означава църковен събор.
Чудила съм се какво е схизма, но не чак дотолкова, че да поровя в речника. А редовете
И даже пробуют ходить на головах
Антиребята, антимамы, антипапы…
във втората си част са ми звучали просто контекстуално-неологично.
Добре де, и аз може нещо да не знам. Дори може нищо да не знам. Но поне се старая да се образовам. В крайна сметка, не е моя вината, че Александър Фол направи реформа в образованието и аз прескочих цялата история на западна Европа, както и физическата география (така до днес не ми е ясна онази работа с циклоните и антициклоните).
Сега благодарение на тази сграда разбрах и за схизмата, и за антипапите. Оставам с впечатление, че преди шест-седем века кардиналите не са се натискали да ходят в чужбина и затова се е появило това разделение. Французите си избрали френски папа и си го завели във Франция. Италианците – италиански и си останали в Рим. И всеки си имал собствени кардинали. По някаква причина точно френският папа се нарича антипапа. По едно време се опитали в Пиза да оправят нещата, но на тамошния събор не се явили кои? Ами двамата папи. Може да са били в Брюксел.С извинение, отстрани нещата изглеждат много глупави.
Накрая дошъл пъдарят в лицето на император Сигизмунд Люксембургски, свикал през 1414 година църковен събор в Констанц и след четири години мъдрене избрали за папа Мартин V.
Не разбрах защо точно Констанц е избран за църковния събор, целящ да премахне това разделение. Било имало достатъчно място за 60 000 човека и техните коне (самият град по това време има 6000 жители – това на вниманието на нашите имигрантски власти, както и на туристическите агенции) Четири години бистрили църковните проблеми и то не в катедралния събор, ами в 53 метра дългия и 27 метра висок склад за зърно и лен. Там можело да се осигури по-добра охрана. Оградили го с вериги. Не ми стана ясно дали са стояли оградени 4 години. Едва ли. Според разказа на Балзак „Красавицата Империя“ (макар че какъв авторитет сред историците е той?) заседаващите били обслужвани от 700 проститутки. Това не им попречило да се борят за единство на църквата и с тази цел да изгорят Ян Хус. Сигизмунд го бил уверил, че ще му запази живота, но не уточнил, че това ще стане само при условие, че Хус се отрече от твърденията си. Е това недоуточнение му изяло главата, по-точно я изгорило. На този събор по някаква линия е присъствал и Григорий Цамблак („Похвално слово за патриарх Евтимий“) .
Ето колко много поучителни истории са се случили в това двуетажно хале. Не е лошо до края на блога да запомним папа Мартин V, император Сигизмунд и красавицата Империя.
Край пристанището:
Платани:
Този шадраван на отсрещния бряг вероятно е в някакъв аквапарк.
Странно е, че оттук може пеш за няколко минути да влезеш в Швейцария. Не че например по Дунав мост не можеш да влезеш пеш в Румъния, но някак си е по-планетарно да влезеш пеш в Швейцария. Е, не влязохме. А можехме, защото всъщност между Констанц и Кройцлинген няма никакво физическо разстояние. Това е било много от полза на Констанц по време на втората световна война. Нацистите искали да превърнат града във визитка на Германия. Развихрили голямо строителство. Повечето евреи избягали в неутрална Швейцария. Чиято близост от един тротоар място се оказала спасителна за тях. Както и за самия град. По време на бомбардировки всички светлини трябвало да се гасят. Обаче в Констанц; не ги гасели. Оставяли всичко да свети и така заблуждавали пилотите, че летят над Швейцария, която не участвала в цялата тази дискотека. Така Констанц излязла неразрушена от войната.
Като заговорихме за нацисти и агломерацията Констанц/Кройцлинген, да споменем, че в Констанц е заловен Георг Елзер. Това е онзи, който се опитал преди това в Мюнхен да убие Хитлер с бомба. Сега искал да избяга през Констанц в Швейцария, но лоша случайност го пъхнала в ръцете на нацистите.
Между другото, кметът на Констанц от 1933 до 1945 се казвал Магер (кльощав), а този до 1957 – Кнап (оскъден). Поздрави на г-н Ст. Софиянски! В смисъл, че има и по-значещи кметски имена от неговото.
Отдалеч погледната, скулптурата на края на мола ми изглеждаше много възвишена на фона на ведрия въздух, прекрасното езеро и простора.
Това пак е Петер Ленк, оня с магическата колона от Меерсбург. За да изсипеш 18 тона бетон и да излееш статуя на проститутка се изисква особен поглед към историята, както вече се уверих преди няколко часа. Но на фона на знаията ни за Мартин V, Сигизмунт и разказа на Балзак нещата малко се обясняват. Статуята се казва Империя и аз преживях мъчителното старание да се откъсна от това, което си мислех, че виждам и да видя това, което е направил Петер Ленк. Практически не вярвах на очите си. Продължавам да се чудя добра ли е идеята да се използва великолепното място, за да се сложи там една курва. Принципно съм абсолютно единодушна с мнението на скулптора по въпроса за джуджетата, надянали атрибути на властта. Особено интересно ми се стори, че тези, които поръчали скулптурата, не я били виждали до момента на откриването й. Когато избухнал скандал. Това е според една от версиите. Интересно ми е, тези, които са я поръчвали, не са ли знаели на кого я поръчват? Не вярвам дотогава Петер Ленк да е ваел само Венери Милоски. Наистина, действието се развива през 1993 година. До появата на абсолютно озадачаващия ме триптих „Наследството на Лудвиг“ в Лудвигсхафен има 10 години.
Не се въртя аз около статуята - тя се върти.
Нивото на водата интересува жителите на града поне от два века:
Като говорим за Петер Ленк, не мога да си спестя отклонението. Някакъв съюз за насърчаване на туризма и кметството на Лудвигсхафен решили, че на стената на обществената тоалетна трябва да има триптих на стойност 30 000 евро (без труда на скулптора, който труд май е дарение). Проектът носел работното название „Toilettendrama und Feudalismus“. Нарочно не го превеждам, защото не мога да повярвам, че гласи „Въпросът с тоалетните и феодализмът“. Това европейските проекти са голяма работа.
Та произведението изглежда така:
За който не ги познава, това са Ханс Айхел, Герхард Шрьодер, Ангела Меркел, Едмунд Щойберт и Гуидо Вестервеле.
Този Петер Ленк е нещо като един Чапкънов на Баден-Вюртемберг. В смисъл, че е навсякъде. Един сатирично-ироничен неразбираем Чапкънов. Но тъй като там градските пространства предполагат много скулптури, Ленк поне не е единственото, което се вижда.
Ето тук пипнах Бодензее.Самото пипане не е документирано, но все пак пипнах Бодензее! И видях Рейн!
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela