12.09.2013 - Равенсбург.

Забележителното за Равенсбург е, че не влязохме в нито една църква :).
И въобще не посетихме нито едно от приетите да се считат за забележителности неща. Просто използвахме деня да походим по улиците, по магазините, да поживеем живота на редови гражданин, които има да си свърши нещо в града.
Например - да отиде до банката и да си плати оная глоба, дето ни я треснаха в Линдау. Като поздрав към всички банкови чиновници в БГ мога да кажа, че там служителите си познават лично и поименно клиентите, усмихват им се и се занимават с тях. И други работи мога да кажа за разликата между немското и българското банково обслужване, но предпочитам това да го направи пряк участник, за да не бъда обвинена в пълна липса на патриотизъм.

Както и да е. Равенсбург има баналната история на 30-вековно селище от региона. Сигурно има и куп интересни детайли, но аз нямах повод да се срещна с тях. Друг път.
Като си преглеждах снимките, си помислих: "Много кули, много нещо!". И наистина, после прочетох, че наричали града "град на кулите и портите". Порти много не видях, но кули... Доста са оцелели, като се има предвид, че през 19 век използвали материала от древната градска стена за да си строят гара и фабрики. Не са единствените.
Та ето малко от тях:











Това не го броим за кула, просто е териториално свързано.





















И малко просто от улиците:





Много ги обичам тези "позлатени" неща, особено в мрачен ден:






като цяло леко, макар и пренебрежимо, валеше. Но се усмихваше и слънце от време на време:







Това горното ще го приближим:





Освен къщи: триколесно камионче,


надпис на стъпалата на банката,

керамични украшения, които си побиват на колци в градините.

Нещо за паркирането. Тук е разрешено да се паркира безплатно час и половина.

Имаш си в колата едно такова картонче

Нагласяш си в колко часа си спрял и си го слагаш на стъклото.

И готово.
Положението с паркирането пред дома изглежда така:


Платил си си паркомясто и можеш спокойно да се прибираш когато си искаш, без да те е грижа, че ако си дойдеш много късно, ще трябва да си качиш колата в хола:


А сега всъщност най-незабравимото. Библиотеката.
Това е входът.


Никой не ме попита каква съм, какво искам, защо ходя напред назад по етажите. А и не видях кой би ме попитал.
Близо до входа има апарати, на които си "минаваш" бар кода на книгите, които искаш да заемеш (след като си си чекнал картата, естествено). Забелязвате ли колко много книги взимат хората?



Залата за четене на вестници.

Влизаш, сядаш, четеш.

Правиш си кафе (не безплатно), пиеш си, четеш.

Можеш да си носиш и нещо за ядене, но ми беше неудобно да снимам жената с пицата..

Между стелажите:

Уют.

Техника.

Забелязвате ли гредите?

Това не разбрах за какво служи.


Съчетание на старо и ново строителство:


Това тук са ми любимите снимки. Детето седи безшумно и слуша.

не се вижда добре, но в скута на бащата има още едно дете. Седят на земята и четат книжка. !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

А това? А? !!!!!!!!!!!!!!!!!

Моля при влага паркирайте тук! Благодаря!

Там в ъгъла има техника.

Излишно е да споменавам, че не се чуваше НИКАКЪВ глас. Нито хленчене на бебета. Нито лигавене, дране, вой на отегчени дечица, които влачат родителите си към някой магазин.
Аз просто няма какво да кажа, за да изразя положителните си емоции. !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Мисля, че е ясно.
А ето и снимки от книжарницата:


Колко добре е заредена ще илюстрирам само с част от стелажа с пътеводителите:

За България в Равенсбург могат да се намерят поне седем книги. В Равенсбург!


Хора! Как го правят това? Задължително ли е всички да четат или е достатъчно тези, които четат, да имат ТАКИВА условия да го правят?

Мислих, мислих, и реших, че следващата информация е много пряко свързана с горната.
Как се изхвърля боклука?
Сложно.
За да се справиш, трябва да си вземеш от информационния център едно упътване (сигурно можеш да намериш тази информация и на други места, например в общината), да го изчетеш това упътване и да започнеш да го спазваш.
Първо рязко свикваш с мисълта, че боклукът се изхвърля разделно и по никакъв друг начин. После свикваш и с мисълта, че изхвърлянето на боклука изисква време и координация. Също така кола. След това е много лесно.
Отваряш първо тук:

Намираш си името на улицата и виждаш, че срещу нея стои да кажем буквата С.
После отваряш календара (като пътем може да прочетеш вляво безценна информация за прилежните пчелички) и виждаш, че през следващата седмица боклукът ти ще бъде изхвърлен на трети декември (това е оранжевата кофа под буквата С).


Ще бъде изхвърлен, ако си изнесеш кофата от това място:


Всяко жилище получава от общината (отива да си я вземе или срещу заплащане му я доставят) кофа с ключ. Хвърляш си вътре само битовите отпадъци. Не препълваш кофата и не я тъпчеш, защото няма да ти я изхвърлят. Когато се напълни е изкарваш отпред. На кофата има чип:




Отчитат ти през годината колко пъти са ти изхвърлили кофата и ти си плащаш за това. Плащаш не по-малко от 12 изхвърляния. Иначе минават веднъж седмично, така че можеш да достигнеш до 52. Ако искаш.

Хартията се изхвърля в отделен контейнер. Трябва да се смачкат кашоните и да се направят минимално обемни.




Пластмасата си я събираш вкъщи отделно и когато решиш - я изхвърляш в специални контейнери, които може и да не са хич близо до жилището. Затова ти трябва кола.

Особено ме впечатли, че изрязаните храсти, листа, цветя също се опаковат в чували, които могат да се компостират, и се извозват три пъти годишно. не само се извозват три пъти годишно, ами е разрешено да ги изхвърляш само точно тези три пъти.

Старите мебели и дървении могат да ви ги извозят два пъти годишно безплатно срещу специален чек, който ви е дала общината. Може и вие да си ги закарате на определено място, където също ще ви ги приемат безплатно ако са до 150 кг.

Обърнахте ли внимание на "ще ви ги приемат безплатно"? Предполагам, че никой не краде метали поради единствената рпичина, че когато ги предаваш не само че не ти плащат, ами поставят условието ти да им платиш.

Отделно има контейнери за "ценни материали" - стъклени бутилки, консервни кутии, дрехи и обувки, които стават за носене (!), като обувките за вързани по чифтове. Подчертава че, че контейнерите са много, достъпни са и до тях може да се стигне пеш.

Има подробен списък на предполагаемия боклук и там можеш да си направиш справка какво да правиш с бебешките пелени, саксиите, корковите тапи, пералнята и всичко друго, за да го изхвърлиш правилно и да не бъдеш глобяван.

А съвсем отделно вкъщи си събираш пластмасови бутилки с този знак:



Той означава, че за тази бутилка ще получиш 25 цента, като я върнеш. Отиваш на някое такова място:


Пъхаш бутилките в дупката:


На едно екранче ти се отчита колко пари получаваш:



После получаваш чек и си го осребряваш.

Да теглим чертата на боклука. Вкъщи трябва да имаш постоянно торби за:
- битови отпадъци
- хартия
- пластмаса, която да изхвърлиш безплатно
- пластмасови и стъклени бутилки, които да върнеш срещу заплащане.
Трябва да следиш графиците, както и да понаучиш кое какъв боклук се води и къде трябва да го отнесеш.

И сега екзистенциалният въпрос: искаш ли да живееш в свят, в който има такива библиотеки и е така решен въпросът с паркирането, но пък и така се изхвърля боклукът?