Прочетен: 3183 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2014 12:55
Освен за Улм, съм приказвала в час и за замъка Нойшванщайн Урокът се казваше „Защо винаги Нойшванщайн“. Т.е. не било задължително туристите да ходят все да гледат този замък. Имало било и други неща за гледане. Спор няма. Ама все си е по-добре човек да го види и е направо задължително да понаучи нещо за Лудвиг ІІ, крал на Бавария. „А, оня лудият ли?“ питат по-начетените, горди от ерудицията си. А ти небрежно казваш: „Не само луд, ами и педераст“. И с това разговорът се изчерпва. И си слагаш грях на душата, че си чел само в интернет за краля, и не осмисляш греха на Уолт Дисни, превърнал Нойшванщайн в кичозна торта тип „сладкарница „Неделя“. Сега е моментът да си изчистя съвестта.
Две снимки по пътя:
В Хоеншвангау има много неща за гледане. На нас ни стигна времето само за три: стария замък, новия замък и моста.
До селището има и две езера: Алпзее и Шванзее. Понеже много ще се повтаря тази дума „шван“, да поясня, че означава „лебед“. Лебедът е на герба на нойшвангауските дворяни. Освен това е символ на християнската чистота.
Селището Хоеншвангау се посещава годишно от над два милиона туристи и казват, че е най-посещаваната атракция. По-посещавана дори от Дисни Ленд. Ако е вярно, хак му е на Уолти.
Нойшванщайн се вижда още от паркинга, но ние първо отидохме да си купим билети.
Не се сетих да снимам билетния център, но е направен като летище.
Снимката е от интернет и съжалявам, че нямаше и такава за отвътре, та да се разбере как могат бързо да се обслужват тълпи от посетители. Наистина ние отидохме там в работен ден и аз, купувайки си моментално билети, не подозирах, че нормалното чакане на опашка е два часа. Размина ми се. Пред мен имаше не повече от трийсетина човека и те наистина бяха обслужени светкавично.
Гишетата вътре са десет: шест за индивидуални туристи, три за групи и едно за резервации. Отделно има табло, което показва за коя забележителност в колко часа е следващото посещение и на какъв език. После трябва да си забележиш на билета часа, в който ще те пуснат в замъка и да си там точно в този час. Иначе можеш просто да си запазиш листчето за спомен.
След кратко обсъждане решихме, че ще имаме време само за Нойшванщайн, а стария замък ще погледнем отвън. Ама аз още не бях разбрала това за точния час на явяване, затова много волно тръгнах към стария замък, спирайки на всяка крачка.
Ето една къща:
За да й видим стенописите, трябва да се предпазим от слънцето с длан:
Като туристическа дестинация селището се състои май само от хотели и ресторанти.
Нойшванщайн се вижда отвсякъде:
А това вече е Хоеншвангау - по-старият замък. Нали не очакваме по него да се стига по друг начин, освен по стълби?
Ето част от стълбите, но снимката е направена заради важните в нашето семейство бели топчета:
Замъкът е строен през 12 в. от рицари-минезингери (минезанг е рицарска любовна поезия). Тия рицари са измрели през шестнадесети век. Не съм запозната с рицарския начин на живот, но специално за тези ми звучи така, като че четири века са се чудили в кого да се влюбят по тия канари. Наполеоновите войни съвсем разрушили замъка, обаче Максимилиан, бащата на Лудвиг ІІ, го купил, защото местоположението му харесало, и го изградил наново. Направил романтично бижу. Всичко това го казвам, за да стане ясно, че Лудвиг не е бил някакво самородно явление, появило се на празно място.
От градината също се вижда Нойшванщайн.
Вижда се и селището долу:
А това е кухнята, която снимахме през стъкло:
Не е за вярване, че не са могли да измислят нещо по-добро от тези манекени.
След обиколката около замъка Хоеншвангау все така бавно, спокойно и с наслада тръгнахме по една алея с името Фюрстенщрасе край езерото Алпзее към Нойшванщайн. Тук се вижда снимка на Лудвиг ІІ, но иначе пътят е трасиран от баща му.Да живееш сред тази красота и с тираничен баща – последствията могат да се считат за доказани.
Много е важно да ти бъдат указани перспективите, пък било то и по горска пътека. Немци, какво да ги правиш.
Най-вляво се вижда един лебед. Твърде малко за място, което изцяло е свързано с лебедите. А езерото само изглежда като от Борисовата градина. Всъщност достига 62 метра дълбочина. Не искам да си го представям.
Върнахме се пак в центъра на селището и едва тогава осъзнах, че след 45 минути трябва да сме много далече и нагоре оттук.
Все пак отбелязахме традиционно дребността на някогашните рицари.
Според схемата трябваше да вървим близо час (естествено нагоре),
но ние нямахме толкова време, та се наложи да вземем разстоянието за 40 минути. Бях склонна да хванем автобус или файтон, обаче никъде по пътя не срещнах стоянка, а нямаше никакво време за рискуване и търсене.
Пак онова отчайващо катерене без да знаеш кога ще свърши!
Учудващо е как успях да намеря миг, в който по пътя да няма никого.Иначе алеята си беше като при някогашните манифестации по „Първи май“ (това последното е старото име на главната улица в Бургас).
Тази снимка от интернет не ми харесва цветово, но поне показва замъка от добра гледна точка.
Аз го видях по-скоро така:
Лудвиг ІІ издига замъка си на мястото на две стари крепости от дванайсети век, през който век подобни защитни съоръжения явно са били на мода сред висшето дворянство. Преди да започне строежът, е трябвало да се „отрежат“ с взрив седем метра от върха на хълма и да се разчистят руините (стените са били дебели към два метра). Какво му е оставало на един абсолютно лишен от суверенитет крал, освен да хвърли цялата си енергия в реализацията на своите романтични мечти? Архитекти и театрален художник работят по „опредметяването“ на визиите му. Строежът започва 1869 година. Първа през 1871 година е построена входната кула и Лудвиг ІІ живее години наред в нея.
Като минеш през портата, настъпва моментът да проявиш светкавична цивилизованост и грамотност: някак си вече знаеш, че има табло, отиваш при него и виждаш, че ти остават две минути.
Трябва да си пъхнеш билета в цепката и после без забавяне да бутнеш турникета и да влезеш.
Очаква се това да не е трудно за онези, които са влизали в метро, но се оказа, че повечето хора не ползват този вид транспорт, затова имаше доста викове и съвети на най-различни езици към задръстващите влизането. Всъщност, сега като се замисля, основно не се справяха немскоговорещите. Но може да е случайно и инцидентно.
Все някой някога ще оцени ловкостта ми да снимам сгради и пейзажи без хилядите туристи, които ги щурмуват.
Достолепно златно нещичко на върха:
И да се върнем на темата за стълбите:
На фона на вчерашните улмски стълби бих казала само „ХА!ХА!“
Тъй като вътре снимането е забранено, ще прибегна до снимки от пътеводителя и интернет.
Но първо, за да потвърдя още веднъж думите си, че Лудвиг ІІ не е възникнал на празно място - ето я залата на рицаря на белия лебед Лоенгрин в Хоеншвангау:
Много малко помещения в Нойшванщайн са били довършени и обзаведени. Повечето изглеждат в най-добрия случай така:
Поне тези, които са направени за пред хора. Но и те са малко. Съдейки по гигантските размери на постройката, има десетки помещения на етап "груб строеж". И така век и половина.
А сега част от залите.
Преддверието:
Трапезарията
Тронната зала
Тук е трябвало да има трон, но след смъртта на Лудвиг е преустановена работата по всичко проектирано, но незапочнато. Полилеят е „само“ позлатен. Мозайката по пода е от два милиона камъчета.
Тази пещера си я спомням съвсем смътно като мъничко помещение между две врати. Май се минаваше по мостче.
Спалнята.Навсякъде – много дърворезба, картини, изобразяващи сцени от рицарските легенди: Лоенгрин, Тристан и Изолда, Пърсивал, Танхойзер.
Всекидневна:
Това е залата на минезингерите. Най-важната за Лудвиг заедно с тронната зала. Свързана е с легендата за Танхойзер и със състезанието на минезингерите. В тази зала има кралски герб. Обаче екскурзоводката каза, че е бил нарисуван след смъртта на краля. Самият Лудвиг не искал замъкът да се смята за негов. Създал го като символ на рицарството, доблестта и красотата. Също така не смятал да го отваря да обществен достъп. Дори казват, че смятал да нареди да бъде взривен след смъртта му.
Това е моментът, в който реших да разбера нещо повече за Лудвиг ІІ.
Лудвиг ІІ става крал на Бавария през 1866 година. Кралство му съществува в историята само стотина години – от 1806 до 1918 - и има четирима истински крале.
Прадядото на Лудвиг ІІ, първият крал на кралство Бавария Максимилиан І, създава конституция, която, според мен довежда до смъртта на правнука. Тази конституция гарантира свободи (на евреите също), права и равноправие, превръща краля в държавен орган, премахва данъчните привилегии. Особено бих искала да разбера как са били уредени отношенията между краля, народното представителство и правителството. Точно тук някъде е разковничето.
Лудвиг І, дядото на Лудвиг ІІ, също е бил просветен владетел. Направил Мюнхен център на изкуството и културата, провел реформа на училищата (и много искам да знам каква). Освободил престола поради любовна афера с певица. Спазвал някакво приличие, демек. А бил крал. И за съвременни крале съм чувала, че са го правили по подобни причини. Това сигурно ходи по кралете, не по политиците от народа.
Бащата на Лудвиг ІІ, Максимилиан ІІ, също въвел либерализации: на изборното право, на цензурата, на съдебното дело. Спирам се само на тези неща, защото наистина ме интересува как така се стига до края на Лудвиг ІІ.
Деветнайсти век в Европа е много суматошен откъм държави, държавици, свободни градове, кралства, съюзи, княжества, империи, тяхното групиране и прегрупиране, разрастване и смаляване. Това всичкото естествено не става без войни. Който ги знае всичките тези неща, трябва да е с отлично чувство за времева ориентация и феноменална памет. Аз не притежавам нито едно от двете.
Все пак какво става в Европа от средата на века натам? Тя се тресе и то не защото някакъв Раковски прави легии по сръбско, някакви чети влизат в някакъв Балкан, един Левски… Абе като се замисля, на фона на всичко, което се е случвало в Европа, как изобщо са ни забелязали ?
Изобретена е ротативната печатна машина, която отпечатва 10 000 страници в час. Открит е нитроглицеринът. Изобретени са първата синтетична боя, асансьорът, картечницата. Създадена е информационната агенция Ройтерс. Започва Златната треска.
Във Виена избухва революция срещу властта (да не забравяме, че Бавария е на страната на Австрия). Кралят на Австрия Фердинанд бяга от столицата. В резултат на СТУДЕНТСКИТЕ протести в Австрия е премахнато крепостничеството. Император Фердинанд абдикира и отстъпва трона си на 18-годишния Франц Йозеф І, който е женен за братовчедката на Лудвиг ІІ, известна като Сиси и е на 18 години. Самият Лудвиг също наследява баварския престол на 18 , когато баща му внезапно умира. В централна Европа започва война. Бият се Австрия, Италия, Унгария, Русия. Абдикират крале, създават се републики. Изчезват републики. Малко след като става крал, Лудвиг ІІ, който абсолютно не е готвен за държавното управление, трябва да вземе решения за встъпването във война с Прусия на страната на Немския съюз и Австрия. Губят войната и Лудвиг ІІ подписва договор с Прусия, съгласно който Бавария престава да е независима. Разтурва се Германският съюз. Да не забравяме Кримската война. Също така и поредната епидемия от холера. Гарибалди се бори за обединяването на Италия. Бисмарк – за обединение на Германия. Поредният Наполеон се чуди как да си задоволи егото и се кани да създаде пак някаква империя. През 1871 година е обявен Вторият германски райх, в който влизат Прусия, Саксония, Вюртемберг, разни други и Бавария. Там някъде братът на Лудвиг ІІ еднозначно полудява и прекарва остатъка от живота си в лудницата. Вероятно не му е понесло, че като втора по големина немска държава Бавария остава след включването си във Втория германски райх с „предимствата“ да си има собствена армия, поща и железница. Не му е помогнал дори фактът, че кралството получава и правото на собствена външна политика. А най-вероятно е имало и или нещо наследствено, или просто възпитанието на бащата си е казало думата върху двамата братя.
Но да се върнем на темата, а темата ми е за драмата на Лудвиг ІІ. На целия този фон стои един млад, много красив крал, който от една страна е абсолютно неподготвен за „кралуване“, от друга е боязлив и затворен, от трета живее изцяло в света на литературата, немските легенди и средновековните сказания за рицари. Стреми се към красота и човешки достойнства, каквито сме склонни да приписваме на рицарите. Потънал е в историите за любовта, чистотата, вината, опрощението и избавлението. Затова и стените на залите са изрисувани със сцени от легендите: Тристан и Изолда, Лоенгрин…
Това обаче не му пречи да вкара в замъка всякакви технически удобства: централно отопление с горещ въздух, тоалетни с автоматично отмиване, течаща вода по всички етажи, идваща от извор високо в планината, уредба за повикване на слугите с батерии, един от първите телефони с директна връзка с Хоеншвангау. Помещенията са се отоплявали с горещ въздух от печки, намиращи се в приземния етаж. За снабдяването с огромните количества топливо са се използвали товарни асансьори. Не ще да е бил чак пък толкова откъснат от действителността този „приказен крал“.
Лудвиг ІІ търси пристан в оперите на Вагнер, които са също по теми от немските легенди. А трябва да се разправя с министрите за неща, които изцяло противоречат на мирогледа му, но пък са едно към едно каквото ние си мислим за немците. В това число и да се опитва да защити Вагнер, когото е взел под крилото си, от нападките им. В крайна сметка не успява и на композитора му се налага да напусне Бавария.
Тази непрекъсната война с правителството, което не му разрешава да харчи собствените си пари (които му се отпускат от държавата ежегодно) за строеж на замъци, както и безкрайните спорове на политическа почва водят до драматична развръзка. Да се стремиш към красотата, и непрекъснато да се блъскаш в прагматичност и военна агресия, да си крал, когото правителството ти не зачита, никой да не разбира тъжненията ти. Лудвиг се отдръпва все повече от обществото, напуска столицата, уединява се, отдава се на строежите си, затъва в заеми. Казват, че започнал да се страхува от хората. Ей тука не ми е никак ясно, защо не са го оставили в собствения му свят. Но не съм чак толкова любопитна, че да се задълбоча в държавната уредба на тогавашна Бавария. Факт е, че такъв крал на правителството не му е трябвал и че е имало правомощията да го разкара. А кралят е бил безсилен.
На 9 юни1886 през нощта Лудвиг ІІ е арестуван в Нойшванщайн от комисия на баварското правителство и веднага отведен в замъка Берг. Преди това е обявен за невменяем от лекарска комисия, която не го е виждала и не е разговаряла с него. Няколко дена по-късно загива при загадъчни обстоятелства в тамошното езеро заедно с лекаря си.
За мен лично (което несъмнено има голямо значение за историците и за баварците), това е краят на баварското кралство. И то много позорен край. После има двама роднини - регенти (защото нали братът Ото е в лудницата), единият от които става Лудвиг ІІІ, но всичко това свършва с ноемврийската революция от 1918 година, когато е провъзгласена свободната държава Бавария.
Обаче Нойшванщайн остава като символ на рицарството, както е желал Лудвиг ІІ. Оперите, които вероятно нямаше да бъдат написани от Вагнер без кралската подкрепа, също са живи. А какво е било това правителство знаят само историците. Така че бих казала, че дори и да е бил луд Лудвиг ІІ, то това е била лудостта на Дон Кихот.
След като потичахме около половин час след екскурзоводката по залите, ни пуснаха на свободен ход.Откритата галерия с чудни гледки:
Оттук пък се вижда Хоеншвангау (нищо, че имат директен телефон).
Като се вгледах, видях още едно местенце, където също би могло да се издигне замък (иначе Лудвиг ІІ е построил три - Neuschwanstein, Linderhof и Herrenchiemsee а един - Falkenstein - е бил в проект, за ужас на правителството):
А това се оказа един път, по който още не знаех, че ми предстои да се катеря:
Пътят води към моста Мариенбрюке.
По-отблизо се вижда, че е доста празен. По-късно и от непосредствена близост ще се окажа в пресоваща тълпа. Късмет.
Но първо, защото сме лично заинтересовани, кухнята:
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela