16.09.2015



Всъщност, фактът, че преди Донауешинген се оказахме в Швенинген, е много добро начало на историята, много показателно. Росица мислела, че там, в Швенинген, е изворът на Дунав. С тази си мисъл тя се приобщава към малката, но буйна група на хората, които през вековете водят нестихваща битка за правото да посочат веднъж завинаги извора на Дунав и това място да е в техния град. В тази група само Росица е кооперативна и не се бие. Даже напротив: след кратко въртене в кръг из Швенинген, колкото да разберем къде е туристическото бюро, да намерим там разни брошури, в които има карти на региона (защото естествено ние изобщо си нямахме представа, най-вече аз, къде из Баден-Вюртемберг се намираме) и да обсъдим накъде тръгваме, ние потеглихме. Първо отидохме до Ротвайл, но това ще бъде друг пост.




После се спуснахме надолу.




В Донауешинген на пътя ни се оказа културната им служба, та взехме и от там каквито брошури имаше. 
Цялата група обаче преди поклонение пред извора на Дунав спешно се нуждаеше от нещо друго.
Културна табела на културната служба:



Не е ли вълнуващо, как на фирмената табелка веднага след градското училище по изкуства и музика е оповестена обществената тоалетна, която се намира на гърба на сградата, откъм терасата над извора на Дунав. Там табелката е още по-вълнуваща:



Понеже не мога да го преведа достатъчно мило на български, ще използвам и една английска дума: "Тук ще намерите една найс тоалетна". Влизаме вътре: 

Вратата на тоалетната е веднага вдясно, тук не съм я хванала. Изглежда по същия начин. Потресаващо е сравнението с нашите учрежденски тоалетни. Всъщност, тях никога не съм ги виждала - защото за заключени и ключът е в чекмеджето на недружелюбна лелка, научена от жизнен опит какво става със сервизните помещения, след като са посетени от външни лица.

В Германия или са необучаеми, или външните лица не са същите.

А срещу вратата на тоалетната е това:



А отвън е терасата:


Сградата отзад е музикалното училище, а вляво е градската библиотека:



Докато се изчаквахме на терасата, поразгледах брошурите.

Озадачи ме заглавието на един текст: "Историята е кръстница".  Следва съобщение, че пълководецът, а по-късно император Тибериус отишъл през 15 г. пр.н.е. при изворите на Дунав. Това множествено число "изворите" ме озадачи още повече. Следва съобщение, че Плиний Старши е дал указания, които еднозначно локализират извора на Дунав. При това било важно, че е много вероятно самият Плиний да е виждал извора лично.
Някак си започнах да се съмнявам, че този извор съществува.

За да е ясно за какво става дума, трябва да се знаят следните факти.

В Донауешинген извира потокът Дунав. 

Има една река Бригах, която извира близо до град St. Georgen im Schwarzwald, на 30 км. северозападно от Донауешинген. Бригах минава край Донауешинген и потокът Дунав се влива в нея. Първоначално това е ставало 300 метра след извирането на потока, но през 1828 година водата е вкарана в подземен канал и е отведена по най-късия път до реката. Най-късият път е 90 метра. На мястото, където водата на потока се влива в Бригах, има нещо, което наричат Donautempel и е издигнато 1910 година.



Има друга река - Брег - която извира близо до параклиса Мартинкапеле край град Фуртванген, също северозападно от Донауешинген.
Тези две реки се събират в Eдно на 1,4 км.  под Донауешинген и това Eдно от там нататък се нарича Дунав:



Ето как точно става сливането на Брег и Бригах:



В един момент около Тутлинген Дунав губи толкова голяма част от водата си,която потъва и после се оттича към Рейн, че леглото му е сухо през по-голямата част от годината.



При Улм в Дунав (или каквото е останало от него) се вливат реките Илер и Ин и му вдъхват нов живот.

И за да не протакаме нещата, направо да представя каращите се страни.
Да започнем с Донауешинген, понеже така и така сме там.

Донауешингенци твърдят, че това при тях е изворът на Дунав, защото:
- в пределите на княжеския Фюрстембергски замък извира потокът Дунав;
- за този извор говорят по един или друг начин още Херодот, Страбон и Плиний Старши, така пише и в една хроника от 1493 г.,  а през 1538 година е картографиран много научно от космографа Себастиян Мюнстер. Точно тази регистрация става причина да започне вековният спор, защото силно раздразва жителите на Фуртванген
- през 1499 лично крал Максимилиан е дошъл в Донауешинген да види извора на Дунав (а той явно няма как да не знае къде отива)
- през декември 1965 г. на официално запитване на местен депутат Министерството на културата отговаря също така официално и писмено, че изворът на Брег не е признат за официален извор на Дунав
- през 1981 в Донауешинген се провежда конгрес на Християндемократическия съюз (все още без Меркел). Там местните делегати отправят молба за писмено потвърждение на автентичността на извора на Дунав в Донауешинген. И тогава вътрешното министерство на провинцията, което е несъмнено най-големият капацитет по изворите, излиза с решение изворът на Брег вече да не се нанася на официалните туристически карти като извор на Дунав и "да се уведоми за горното службата за измервания на провинцията". Това ми е любимият момент от историята!!!!!!
Всъщност, имам още един любим момент. За целта ще цитирам един от яростните борци, защитаващи донауешингенския извор, д-р Еверке:

"През 1994 година получихме неочаквана подкрепа от Япония. Делегатите от Каминояма, нашия побратимен град, ни съобщиха за известния син на техния град, поета Мокичи Саито,който е бил в Донауешинген през 1924 година и е възпял извора на Дунав.
Проф. Кимура от Каминояма ми изпрати трите танки и ми ги преведе. Аз много помагах при превода. Това е резултатът:

1. Късо стихотворение
При Дунав, голямата река,
При извора на Дунав дойдох от далечния град Каминояма.

2. Стихотворение
Дунав тече в Баар,
Дунав има бързо течение
и няма вълни.

3. Стихотворение
Дойдох в град Донауешинген -
гледам как пяната на водата се събира и тече."

Предполагам, че ако се спазят изискванията на танката и се докарат стихотворенията до 31 срички, или поне ако научим японски, нещата няма да изглеждат така, както ми изглеждат в момента. Претендирам за точност на превода от немски, не от японски.

И така, докато Донауешинген използва всякакви исторически и политически хватки, за да запази за себе си голямата гордост и голямата далавера хиляди туристи да се снимат в градината на фюрстенбергските князе, останалите участници в няколковековния спор също си имат аргументи. 


Жителите на Фуртвангер твърдят, че изворът на Брег е извор и на Дунав, защото 
- генерал Марсили, на когото император Йозеф І възложил през 1702 година да открие извора на Дунав, обявил за такъв извора на Брег, като най-отдалечен и дори нарисувал три карти на района;
- в Универсалния лексикон на Голямото херцогство Баден от 1847 година пише: "Дунав, най-голямата река на Германия, извира при Мартинскапеле... в началото се казва Бреге и чак при Донауешинген, там, където се съединява с Бригах, образува Дунав"
- след извършени през 1950 г измервания на дължината и оттока (има повече вода и по-голям водосборен басейн от Бригах и потока Дунав) се разглежда като извор на Дунав. Това го доказват геолози, морски изследователи и даже един професор по немска литература, който написал книгата : "Дунав - биографията на една река" - литературно пътешествие от извора до устието.
- 1982 г министърът на селското стопанство и горите пише, че от географска и хидрологична гледна точка изворът в Донауешинген не може да се смята за извор на Дунав, докато изворът на Брег може да се отбележи като такъв.
- има някаква конвенция, според която за извор на реката се смята най-отдалеченият от устието и най-пълноводен извор, а този на Брег е точно такъв;

Вюртембергци също искат слава и туристи и настояват, че изворът на Бригах е извор и на Дунав, защото 
- още през 1719 един викарий от манастира St. Georgen, като истински швабски патриот,  обявил, че не в баденския Донауешинген, а при тях, във вюртембергската земя, е изворът на Дунав, а именно това е изворът на Бригах, понеже потокът Дунав се влива в Бригах при Донауешинген. Това е увековечено на тогавашна карта на херцогство Вюртемберг.

В караницата се намесва и естествоизпитателят и професор по математика Шойхцер, който упорства (и той в началото на 18 в) , че изворът на Ин е извор на Дунав, защото се намирал най-високо. Освен това му бил по-голям оттока. Шойхцер е швейцарец, ако това има някакво значение.

И внезапно се появяват някакви любители-геолози и родинознайци от Тутлинген, които отсичат, че всъщност потокът Креенбах, който се влива в Дунав около Мьоринген е неговият, на Дунав, първоизточник.

И така - от девет кладенеца вода носят, за да  прилапат табелката на горкия извор.А всъщност за всеки от аргументите може да се каже някаква контра. Всеки може да бъде осмян като несъстоятелен. 

Мисля да спра до тук. 
Това е по-неприятно от нож в сърцето. Това е по-неприятно от нож в гърба.
При моето трепетно отношение към всяка вода, при специалното ми отношение към Дунав, да разбера, че това, което виждам, е изворът на Дунав само ако съм съгласна.
Какво сме учили в началното училище? Че Дунав извира в Шварцвалд. А сега става ясно, че да, в Шварцвалд, обаче не е ясно дали извира точно Дунав.
Как си представяте един извор? Моите представи са от началното училище: гора, листа, кал, камъни и тънко поточе, и дори може да се види дупката в земята, от която бълбука вода...
Нещо такова:



Хубаво, ама това е изворът на Брег във Фуртванген.


Има си табела: Извор на Дунав.
До него не отидохме.

А в Донауешинген видяхме това (снимките вече са си мои):







Аман от неуморни строители и саниране! На темата за санирането е посветен не само един луксозен лист  формат А3, който можеш да си вземеш от туристическото бюро, ами и цял филм, който можеш да гледаш тук, в случай, че си по особен начин пристрастен към нещо, не мога да си представя към какво.

Да видим на някоя снимка от интернет как все пак изглежда изворът на Дунав без да е разглобен и опасан със скелета:





Пак не е това, което си представям. Нищо не бълбука, никъде не отива.

Както и да е. Важното е да функционира икономиката.
За целта са сложили пейка и снимка на скулптурата от извора (или "извора") горе на терасата, за да могат туристите, които идват по време на строителните работи, да си отдъхват, да се снимат и да не са капо (точно така пише в сайта на града, добре де, без "да не са капо"):

Мисля, че можеха да направят дупки на мястото на лицата и да се снимаме, надничайки оттам. Сигурно не са се сетили.

Ето я каменната скулптура край водата:



Изобразява майка Баар (така се казва всъщност областта/платото, през която тече началото на Дунав), сочеща на младия Дунав пътя на изток. Ако ви смущава, че Дунав е изобразен като  момиче - на немски имената на повечето реки са в женски род.

През по-миналия век на това място е имало друга скулптурна група...


..."Малката Дунав в скута на майка си Баар", обаче по-късно тя е била преместена там, където се сливат Брег и Бригах. Не знам как надписът се връзва с факта, че скулптурата е изработена в средата на 19-ти век.

Честно казано, откровената комерсиализация на темата с извора на моята родна река (не, че съм родена на Дунав, но все пак...) ми дотегна дотолкова, че вече абсолютно не искам да знам къде е и съвършено не искам да вземам отношение. Спори се дори какви критерии да се взимат предвид: географски, исторически или не знам какви си и работата изпростява тотално, щом се стигне до политическо лобиране. След като немците не могат да се справят с егото и користолюбието си, аз ли да им решавам проблемите? Сигурно заради техните дивотии Дунав е единствената река, чиято дължина се измерва от устието към извора, съответно към Донауешинген, към мястото, където се събират Бригах и Брег или към извора на Брег или към кой знае къде още. 
Сега не съм наясно била ли съм на извора на Дунав или не съм била. И не ме интересува. Знам поне няколко други места, на които мога да се радвам на реката. Горката река. 
Неизползвана ми остана информацията, че Амазонка извира като Апуримак, Нил - като Кагера, а за извор на Мисисипи би трябвало да се приеме изворът на нейния приток Мисури, защото Мисури е по-дълга от Мисисипи. И тази информация по някакъв начин защитава нечии местно-патриотични немски тези, така че ще замълча.
Да се оправят.

След като погледахме строителната площадка, влязохме в католическата църква "Св. Йоан", която също се била явявала необоримо доказателство, защото изворът на Дунав бил в подножието й, но не ме питайте каква е логиката.





Малко разчупени светци:



Горкото дете:










Снимки от града.

Слънце и покриви:


Изкуство:


От любимата ми серия "Витрини":



А тази "витрина" не помня къде я мярнах:





Както се казва във филма "Топло": "Щом им върши работа..."

Поздрав на бургаския часовник:


Поредното Майско дърво през септември:




Югендщил:





Център за професионално ориентиране:







Малката градинка отпред се охранява от следната "шеговита" табела:



"Дебело куче! " Всъщност значи "Груба грешка!". "Разходката без торбичка е неприемлива и струва 25,- и повече". Актуализират фразеологизми, така да се каже. По табелите.

Кметството:



Пред кметството има скулптурна група на музиканти, защото Донауешинген има и музикална слава. Тук е свирил дори Моцарт, когато бил на 7 години.



Момчетата са съсредоточени:



Не че нещо, свързано с изкуството. Просто момчешки технически игри с подвижни стави:









Да приключим на тази нота.
Всъщност, объркването на Росица с Швенинген може би е дошло от това, че, казват, там е изворът на река Некар. Обаче не искам и да чувам повече за извори в този район!