Замъкът Белвер (Castell de Bеllver)

Корените на категоричните убеждения са в безпросветността, бегло мраморирана от фрагментарни знания. По тази причина досега бях много сигурна, че няма история по-объркана, по-оплетена, по-непостижима за редовия мозък от историята на стотиците немски държавици и техните властелини! Няма, ама има.

Че на Майорка е имало хора през неолита или през бронзовата епоха ми се струва едно доста банално заявление. Да ме прощават историците, но съм убедена, че кога ли не хора е имало къде ли не и това едва ли е много забележителен факт, още по-малко - повод за гордост. Говори се (пише се) за талайотска култура по тези места отпреди 40-50 века. Много ясно - при такъв прекрасен климат! 

Въпросът ми е какво й е било толкова привлекателното на Майорка, та векове наред за нея са се били всякакви нашественици: номади, финикийци, картагенци, гърци, римляни, маври (араби), венецианци, французи, испанци. Каталунците пристигнали тук чак през ХІІІ век. Отделно пък било пълно с турски, арабски и берберски пирати, които много си харесали заливите, за да въртят оживена търговия с роби. Нито земята е плодородна, нито има някакви природни изкопаеми… Заради климата ще да е... Е, като се сетя за причината толкова много благородни мъже да се мъчат да спасят Крим едни от други, а именно - че полуостровът е много удобен "камък" при прескачането на морето, има известна мъничка вероятност и нещата с Балеарските острови да стоят по същия начин: десен крак на Апенинския полуостров - ляв крак на Сардиния - десен крак на Майорка и - скок! - ляв крак във Валенсия (или в Барселона)!

Арабите са владели острова от 903 до към 1230 година и, колкото и да ми е странно да го произнеса, много добре им се е получило от гледна точка на архитектурни, кулинарни и вероятно всякакви други посевки. После дошли християните. Интересното е, че често срещан израз в тази връзка е "През ХІІІ в. Хайме І ОСВОБОДИЛ острова". Въпрос на гледна точка. Аз ще избера малко по-неутрален глагол.

В началото на ХІІІ в. Хайме І Завоевателя, крал на Арагон, завладява острова. Арагон е кралство и не бива да се бърка с Арагорн, героя от романа "Властелинът на пръстените" на Толкин, който герой седемдесет години се сражавал срещу Саурон. Макар че може би трябва да се бърка, особено като се има предвид, че някъде из скалистите планини на Майорка е снимана „Задругата на Пръстена”. Та Хайме І, който хал хабер си нямал от Толкин, превзел Майорка и си я направил васално кралство. Самият Арагон два века преди това започнал кариерата си скромно като графство, търпеливо понесъл властта на няколко династии, докато накрая доживял да се въздигне до кралство. Мое лично, абсолютно безпочвено предположение е, че кралят на Навара, в която влизало графството, Санчо ІІІ Велики, създал кралство Арагон, за да утеши незаконния си син Рамиро І. После някак си пък самата Навара се оказва част от Арагон. Ще прескоча известно количество десетилетия, както и всички интриги, в резултат на или въпреки които Хайме І става крал (в тях са замесени бащата на Хайме І, несбъдналият се негов коварен тъст, папа Инокентий, тамплиерски рицар и въобще не мога да разбера къде е блял Шекспир!). И така, както вече споменах, през 1229 – 1235 година крал Хайме І отвоюва от маврите Балеарските острови. Доколкото разбирам, не е било заради климата и тюркоазеното море, а заради вярата. Или пък е било обратното. Както и да е, Хайме І основава васалното кралство Майорка, включващо освен островите и някои други места, които няма да изброявам. Един век по-късно кралство Арагон ще завоюва кралство Майорка и в това вече ми се струва, че не е била замесена никаква вяра. Пак както и да е. Мисълта ми беше, че Хайме І завещава кралство Майорка на малкия си син Хайме ІІ, нищо че му е носил името. Хайме ІІ има основания да се чувства пренебрегнат, защото по-големият му брат Педро ІІІ получава Каталония, Валенсия и Арагон (който още не е завоювал Майорка). Тук прескачам един куп известни ми и от историята на Германия подробности като заменки и прехвърляния на собствеността върху държавата/кралството от един владетел към друг.

И сега вече мога да кажа, че този Хайме ІІ, след като бил от 24 години крал на Майорка, поръчал да се построи на един хълм в Белверската гора замъкът Белвер. На старокаталонски  Bellver означавало „прекрасен изглед”.
Доказателството:

Замъкът бил замислен като лятна резиденция, но от самото начало си е имал защитни функции, които през вековете се засилвали, което се отразявало и на архитектурата му. Формата на Белвер е уникална и ако това не е единственият кръгъл готически замък в Европа, то поне е най-старият. За негов първообраз се смята  древната крепост Иродион (Herodium)  на река Йордан, която също имала кръгла форма, три малки и една главна кула.

            (Снимки от Интернет)
           
По идея трябва да има два рова, но аз виждам ясно само единия. Другият доста е позападнал.

                     

            Нещо ми се мержелее в паметта за крокодили в него, но ми се струва, че колкото и да е топло, крокодилите сигурно се поохлаждат при температура на водата през зимата около 15 градуса и стават ненадеждни охранители.



            Замъкът е пръстеновиден, двуетажен. На първия етаж са били стопанските помещения и жилищата на прислугата. Тук няма прозорци, само бойници. Естествено!
            На втория са били кралските покои, официалните помещения, кухнята и параклисът. Помещенията са свързани помежду си чрез покрити галерии с аркади. Дворът е с диаметър 50 метра, в средата му има кладенец.



            Цилиндричните кули са точно ориентирани спрямо посоките на света, като главната, т.нар. донжон, сочи север. Донжонът е последната защитна позиция на бранителите на замъка и това стъпало в нищото ми се струва в унисон с казаното, особено ако е вярно онова за крокодилите:



        А тези красиви, миловидни дантелообразни неща на върха всъщност са машикули – отвори в парапета, през които да се пускат камъни върху главите на атакуващите. Пък тия камъни първо трябва да се качат до  горе... Определено много ядосани хора са ги хвърляли.
        От моята позиция на човек, който си е платил билетчето и не смята нищо да превзема, е много красиво.

Връзката на донжона със замъка:



          Врата във вратата:





И от вътрешната страна:



            Колкото и малко да е чел човек за пирамиди и Мачу Пикчу, няма начин да не се учуди силно сега, когато разбере, че материалът, от който е строен Белвер си е натурален пясъчник от същия хълм, върху който се намира замъкът. Колко неочаквано! Не са го носили от няколкостотин километра по неизвестен начин! Отпада ни необходимостта да се чудим как така са знаели че някъде си, вдън гори Тилилейски, където човешки крак доказано никога не е стъпвал, е имало вид камък, който перфектно и като никой друг ще им свърши работа за кръглия замък! На всичкото отгоре се обработва лесно, без загадъчни техники. Ако все пак може да се вярва на единствената официална листовка, на която попаднах, част от пясъчника е добита от изкуствената система от пещери, издълбани под замъка. Така че, за да си запазим рефлекса за учудване, можем да се чудим как замъкът не е потънал под тежестта си. Примерно.

Белвер е бил кратко време лятна резиденция – трийсетина години. После кралят на Арагон Педро ІV решил да не си играе повече на васалитети, и направо присвоил Майорка от тогавашния й крал Хайме ІІІ. Нарочно слагам имената (и цифрите) в цвят, за да не останете с впечатлението че двама безсмъртни комшии векове наред си кроят номера.  
             Хайме ІІІ, вместо да си отдъхне, че се е отървал от едно междувременно банкрутирало и съсипано от епидемии кралство, вместо да си заживее щастливо с отпуснатата му като компенсация солидна пенсия, продал Монпелие, на което също бил владетел, на Франция, събрал войска и тръгнал да си отвоюва Майорка. Бил убит. Замъкът бил превърнат в затвор за вдовицата и децата му, както и за привържениците му. Като официален затвор за политически престъпници замъкът се използва от 18 в. Най-знаменитият от затворниците е Гаспар Мелчор де Ховелянос - писател, юрист, икономист и политически деец. На мен не ми се стори знаменит, макар че дори в chitanka.bg има негово произведение. Хубавото е, че докато е бил затворен в Белвер, Ховелянос е направил първото научно описание на замъка. Не знам дали това е същия труд или отделно пък е написал проект за реформа на затворите. Предполагам, че е насъбрал доста идеи за 7 години престой в Белвер.
           Тук се е крил, без да е затворник, френският физик Франсоа Араго (физик, физик, ама бил и политик, министър-председател на Франция), който бил обвинен от народа (?) за шпионаж. През 1931 година общината прави в замъка музей, обаче през 1936 музеят отново се преобразува в затвор - за участниците в метежа против републиканското правителство.
            В интернет пише, че по стените могат да се видят надписи, оставени от затворниците. За да коригирам интернет ще настоя, че по стените друго, освен надписи, не може да се види.  Пясъчникът се дълбае много лесно и малцина не са го направили. Надписите са хиляди. Проведохме с Ася и Митко едно бързо състезание „Кой ще намери най-стария надпис”. Най-старите надписи, на които попаднахме за около една минута четене са от 1840 и 1902 година: 

Не знам, дали са на затворници, но са много стилно издълбани. Долните са по-пресни и чак не ми се вярва, че и двата са от 1969 - толкова са различни от естетическа гледна точка:




              Спряхме да търсим, защото не разполагахме с много време.

Сега на първия етаж има Музей на историята на града (“Museu d`Historia de la Ciutat”) и аз, даже и да съм го видяла, не съм разбрала в тичането, а и фотоапаратът ми не го е увековечил.
             Статуите в Оръжейния двор принадлежат към колекцията на кардинал Деспуча.



             Всъщност, целта ми е била да снимам оръдията, та така сега мога да си обясня защо дворът се нарича Оръжеен. Иначе статуите са повече (снимки от интернет):

Колкото до съдържанието на музея, интернет го определя като включващо скромна колекция от керамика, предполагам тази:

Пак интернет ни показва и още статуи от колекцията на кардинала:


         Тази ме впечатлява най-много и съжалявам, че не съм я видяла лично, но, ей богу, ако вратата е била отворена, щяла съм да вляза вътре!



           А за втория етаж  в интернет пише: „Там могат да се посетят няколко предимно празни стаи… Те са затворени в неделя, когато входът е безплатен”.

Сега като погледнах листовката, в която са изброени помещенията, 




си казах: „Ето! Карък съм! Отишли сме в неделя! Всички тези помещения са били затворени! Затова нищо не съм видяла!” Ще ми се да припомня онзи виц за японците, които на въпроса „Какво видяхте в Европа?” отговорили, че не знаят, защото още не са си разгледали снимките. Е, аз си разгледах снимките. Но първо погледнах календара – били сме в замъка в сряда. После си погледнах и билетите – не е бил безплатен входът.



Впрочем, ето разликата между цената на билета за туристи (4,- € на човек) и тази за местните "резиденти" (2,50 €):

Така че – минала съм била през повечето предимно празни стаи (че съм ги и снимала!).







Камината в съчетание с бездната пред нея определено ме впечатли:

Много неща си представих, докато гледах стълбището надолу.

И през някои по-обзаведени стаи съм минала (обикновено минавам през всяка отворена врата):









           Това са нещо като аквариуми, в които са направени възстановки на стаи. За съжаление поясненията бяха на езици, които ме обезсърчиха, та нямам представа какво съм видяла.



        Мога само да предположа, че има връзка с пребиваването в замъка на гореспоменатите известни личности. Долното, например, няма как да не е свързано с физика Франсоа Араго или с каталанския мисионер, поeт, философ и теолог Райму́нд Лу́ллий (лат. Raymundus Lullius, исп. Lulio, кат. Ramon Llull; други варианти на името за буквоядите: Раймо́нд Луллий, Раймо́н Лу́ллий, Раймо́н Лулл, Рамо́н Люл).

           Испанският ми не  е на толкова добро ниво (много меко казано), че да изчета целия този текст, още повече стоешком в полупразна зала, но ето го за желаещите:


      Определено е бил изключителен човек (твърди  Гугъл). Бих казала, с извинение, много над мащабите на Майорка, в която е роден и починал. Не знам какво е правил в Белвер, но, като се има предвид, че е лежал в затвор за възгледите си, нищо чудно точно това да е правил тук. 

      Таблото с Ховелянос си го спомням:

Защото, застанала пред картината и текста до нея, си казах:  цялата тукашна история не живее в мен, нищо не ми говори, нищо не събужда. Остават ми само прекрасните гледки, прекрасното слънце, прекрасният въздух… Все неща, които облагородяват. За разлика от историята, която откровено ме отвращава.

Другото облагородяващо в Белвер са културните мероприятия. Ето как изглежда замъкът в такива вечери:


Ние обаче на концерт не сме били (снимката е от интернет).

А тръгнахме към едно място, което бях открила по сайтовете и за което Ася не знаеше, така че удоволствието да й го покажа беше изцяло мое ;)