15.09.2015
Замъкът Лихтенщайн

 Замъкът Лихтенщайн е приказен замък, замък от приказките....


Стоп!
Това не го ли бях писала вече?
Бях. Тук. За Нойшванщайн.

(И двете снимки, както и много други, са от интернет.)

Добре, ама и замъкът  Лихтенщайн се нарича "приказен". И после се добавя  "на Вюртембергите". За нойшванщайнският не се изисква допълнение: "на Вителсбах". Защото той все пак е единствен, въпреки че е построен 30 години по-късно. Останалото е местен патриотизъм.

Между другото, гугъл дава 8 населени места с това име и 13 крепости и замъка. Името е Lichtenstein. Важно е, защото едно много различно име  - Liеchtenstein - се носи от малкото княжество-държава със столица Вадуц.

Почвам отначало.
Строежът на замъка Лихтенщайн (община Хонау, област Ройтлинген, провинция Баден-Вюртемберг) е вдъхновен от....  Еми пак.... Нойшванщайн е вдъхновен от немските рицарски легенди и оперите на Вагнер. А Лихтенщайн...

Спомняте ли си това:

Съкровищнико в еловия лес,
от векове живееш и до днес,
щастлив си ти в леса си безпределен
и щедър към родените в неделя.

А това:

„Има хора богати
на имот и на злато,
те живеят в палати,
имат нежни ръце.

По-добре е когато
имаш малко, но свято,
припечелено с труд,
ала нямаш студено сърце!“

А баницата "Сюзерен"? А билката галистомахче?

В детството ми драматизациите по приказките "Студеното сърце" и "Джуджето Дългоноско" се излъчваха по телевизията минимум веднъж годишно - по Нова година. 

Вилхелм Хауф обаче е написал не само най-невероятните приказки, но и рицарския роман "Лихтенщайн" - разказ за херцог Улрих фон Вюртемберг, който застанал нещо напряко на Немския съюз, бил изгонен от Вюртемберг и се скрил в замъка Лихтенщайн. Това се случва през 1519 година. Бягството, имам предвид.
Романът е написан 1826 година.
През деветнайсти век тези земи са се управлявали от династията Вюртемберг. Не знам дали е редно да се нарича династия, след като е дала само четирима крале. Е, сигурно е можела да произведе и още, но, както знаем, Първата световна война слага край на монархиите. Изключенията са изключения.
Та един роднина на управляващата династия Вюртемберг, херцог Вилхелм фон Урах, се интересувал страстно от история и паметници на архитектурата и изкуството. Той от доста време обмислял да си построи крепост, в която да съхранява колекциите си от оръжия и картини. Въодушевил се от романа на Хауф и през 1837 купил Лихтенщайн.

Какво е представлявала тогава покупката?
Ловна вила. През 1802 първият вюртембергски крал  Фридрих (колко оригинално!) Първи (логично), който всъщност щял да стане крал четири години по-късно, бутнал части от крепостните руини и си построил ловна вила.


Вижда се, как е построена върху остатъците от крепостта. Освен, че ми изглежда паянтово, за мен е абсолютна загадка, как така разполагаш с цяла планина, а ходиш на някакви чукари, до които имаш достъп само по подвижен мост. Сигурно е много романтично. Романтични хора са това германците!

Всъщност, първата крепост се е намирала петстотин метра по-надолу.






Обитавали са я владетелите на Лихтенщайн. През 12 век. Да са я обитавали, колко да са я обитавали? Стотина години. През 1311 им я събарят по време на една имперска война. И това не го разбирам - как не ги мързи да бутат тонове камъни. А собствениците пък не ги мързи да си я зиднат отново. При това само за четири години. Де да знам, може пък да не е толкова трудно да се бутат камъни.

Порадвали се те на крепостта си и пак им я бутнали - сега пък при една война между швабите и баварците. Пообезсърчили се Лихтенщайнци и зарязали руините, но явно скоро им е минало. През 1390 се преместили 500 метра по-нагоре и построили друг замък, който се славел като най-непревземаем през Средновековието.
За съжаление последният рицар фон Лихтенщайн загинал през 1687. В битка с турците. Жалко, определено са били упорит род.
Крепостта запада и, както вече казахме, през 1802 бъдещият Фридрих І я бута до основи. За да си построи ловна вила, което ми звучи като силно развлекателно за времето си заведение. Явно понятието "непревземаемост" е относително.

Малко да огледаме терена (все с помощта на интернет):







Забелязвате ли релефа? В долината на река Ехац се вият селище след селище. Обаче горе вдясно на платото теренът също е усвоен.

Този планински масив се нарича Швабска Юра или Швабски Алб (Schwдbische Alb). Между другото има и друга юрска планина, в Бавария, която също е Алб, както и две реки с такова име. По-интересно ми е, че думата "Alb" или "Elb" е и роднина на "елф", по-късно придошлата английска дума. Елфите имали общо със сънищата, и по-точно с лошите такива. Обичали да клечат по гърдите на спящите и да им причиняват кофти емоции. Понеже все съм се чудила откъде са се взели "Albtraum" и "Alptraum" - немските думи за "кошмар" и какво общо имат те с Алпите. Всъщност, думата е една, но се пише ту с "b" , ту с "p". Все съм се чудила, но чак сега намерих повод да поровя. А колкото до Алпите, името им идва от старото "Alp", което ще рече "планинска ливада". И сега вече изписването за "кошмар" като "Alptraum" ми прилича на българското "полЮлей". Грешна етимология. 
Да, и да добавим, че тази планина Швабска Юра, както и баварската Юра, са далечни роднини с онази планина Юра, която се намира между Швейцария и Франция и е дала името на известния период от ерата на динозаврите. Да сме наясно с географията.
Честно, за първи път чувам за такива планини. 

И точно на тези зъбери и чукари херцог Вилхелм фон Урах си прави романтичната новоготическа рицарска крепост. Основно на един самотно щръкнал чукар:


Вляво съм очертала изхода за бягство. Трябва да е паднало доста копаене в скалата, за да се направи тунела. Къде е входът не ни показаха. Много неща не ни показаха.

Интернет е крайно беден на информация за замъка и понеже все пак собствениците му го държат за туристическа атракция, започвам да си мисля, че няма какво толкова да качат в мрежата. Иначе едва ли щяха да се спотайват.





Включихме се в обикновена обща обиколка, защото тематична не се предлагаше.


Събрахме се пред моста, който до 1920 е бил подвижен, но после се срутил и от съображения за сигурност го направили постоянен.

                                

Портите са заключени с огромен ключ, който се опитах да снимам, но все пак явно не е чак толкова огромен, щом се е скрил в ръцете на екскурзоводката.

Да си призная, доста голяма част от половинчасовата обиколка прекарах в опити да накарам момичето да се усмихне. Предполагам, и тя се потиска от мисълта, че няма кой знае какво за разказване по обекта. Гордея се, че успях.
Дворчето на замъчето:




От тук нататък снимането най-естествено беше забранено. Преминаваме пак към интернет и пътеводителя.

Голямата гордост на един романтичен мъж:


Разбрах, че една детска броня тежи 25 килограма. Не знам коя от тези е детска. Всичките, обаче, са произведени по поръчка на херцога с декоративна цел. Вляво от колоната се вижда бронята, която херцогът поръчал по свой размер. През 1846 под името Георг фон Щурмфедер (герой на В. Хауф) участвал с тази броня в Рицарски празник по повод сватбата на крал Карл фон Вюртемберг и кралица Клара... извинявам се, Олга.

Не можах да намеря достатъчно добра снимка, за да покажа колко строен и висок е бил херцог Вилхелм фон Урах.


1,93 см. Малко по късно ще си припомним размера отново. 
На тази картина херцогът е в друга броня, но все пак - какъв стан:

                         
Между другото, нали е бил роднина на крал Фридрих Първи, наричан още Дебелия. Той е бил 2,11 м висок и е тежал 200 кг. Та генът си е ген.

В залата е съхранена част от скалата, на която построен замъкът:



Оригинално. А стъклописите са от 1483 година. Колекционерски.

Разни помещения от типа на стаята с гербовете на графовете фон Вюртемберг:



Не намерих информация за светците, а особено ме интересуваше полегналият:



Стаята с еркера, който, тъй като е строен през 19 век, едва ли е замислен със защитна функция и в ролята на наблюдателница. Просто за разкошна гледка.
Картините по стените са от 16 век. Естествено, на снимката не се вижда никакъв еркер:



Еркер виждам в рицарската зала:

Рицарска зала в терминологията на замъчната архитектура е помещението за хранене и светски събирания.
На долната снимка, над портрета вляво, има отвор, замаскиран с ажурна решетка. Залата се използвала за бални танци, но, тъй като била малка, единственото, което можели да изнесат от нея, бил оркестърът. Пробили дупката, за да може той да свири от другото помещение.



Някъде тук на пода има и капак, през който да се изхвърлят остатъците от храната. Това го прочетох в едно детско съчинение, на нас не ни го показаха.
От тавана виси свещник.


Жена в ренесансово облекло. Жена или русалка, защото твърдят, че от кръста надолу е риба. Насадена е на еленови рога и, както и да го гледам, държи само една свещ. Можеха да са поне две, но другата й ръка е заета да държи герба на Вюртемберг. Суета сует...  Доста на тъмно са танцували, дори да допуснем, че през дупката се е чувало добре.

Подобен свещник съм виждала в Меересбург:


Показаха ни механата, в която ловците са се събирали да си разправят достоверни ловни подвизи:

По полиците са наредени съдове от венециански и бохемски кристал. Стените са изрисувани с ловни сцени и буйни пиршества, доосмислени от поговорки:



"Много повече са се удавили в бира и вино, отколкото в Дунав и Рейн."
Каквото и да значи това.

И сега е време да си спомним за височината на Херцог Вилхелм І - 1,93 м.
Точно толкова е висока чашата му за шампанско, безопасно закачена на гредата под тавана:


Забравих от коя точно от двете му жени беше подарък. Събирала три бутилки шампанско. Стои въпросът как са я пълнели. Ами от онова балконче, което се вижда на по-горната снимка. Стои въпросът и как се е пиело от нея, но отговор на този въпрос нямам. 
До печката се вижда, че надолу водят стълби - там има подземия, които не се използвали за да хвърлят в тях затворници, а да си съхраняват напитките. Много ясно. Деветнайсти век, все пак. Възможно е това да е и тайния вход за онзи таен изход, който съм очертала на една от първите снимки.

Впрочем, докато собственикът на замъка е потъвал в романтизъм и тайнственост, Маркс и Енгелс вече са обмисляли съвместното си творчество, а в Берлинския университет  Шелинг преподавал на Киркегор. Казвам го, понеже току що четох нещо по този въпрос и ми се натрапи паралелът.

А това е залата на предците:


От трите страни има прозорци. Има и две кристални огледала. Едното е пробито от куршум.


Сега тук малко ще се отклоня. Родословието на херцозите фон Урах се проследява много лесно: Вилхелм - Вилхелм Първи - Вилхелм Втори - Вилхелм Трети и Вилхелм Четвърти. Това е дори по-лесно от  Ким Ир Сен, Ким Чен Ир и Ким Чен Ун, където подозирам, че също съществува желязна логика в наименуването.

Освен това мога да споделя предположението си, че херцозите не са се казвали Фридрих само защото така се е казвал местният крал. Фридрих Първи, преди да стане крал на Вюртемберг, бил херцог Фридрих Втори. Като станал крал, тогава се прекръстил на Фридрих Първи. Логично.

Всъщност, малко ми се разваля стройната подредба на херцозите фон Урах, защото Вилхелм Трети предпочел да се ожени за жена без благороднически произход, спрял да е херцог и изпаднал от редичката. Останал си само Вилхелм. Титлата наследил брат му Карл Геро, архитект по образование, който посветил живота си на реставрацията на замъка. Дори успял да го спаси от разрушаване, когато наоколо се събрали настървените американци в края на Втората световна война.
Написах тези подробности, за да се върна на мистериозната дупка в огледалото. Според Геро, тя била от вражески куршум, който някак по загадъчен начин рикоширал от някъде, влязъл в стаята, пак рикоширал и се забил в огледалото. Не е за вярване, обаче малката дупка се очертава най-мистичната история в съществуването на замъка. Даже страшките с духове, които нощем си играят с гюлетата, не са взимани толкова на сериозно. Не разбрах защо. Обаче са търсени скалите, от които е рикоширал куршумът. И не са намерени. Търсен е и белег на стената от рикошет. И не е намерен. А когато попитах не са ли извадили куршума от огледалото, ексурзоводката се усмихна и каза:
- Има алармена инсталация.
Това беше един много загадъчен отговор.
- За да не ровят посетителите, - допълни момичето. - Дупката през годините се разширяваше все повече и повече.
И аз открих една такава снимка в нета:



Всъщност ровят напразно, защото куршум не е намерен. И обясняват, че най-вероятно изстрелът е бил произведен от самият Геро, поради някакви негови си мъжки его-причини и с рекламна цел.

И като говорим за стрелби, на едно много неудобно и тясно място, на стълбището, виси картина, на която е изобразен стрелец.



Смята се за забележително, че където и да застанеш, стрелецът все те цели.



Това е особено неприятно, когато си натясно.

А в едни витринки лежаха подредени смъртни маски: Гьоте, Шилер, Уланд.


Не е за вярване, но това е маската на Наполеон. Никак не ми прилича на онзи от картините. И ако присъствието й тук е обяснимо - херцог Вилхелм І фон Урах е бил женен за племенницата на Жозефин, жената на Наполеон, то какво общо имат с него Гьоте и Шилер? Екскурзоводката доста небрежно отвърна, че херцогът събирал какво ли не, пък и по онова време нали е нямало фотографии...

Между другото, ето ги двете жени на херцога - наполеоновата роднина Теодолинде и принцеса Флорестине фон Монако.



Колко са различни...

Понеже вътре в замъка няма какво повече да правим, ще спомена нещо и за Вилхелм ІІ, син на Вилхелм Първи от принцеса Флорестине.


Той завършва строежа на замъка и го отваря за посетители. Бил е професионален военен, обаче мен ме заинтригува със стремежите си да седне на нечий трон. Според мен ни се е разминал само поради факта, че е роден 1864. Иначе нищо чудно, да ни беше станал цар. А може и да не, защото все някакви политически обстоятелства му пречили да си сложи корона. В Албания друг немски благородник му издърпал стола, в Литва все пак се докопал, обаче, не щеш ли, точно седнал и литовците обявили република. Горкият!

Да излезем на чист въздух.

Е, добре, първо да кажем, че в момента замъкът се владее от Вилхелм ІV.


Осанка!
Освен че подобно на предшествениците си се занимава с реставрации (удивително е как нещо толкова наскоро построено непрекъснато се срутва!): покрива на Мариенкапеле, втория етаж на крепостта, сегашният граф фон Урах разкопава останките на старата крепост, заменя стогодишния водопровод и развива добра туристическа дейност - предлага на посетителите най-различни весели възможности, като например да се бракосъчетаят илида паднат от високо (което в някой смисъл може да е и едно и също):





Това е паркът му за приключения, с най-разнообразни паркури. 

Когато си дойде, херцогът живее в тази отделна сграда:


Тук са също помещенията на прислугата, както и конюшните, които след 1990 година, до колкото разбирам, са жилище на кучетата. Не знам защо, но си представям Баскервилски кучета.



Горе тази сграда е вляво, а вдясно има други две:

                      

Дясната, замъкоподобната, се нарича Gerobau, сградата на Геро - започнали да я строят след неговото раждане 1899 година - да се разшири жилищната площ. Мисля, че им се е получило, но все пак може и да се лъжа, защото неуспелият цар имал девет деца.
Къщата за гости отпред е съществувала доста преди това:

На такава пейка аз спокойно не мога да седя - нищо добро не очаквам.



Ако кажа, че през 1844 година в Щутгарт е била преустроена  Дас Нойе Лустхауз (das Neue Lusthaus), сграда, строена 1593 година, и все още помним, че замъкът Лихтенщайн е строен между 1840 - 1842, и че херцогът е бил страстен колекционер... Ами доста строителен материал и фигурите по фасадата на къщата му за гости са от там. И от техническа, и от естетическа гледна точка съборената сграда е била с основополагащо значение. Архитекти са се опитали да я пресъздадат като макет.




Балната зала е била с размери 21 на 60 метра и сводестият таван не е бил подпрян от нито една колона.
Защо на някого му е потрябвало да съсипва строената за дворцови танци и развлечения сграда и да я преустройва в дворцов театър не е наша работа. След пожара през 1902 от архитектурния шедьовър остава това:


Но да си се върнем в двора на замъка.



Бастион с оръдейна кула:



Херцогът бил талантлив техник, голяма част от оръдията били по негови проекти, а едно дори е патентовано.


Съответните бойни съоръжения:




                                     



Ров естествено:

                                       



Малко несериозен водоливник:


Херцог Вилхелм Първи определено е бил гъвкав човек без предразсъдъци. Първата му жена била евангелистка и той построил евангелска капела, кръстена на една от дъщерите му, Мариенкапеле:





                                         
След смъртта на Теодолинде херцогът се оженил за католичка, принцесата на Монако. И той станал католик и си осветили католическа капела вътре в замъка:



Да не се объркате - това не са столове. Коленичи се на тези мебели. Стъклописи, стенописи, картини и олтар от 14-16 в.

Ами общо взето - това е.
Намерих в нета една приятна снимка на кулата:


И да не забравяме вдъхновителя на този замък - пак Вилхелм, обаче Хауф. Единственият Вилхелм Хауф, който живее само 25 години, а оставя недостижими върхове в литературата. Херцог Вилхелм Първи фон Урах му издига паметник през 1842 година над долината на Ехац:



Нямах време да видя паметника. Както и другия, наречен Амонитен паметник, издигнат през 1903 със средства на херцога и представящ скалните породи в Швабска Юра:



                                    



Друго, което остана за следващ път, са пещерите:

Nebelhцhle (Мъгливата пещера)


Bдrenhцhle (Мечата пещера)


Olgahцhle (Пещерата на Олга)


Ще ги видя, ама друг път.

Здравейте,
Можете ли да опишете спомените си от ТВ постановката "Джуджето Дългоноско"? Всички детайли ще са от полза.