Постинг
27.11.2016 13:33 -
Палмата на Майорка 7
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 3643 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.11.2016 21:07
Прочетен: 3643 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 28.11.2016 21:07
8.10.2016
La Seu
Катедралата в Палма де Майорка, както и много други неща там, притежава разнообразие от имена: Catedral de Santa Marнa de Palma de Mallorca, La Seu, Sa Seu, La Seo, което има връзка в това число и с каталонския, но смятам да подмина темата за майоркинската вариативност. На места пише, че "La Seu" означава "епископство". На места пише, че така наричали в региона католическите храмове, така че няма да се занимавам повече и с етимология.
Припомням, че моята спътничка в самолета ме посъветва да не влизам в катедралата, защото нямало какво да се гледа там. Много ясно, че не бих последвала такъв съвет. Поне не изцяло.
Не мога да си спомня какво сме правили докъм десет и половина, но горе-долу тогава сме тръгнали към Катедралата, ако се вярва на часовника на апарата ми. Часът в случая се оказа късметлийски.
Изобщо не бързахме, защото, както учат мъдреците, пътят е по-важен от целта.
Вижда се, че вървим край морето.
Какъв път само!
Само крачиш бавно, дишаш и пускаш през зениците си светлината да стигне до мозъка на костите ти.
Можехме да си вървим все през широкото и сияйното, но специално кривнахме някъде между защитните стени.
И сега си има разни племена, опитващи се да превземат... и те не знаят какво.
И да се върнем пак на царския път:
А?
Стил старовремска цветна картичка:
Малко са катедралите, които могат да се предложат на очите по този начин:
Не че съм особено веща по катедралите, разбира се.
На това място преди Ла Сеу се издигала джамията Medina Mayurka.Обаче Хайме І се заклел, че ако оцелее в бурята, в която попаднали корабите му по време на завоевателния му поход към Майорка (през 1229 година), ще изгради голяма църква в чест на Дева Мария. Оцелял, разбил маврите и веднага се заел да строи еднокорабен храм на мястото на Medina Mayurka, която трябва да е била впечатляваща, предвид значението на превзетия град. До колкото разбирам, изисквало се е технологично време, за да може да се строи на мястото на джамията (нещо, свързано с духовно пречистване). Така че реалното строителство било започнато от Хайме ІІ, който през 1290 година решил, поради непрекъснато увеличаващият се брой на населението, да разшири църквата до трикорабна и да я направи гробница за майоркинските крале. И така, днес катедралата е с три нефа,120 метра дълга, 58 метра широка и 44 метра висока. И събира 18 000 души. А, да, и ключът от главната порта е около метър дълъг. Чудя се кой му кърпи джобовете на ключаря.
Ла Сеу е най-високият готически храм в Испания и втори по височина в Европа. Така твърдят и не знам твърдящите кое точно приемат за височина, защото да не забравяме, че Улмер Мюнстер е с 161, 53 метра височина на кулата (на която съм се качвала!), а по-високата от двете кули на Кьолнската катедрала е 157 метра. Цялото това мерене ми се вижда лишено от смисъл.
Строежът на Ла Сеу не приключил нито по време на управлението на Хайме ІІ, нито на Санчо І, нито на Хайме ІІІ... Южната фасада била довършена през 1851 година. Междувременно започнали реставрационните работи, които не са свършили и до днес, защото са безкрайни. С риск да ви разваля изненадата ще кажа, че всичко това си е струвало.
Едва ли можем да очакваме, че 600-700 години строителите ще се придържат към първоначалния архитектурен стил. Затова там тези, които разбират, ще намерят следи и от левантийски готически, и от късноготически, и от още по-късни архитектурни влияния (ренесанс, маниеризъм, барок, неокласицизъм, че даже и нещо като ар-брут, както ще видим в един момент).
Стиловете се променяли, но суетата на майоркинските дворяни била константна и не се чувствала задоволена, ако родовият им герб не се виждал по арките на катедралния събор, което удоволствие си имало цена. Така строителството на събора никога не било застрашено от липса на средства.
От една страна пише, че през 1851 година строителството на катедралата било завършено. От друга намирам сведения, че през 1851 имало земетресение, което силно повредило храма и при реставрацията му добавили неокласически колорит с контрафорсни арки и островърхи кулички. Предполагам, че това се има предвид:
На мене ми харесва и не възразявам.
Тази грозна снимка цели да покаже, че и тук , както пред Щефансдом, има файтони (фиакъри). Палма - майоркинската Виена...
Нещо даже ми намеква, че не ми трябва владеене на чужди езици, за да се разбера с файтонджиите:
От западната страна, където е главният вход (portal Mayor), няма много добър изглед, защото между катедралата и съседната сграда са само няколко метра.
Така че това е най-приличната снимка, която можах да направя.
Някой с добра камера е снимал по-подробно:
По стар обичай да понаблюдаваме водоливниците
или поне части от тях:
Това не е водоливник и не съм го видяла лично. Намерих го в нета. Помислих си, че може би е крачка напред към откритието защо в Палма има сувенири-бухали.
Ето още малко водоливници от видеа в ютюб:
В Катедралата не се влиза от централния западен вход, а от северната страна.
Срещу 7 евро получаваш билетче и ако желаеш - аудио гид. След ярката светлина и прекрасната разходка влязох вътре като замаена патица. Да добавим и блъсканицата в десетки явно непосъветвани да не ходят в катедралата туристи... Изобщо не помня, как съм минала през първите помещения, а трябва да съм ги прекосила, няма начин да се стигне до същинската катедрала, без да се мине през тях.
Би трябвало да съм видяла разни такива неща:
Това е музеят към катедралата (Museu de la Catedral), открит през 1932 година.
Relicario de la Veracruz:
В него била вградена частица от Животворящия кръст.
По изключение липсва глава на Йоан Кръстител, но имало било шипове от трънения венец на Христос. Не ги видях и тях, защото бях заета се взирам в екрана на аудио гида и да се мъча да тикна с пръст там, от където предполагам, че трябва да започне екскурзията. Това го правих със свалени очила. Съответно - екрана виждам, къде ходя - не. Пропуснах да кажа, че, подведена все пак от думите на самолетната си спътничка, си определих само двайсет минути за разглеждането на катедралата (а брат ми реши да ме чака отвън). И така, в един момент, побесняла от безпомощно тикане по екрана и без изобщо да мога да разбера за коя част на храма ми говори гидът, го оставих да си приказва, сложих си очилата и влязох в централния кораб:
Няма как да предам колко бях заслепена, как ме преряза през зениците слънчевият лъч.
Храмът се смята за най-светлия храм света поради многочислените си прозорци и витражи (5 прозореца-розетки и 87 витража). Аз и моят фотоапарат (а, както четох из нета, и маса други фотоапарати) не мислим така, но да не спорим с пътеводителите.
Някога през вековете, които, както разбрахме, в случая с Ла Сеу нямат значение, от морето духнал ураганен вятър, нахлул в храма, откъснал картините от стените и съборил църковните чаши. Явно е разстроил доста майоркинците, защото те зазидали всички прозорци откъм морето плюс входната врата. Ето тази:
Защо сега я има и какво станало със зазиданите прозорци, ще кажа след малко.
14 тридесетметрови колони (по седем от всяка страна).
Остава загадка, как строителите са могли да издигнат тези сводове на повече от 40 метра височина. Сред намерените инструменти няма нито един, който да ни подскаже технологията им. През 17 и 18 век сводовете все пак няколко пъти се срутвали и трябвало да бъдат възстановявани. Сигурно пак по загадъчен начин.
За мен пък все още е загадка какво е това дърво на входа:
Много, много зле, направо окаяно изглеждащи гоблени. Оставам с убеждението, че на някого му е било жал да ги изхвърли и ги е закачил къде да е, по-конкретно: до централния вход на катедралата.
По краищата на главния и страничните кораби има параклиси - поне 20 на брой.
Да ги огледаме:
Параклисите са преградени с решетки (от кого и защо - по-късно) и, за да се снимат, трябва ръцете да се провират навътре. Не винаги съм го правила.
Параклисът на Коронованата Св. Дева:
През цялото време не можех да се отърва от усещането, че се разхождам в зимната част на зоологическа градина:
На горната снимка вдясно е параклисът на Сан Себастиян, главния покровител на Палма де Майорка. В централната част на олтара се намира донесена от Рим през 1757 година статуя на Св. Себастиян.
Някой, който си е провирал ръцете, е снимал онова, което съм снимала и аз:
Не бих ви говорила това от силна и самоцелна страст към фактите.
Вижте сега какво е снимал друг турист през 2012 година:
Няма я статуята през 2012 г. И в този случай, както и във Валдемоса, разни неща се местят и се променят, живеят си собствен живот...
Въобще, ако се разгледат внимателно схемата на параклисите, положението им в катедралата и имената на светците, ще се установи, че: 1. параклисите си сменят местата и 2. параклисите си сменят светците. Примерно параклисът Пиета преди е бил параклис на Св. Анна и не знам как е при нея, но аз малко се засягам.
Това е параклисът на Св. Петър, който вече не се намира вдясно от Главния олтар. Там сега е параклисът на Вси Светии, за който ще кажа нещо малко по-късно.
Ако на някого му се иска да разгледа параклисите в хубави снимки, може да го направи тук
Аз само ще отметна факта, че съм ги видяла:
Параклисът на Св. Мартин:
Параклисът на Св. Бернард.
Сребърна дарохранителница в параклиса "Сваляне от кръста":
И е време да кажем нещо за Гауди.
В началото на миналия век епископ на Майорка бил Педро Кампинс Барсело, който горял от желание да освежи катедралата. В Барселона посетил строежа на Саграда Фамилия, разговарял с Гауди и се разбрали архитектът да се заеме с реконструкцията на Ла Сеу. Е, естествено Гауди първоначално бил петимен да събори катедралата и да я построи наново, но някак не срещнал одобрение и разбиране, та се наложило да се примири с половинчати мерки. Тъй като не съм веща в устройствто на храмовете и в названията на различните части, ще покажа как е изглеждала вътрешността преди през 1903 година там да се появи Гауди.
След като влезеш през централния вход, пред теб има още една врата:
Влизаш през нея и се оказваш в нещо, което може би се нарича хор:
От там нататък следват олтар, амвон и някъде отзад, скрит зад тези дървении - Кралският параклис и параклисът на Светата Троица. Прозорците и входът към морето били зазидани, било тъмно.
Накратко за 10 години Гауди свършил следното:
1. Махнал всички препятствия между входа и главния олтар и им намерил други места (колко познато!).
Сега иконостасът от главния олтар например виси над портата, водеща към морето (Порта дел Мирадор):
Разбира се, никога не е късно да бъде преместен някъде другаде.
Разменил и катедрите: лявата отишла вдясно, дясната - вляво.
Ето я катедрата от десния кораб (която преди един век е била в левия)
с тайнствено надничащите "суфльори":
Сега вече, като влезеш (в случай, че те пуснат през централния вход) пред теб се открива простор, който отваря и възвисява душата. Неслучайно огромната част от снимките в нета са от фотоапарати, насочени нагоре. Иска ти се да се издигнеш и ти се струва, че това издигане няма да има край.
Гауди сложил решетки на страничните параклиси, за да не отвличат вниманието от централния олтар. Вече казах какво усещане ми причинява разходката край малки помещения с големи решетки.
2. Погрижил се за светлината в храма. Възстановил прозорците, витражите и портата Мирадор. Абсолютно новаторски вкарал електрическо осветление.
3. Създал предмети с литургическо и орнаментално значение.
Електрическите "свещници" по колоните са работа на Гауди:
Решетките пред главния олтар също:
Това е алабастрова маса с девет крака, като централният, във формата на сноп, е от гръцки мрамор и е правен през VІ в.
Над главния олтар Гауди проектирал огромен балдахин - конструкция, приличаща на полилей с един реещ се високо горе подобно на летящо килимче фламандски гоблен от ХVІ в. Балдахинът е увенчан с фигури на разпнатия Христос, Дева Мария и Св. Иоан.
На пода е запазена валенсианска мозайка от ХІV век:
Ето ги моите снимки на балдахина:
Отзад се вижда мъничката, издигната на 7 метра над нивото на пода, капела на Светата Троица, където са погребани Хайме ІІ, Хайме ІІІ, няколко епископи и май дори Раймонд Лул:
Нека да огледаме малко балдахина (с мои и чужди снимки):
Не може да се очаква, че Гауди е работил безконфликтно и всичките му нововъведения са били приветствани без резерви. Когато през 1914 година, след поредните разправии, архитектът решава да се оттегли, балдахинът бива прибран като недоразумение. Обаче после, вероятно след смъртта на Гауди, когато всички внезапно го обявяват за гений, съоръжението е извадено и закачено над олтара. Закачено от третия опит, предните два пъти падало. В един архитектурен сайт пише, че това не е завършеният балдахин от желязо, а само макет от картон и дърво. Нищо, времето е пред нас, минали са едва 100 години.
И стигнахме до обещанието да спомена още веднъж стила ар-брут. Негов представител, майоркинецът Мигел Барсело, когото сравняват с Пикасо и дори с Микеланджело, е оформил десния параклис "Вси светии" (който изместил онзи на Св. Петър). Започнал през 1998 година и приключил през 2007. Струва 4 000 000 евро, но всички пари са събрани от дарения. Въпреки, че на управата на катедралата този авангардизъм й излязъл безплатно, не разбирам разкрепостеното й мислене :
Повече не можеш да се приближиш. От такова разстояние нещата ми изглеждат много,много ... да не кажа зле, но - не на място.
Авторът разработил в 15 тона италианска глина темата за това, как Христос нахранил 5 000 човека с две риби и пет хляба.
Централната част на параклиса е посветена на Христовото Възкресение.
Разказват, че Барсело използвал отпечатък на собственото си тяло, за да създаде барелефа на Христос, който по тази причина бил твърде подробен. После обаче по настояване на църковните отци художникът го лишил от първични полови белези.
На барелефите вдясно и вляво са изобразени даровете на морето и на майоркинската земя.
Тленност:
Отблизо погледнати са интересни, но никой няма да ти разрешиш да отидеш до тях. А отдалеч, както казах, будят само недоумение. Но може би аз съм просто пт католик и от папата.
Най-уникалните особености на храма са неговите розетки. Ето как изглежда едната от тях в моите очи:
Ето как я виждат онези, чиито очи не се насълзяват:
Намира се над централния вход и символизира Света Дева Мария.
Най-известна е долната розета - нарича се "Готическо око", символизира Исус Христос и се намира над олтара, въпреки, че е най-голямата в църквата и следователно се очаква да е над централния вход. Розетата е и най-голямата готическа розета в света (пак това гинес-състезание!). Площта й е почти 100 квадратни метра (1236 парчета стъкло). Самият прозорец е направен през 1320 година, но е остъклен малко по-късно - през 1599 година. Аз не бих търпяла 280 години да ми духа, но коя съм аз, че да пришпорвам строителите на храма?
Два пъти в годината в събора се случва нещо, което наричат уникално явление. На 02.02. (Сретение Господне) и на 11.11. (денят на Св. Мартин) се наблюдава светлинно шоу, наречено "Спектакъл на осмицата". Още видео тук и тук. Храмът е така ориентиран, че през тези два дни, които вероятно значат много с еднаквите цифри на деня и месеца си, слънчевият лъч, преминавайки в 8:00 часа през розетката, символизираща Христос, създава нейна преливаща се проекция под розетката, символизираща Дева Мария. Тази осмица се смята за символ на небето и вечността. Особено като се има предвид, че се образува в 8:00.
Това също е красиво и не касае осмиците.
Аз мисля, че и онова, което видях по обяд в един съвсем редови ден, си заслужава възхищението (затова смятам, че часът, в който отидохме, е касметлийски - слънцето беше където трябва):
В епохата на готиката съборът въплъщавал мечтата за небесния град Йерусалим на земята, затова тайнствената светлина на витражите целяла да създаде особена атмосфера, която да насочи човека към чисти помисли и да преобрази духовния му свят.
И малко чужди снимки:
Впрочем, нощем катедралата е също зрелищно осветена, но ние нощем не ходим по улиците:
Ние сме там през деня:
Срам ме е да кажа, но практически съм се вместила в двадесетте минути, отредени на катедралата.
Сградата, която ми пречеше да снимам централния вход на Ла Сеу, се оказа кралският дворец Palau de la Almudaina. Съответно пък катедралата ми пречеше да снимам двореца, така че това ще е единствената ми снимка, свързана с него: Някои са се справили по-хитро:
А ето го откъм реката:
Almudaina не влизаше в днешните ни планове, изцяло посветени на скиторене из центъра. Към което скиторене пристъпихме веднага, щом се измуших от тъмния търбух на катедралата.
La Seu
Катедралата в Палма де Майорка, както и много други неща там, притежава разнообразие от имена: Catedral de Santa Marнa de Palma de Mallorca, La Seu, Sa Seu, La Seo, което има връзка в това число и с каталонския, но смятам да подмина темата за майоркинската вариативност. На места пише, че "La Seu" означава "епископство". На места пише, че така наричали в региона католическите храмове, така че няма да се занимавам повече и с етимология.
Припомням, че моята спътничка в самолета ме посъветва да не влизам в катедралата, защото нямало какво да се гледа там. Много ясно, че не бих последвала такъв съвет. Поне не изцяло.
Не мога да си спомня какво сме правили докъм десет и половина, но горе-долу тогава сме тръгнали към Катедралата, ако се вярва на часовника на апарата ми. Часът в случая се оказа късметлийски.
Изобщо не бързахме, защото, както учат мъдреците, пътят е по-важен от целта.
Вижда се, че вървим край морето.
Какъв път само!
Само крачиш бавно, дишаш и пускаш през зениците си светлината да стигне до мозъка на костите ти.
Можехме да си вървим все през широкото и сияйното, но специално кривнахме някъде между защитните стени.
И сега си има разни племена, опитващи се да превземат... и те не знаят какво.
И да се върнем пак на царския път:
А?
Стил старовремска цветна картичка:
Малко са катедралите, които могат да се предложат на очите по този начин:
Не че съм особено веща по катедралите, разбира се.
На това място преди Ла Сеу се издигала джамията Medina Mayurka.Обаче Хайме І се заклел, че ако оцелее в бурята, в която попаднали корабите му по време на завоевателния му поход към Майорка (през 1229 година), ще изгради голяма църква в чест на Дева Мария. Оцелял, разбил маврите и веднага се заел да строи еднокорабен храм на мястото на Medina Mayurka, която трябва да е била впечатляваща, предвид значението на превзетия град. До колкото разбирам, изисквало се е технологично време, за да може да се строи на мястото на джамията (нещо, свързано с духовно пречистване). Така че реалното строителство било започнато от Хайме ІІ, който през 1290 година решил, поради непрекъснато увеличаващият се брой на населението, да разшири църквата до трикорабна и да я направи гробница за майоркинските крале. И така, днес катедралата е с три нефа,120 метра дълга, 58 метра широка и 44 метра висока. И събира 18 000 души. А, да, и ключът от главната порта е около метър дълъг. Чудя се кой му кърпи джобовете на ключаря.
Ла Сеу е най-високият готически храм в Испания и втори по височина в Европа. Така твърдят и не знам твърдящите кое точно приемат за височина, защото да не забравяме, че Улмер Мюнстер е с 161, 53 метра височина на кулата (на която съм се качвала!), а по-високата от двете кули на Кьолнската катедрала е 157 метра. Цялото това мерене ми се вижда лишено от смисъл.
Строежът на Ла Сеу не приключил нито по време на управлението на Хайме ІІ, нито на Санчо І, нито на Хайме ІІІ... Южната фасада била довършена през 1851 година. Междувременно започнали реставрационните работи, които не са свършили и до днес, защото са безкрайни. С риск да ви разваля изненадата ще кажа, че всичко това си е струвало.
Едва ли можем да очакваме, че 600-700 години строителите ще се придържат към първоначалния архитектурен стил. Затова там тези, които разбират, ще намерят следи и от левантийски готически, и от късноготически, и от още по-късни архитектурни влияния (ренесанс, маниеризъм, барок, неокласицизъм, че даже и нещо като ар-брут, както ще видим в един момент).
Стиловете се променяли, но суетата на майоркинските дворяни била константна и не се чувствала задоволена, ако родовият им герб не се виждал по арките на катедралния събор, което удоволствие си имало цена. Така строителството на събора никога не било застрашено от липса на средства.
От една страна пише, че през 1851 година строителството на катедралата било завършено. От друга намирам сведения, че през 1851 имало земетресение, което силно повредило храма и при реставрацията му добавили неокласически колорит с контрафорсни арки и островърхи кулички. Предполагам, че това се има предвид:
На мене ми харесва и не възразявам.
Тази грозна снимка цели да покаже, че и тук , както пред Щефансдом, има файтони (фиакъри). Палма - майоркинската Виена...
Нещо даже ми намеква, че не ми трябва владеене на чужди езици, за да се разбера с файтонджиите:
От западната страна, където е главният вход (portal Mayor), няма много добър изглед, защото между катедралата и съседната сграда са само няколко метра.
Така че това е най-приличната снимка, която можах да направя.
Някой с добра камера е снимал по-подробно:
По стар обичай да понаблюдаваме водоливниците
или поне части от тях:
Това не е водоливник и не съм го видяла лично. Намерих го в нета. Помислих си, че може би е крачка напред към откритието защо в Палма има сувенири-бухали.
Ето още малко водоливници от видеа в ютюб:
В Катедралата не се влиза от централния западен вход, а от северната страна.
Срещу 7 евро получаваш билетче и ако желаеш - аудио гид. След ярката светлина и прекрасната разходка влязох вътре като замаена патица. Да добавим и блъсканицата в десетки явно непосъветвани да не ходят в катедралата туристи... Изобщо не помня, как съм минала през първите помещения, а трябва да съм ги прекосила, няма начин да се стигне до същинската катедрала, без да се мине през тях.
Би трябвало да съм видяла разни такива неща:
Това е музеят към катедралата (Museu de la Catedral), открит през 1932 година.
Relicario de la Veracruz:
В него била вградена частица от Животворящия кръст.
По изключение липсва глава на Йоан Кръстител, но имало било шипове от трънения венец на Христос. Не ги видях и тях, защото бях заета се взирам в екрана на аудио гида и да се мъча да тикна с пръст там, от където предполагам, че трябва да започне екскурзията. Това го правих със свалени очила. Съответно - екрана виждам, къде ходя - не. Пропуснах да кажа, че, подведена все пак от думите на самолетната си спътничка, си определих само двайсет минути за разглеждането на катедралата (а брат ми реши да ме чака отвън). И така, в един момент, побесняла от безпомощно тикане по екрана и без изобщо да мога да разбера за коя част на храма ми говори гидът, го оставих да си приказва, сложих си очилата и влязох в централния кораб:
Няма как да предам колко бях заслепена, как ме преряза през зениците слънчевият лъч.
Храмът се смята за най-светлия храм света поради многочислените си прозорци и витражи (5 прозореца-розетки и 87 витража). Аз и моят фотоапарат (а, както четох из нета, и маса други фотоапарати) не мислим така, но да не спорим с пътеводителите.
Някога през вековете, които, както разбрахме, в случая с Ла Сеу нямат значение, от морето духнал ураганен вятър, нахлул в храма, откъснал картините от стените и съборил църковните чаши. Явно е разстроил доста майоркинците, защото те зазидали всички прозорци откъм морето плюс входната врата. Ето тази:
Защо сега я има и какво станало със зазиданите прозорци, ще кажа след малко.
14 тридесетметрови колони (по седем от всяка страна).
Остава загадка, как строителите са могли да издигнат тези сводове на повече от 40 метра височина. Сред намерените инструменти няма нито един, който да ни подскаже технологията им. През 17 и 18 век сводовете все пак няколко пъти се срутвали и трябвало да бъдат възстановявани. Сигурно пак по загадъчен начин.
За мен пък все още е загадка какво е това дърво на входа:
Много, много зле, направо окаяно изглеждащи гоблени. Оставам с убеждението, че на някого му е било жал да ги изхвърли и ги е закачил къде да е, по-конкретно: до централния вход на катедралата.
По краищата на главния и страничните кораби има параклиси - поне 20 на брой.
Да ги огледаме:
Параклисите са преградени с решетки (от кого и защо - по-късно) и, за да се снимат, трябва ръцете да се провират навътре. Не винаги съм го правила.
Параклисът на Коронованата Св. Дева:
През цялото време не можех да се отърва от усещането, че се разхождам в зимната част на зоологическа градина:
На горната снимка вдясно е параклисът на Сан Себастиян, главния покровител на Палма де Майорка. В централната част на олтара се намира донесена от Рим през 1757 година статуя на Св. Себастиян.
Някой, който си е провирал ръцете, е снимал онова, което съм снимала и аз:
Не бих ви говорила това от силна и самоцелна страст към фактите.
Вижте сега какво е снимал друг турист през 2012 година:
Няма я статуята през 2012 г. И в този случай, както и във Валдемоса, разни неща се местят и се променят, живеят си собствен живот...
Въобще, ако се разгледат внимателно схемата на параклисите, положението им в катедралата и имената на светците, ще се установи, че: 1. параклисите си сменят местата и 2. параклисите си сменят светците. Примерно параклисът Пиета преди е бил параклис на Св. Анна и не знам как е при нея, но аз малко се засягам.
Това е параклисът на Св. Петър, който вече не се намира вдясно от Главния олтар. Там сега е параклисът на Вси Светии, за който ще кажа нещо малко по-късно.
Ако на някого му се иска да разгледа параклисите в хубави снимки, може да го направи тук
Аз само ще отметна факта, че съм ги видяла:
Параклисът на Св. Мартин:
Параклисът на Св. Бернард.
Сребърна дарохранителница в параклиса "Сваляне от кръста":
И е време да кажем нещо за Гауди.
В началото на миналия век епископ на Майорка бил Педро Кампинс Барсело, който горял от желание да освежи катедралата. В Барселона посетил строежа на Саграда Фамилия, разговарял с Гауди и се разбрали архитектът да се заеме с реконструкцията на Ла Сеу. Е, естествено Гауди първоначално бил петимен да събори катедралата и да я построи наново, но някак не срещнал одобрение и разбиране, та се наложило да се примири с половинчати мерки. Тъй като не съм веща в устройствто на храмовете и в названията на различните части, ще покажа как е изглеждала вътрешността преди през 1903 година там да се появи Гауди.
След като влезеш през централния вход, пред теб има още една врата:
Влизаш през нея и се оказваш в нещо, което може би се нарича хор:
От там нататък следват олтар, амвон и някъде отзад, скрит зад тези дървении - Кралският параклис и параклисът на Светата Троица. Прозорците и входът към морето били зазидани, било тъмно.
Накратко за 10 години Гауди свършил следното:
1. Махнал всички препятствия между входа и главния олтар и им намерил други места (колко познато!).
Сега иконостасът от главния олтар например виси над портата, водеща към морето (Порта дел Мирадор):
Разбира се, никога не е късно да бъде преместен някъде другаде.
Разменил и катедрите: лявата отишла вдясно, дясната - вляво.
Ето я катедрата от десния кораб (която преди един век е била в левия)
с тайнствено надничащите "суфльори":
Сега вече, като влезеш (в случай, че те пуснат през централния вход) пред теб се открива простор, който отваря и възвисява душата. Неслучайно огромната част от снимките в нета са от фотоапарати, насочени нагоре. Иска ти се да се издигнеш и ти се струва, че това издигане няма да има край.
Гауди сложил решетки на страничните параклиси, за да не отвличат вниманието от централния олтар. Вече казах какво усещане ми причинява разходката край малки помещения с големи решетки.
2. Погрижил се за светлината в храма. Възстановил прозорците, витражите и портата Мирадор. Абсолютно новаторски вкарал електрическо осветление.
3. Създал предмети с литургическо и орнаментално значение.
Електрическите "свещници" по колоните са работа на Гауди:
Решетките пред главния олтар също:
Това е алабастрова маса с девет крака, като централният, във формата на сноп, е от гръцки мрамор и е правен през VІ в.
Над главния олтар Гауди проектирал огромен балдахин - конструкция, приличаща на полилей с един реещ се високо горе подобно на летящо килимче фламандски гоблен от ХVІ в. Балдахинът е увенчан с фигури на разпнатия Христос, Дева Мария и Св. Иоан.
На пода е запазена валенсианска мозайка от ХІV век:
Ето ги моите снимки на балдахина:
Отзад се вижда мъничката, издигната на 7 метра над нивото на пода, капела на Светата Троица, където са погребани Хайме ІІ, Хайме ІІІ, няколко епископи и май дори Раймонд Лул:
Нека да огледаме малко балдахина (с мои и чужди снимки):
Не може да се очаква, че Гауди е работил безконфликтно и всичките му нововъведения са били приветствани без резерви. Когато през 1914 година, след поредните разправии, архитектът решава да се оттегли, балдахинът бива прибран като недоразумение. Обаче после, вероятно след смъртта на Гауди, когато всички внезапно го обявяват за гений, съоръжението е извадено и закачено над олтара. Закачено от третия опит, предните два пъти падало. В един архитектурен сайт пише, че това не е завършеният балдахин от желязо, а само макет от картон и дърво. Нищо, времето е пред нас, минали са едва 100 години.
И стигнахме до обещанието да спомена още веднъж стила ар-брут. Негов представител, майоркинецът Мигел Барсело, когото сравняват с Пикасо и дори с Микеланджело, е оформил десния параклис "Вси светии" (който изместил онзи на Св. Петър). Започнал през 1998 година и приключил през 2007. Струва 4 000 000 евро, но всички пари са събрани от дарения. Въпреки, че на управата на катедралата този авангардизъм й излязъл безплатно, не разбирам разкрепостеното й мислене :
Повече не можеш да се приближиш. От такова разстояние нещата ми изглеждат много,много ... да не кажа зле, но - не на място.
Авторът разработил в 15 тона италианска глина темата за това, как Христос нахранил 5 000 човека с две риби и пет хляба.
Централната част на параклиса е посветена на Христовото Възкресение.
Разказват, че Барсело използвал отпечатък на собственото си тяло, за да създаде барелефа на Христос, който по тази причина бил твърде подробен. После обаче по настояване на църковните отци художникът го лишил от първични полови белези.
На барелефите вдясно и вляво са изобразени даровете на морето и на майоркинската земя.
Тленност:
Отблизо погледнати са интересни, но никой няма да ти разрешиш да отидеш до тях. А отдалеч, както казах, будят само недоумение. Но може би аз съм просто пт католик и от папата.
Най-уникалните особености на храма са неговите розетки. Ето как изглежда едната от тях в моите очи:
Ето как я виждат онези, чиито очи не се насълзяват:
Намира се над централния вход и символизира Света Дева Мария.
Най-известна е долната розета - нарича се "Готическо око", символизира Исус Христос и се намира над олтара, въпреки, че е най-голямата в църквата и следователно се очаква да е над централния вход. Розетата е и най-голямата готическа розета в света (пак това гинес-състезание!). Площта й е почти 100 квадратни метра (1236 парчета стъкло). Самият прозорец е направен през 1320 година, но е остъклен малко по-късно - през 1599 година. Аз не бих търпяла 280 години да ми духа, но коя съм аз, че да пришпорвам строителите на храма?
Два пъти в годината в събора се случва нещо, което наричат уникално явление. На 02.02. (Сретение Господне) и на 11.11. (денят на Св. Мартин) се наблюдава светлинно шоу, наречено "Спектакъл на осмицата". Още видео тук и тук. Храмът е така ориентиран, че през тези два дни, които вероятно значат много с еднаквите цифри на деня и месеца си, слънчевият лъч, преминавайки в 8:00 часа през розетката, символизираща Христос, създава нейна преливаща се проекция под розетката, символизираща Дева Мария. Тази осмица се смята за символ на небето и вечността. Особено като се има предвид, че се образува в 8:00.
Това също е красиво и не касае осмиците.
Аз мисля, че и онова, което видях по обяд в един съвсем редови ден, си заслужава възхищението (затова смятам, че часът, в който отидохме, е касметлийски - слънцето беше където трябва):
В епохата на готиката съборът въплъщавал мечтата за небесния град Йерусалим на земята, затова тайнствената светлина на витражите целяла да създаде особена атмосфера, която да насочи човека към чисти помисли и да преобрази духовния му свят.
И малко чужди снимки:
Впрочем, нощем катедралата е също зрелищно осветена, но ние нощем не ходим по улиците:
Ние сме там през деня:
Срам ме е да кажа, но практически съм се вместила в двадесетте минути, отредени на катедралата.
Сградата, която ми пречеше да снимам централния вход на Ла Сеу, се оказа кралският дворец Palau de la Almudaina. Съответно пък катедралата ми пречеше да снимам двореца, така че това ще е единствената ми снимка, свързана с него: Някои са се справили по-хитро:
А ето го откъм реката:
Almudaina не влизаше в днешните ни планове, изцяло посветени на скиторене из центъра. Към което скиторене пристъпихме веднага, щом се измуших от тъмния търбух на катедралата.
Климатичният удар върху Северна Америка...
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
ВРЕМЕТО РЕШАВА ВСИЧКО
Обещаната Кери /само за котколюбци/ ;))
ВРЕМЕТО РЕШАВА ВСИЧКО
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 1493