Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01 14:14 - Палмата на Майорка 10
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 1802 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 10.05 22:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 9.10.2016
Дегустации и липса на такива

                                                   Този пост е специален подарък за брат ми

В списъка ми от забележителности фигурираше още един пазар: Mercat de l’Olivar, който е близо до площад Испания. Отидохме да видим как е затворен в неделя. 

image

Ето му работното време, а в края на поста ще се върна на темата за това, кога трябва работят магазините:

•    От понеделник до четвъртък:  7:00 - 14:30 ч

•    Петък: 7:00 - 20:00 ч

•    Събота: 7:00 - 15:00 ч

•    Неделя: ЗАТВОРЕНО

И така, пазарът ни остана за следващия ден, а ние се отдадохме на бродене по големите централни улици и дегустиране на разни сладки неща (нали, все пак, вървя със сладкар, а не че аз нещо съм пристрастена...)

Не бяхме спрели да търсим типичните, характерните ястия за острова. Но да търсиш без език, без интернет и без да влизаш в ресторанти е доста обречена кауза.
Още във Валдемоса бях мярнала на едно-две места, където влязохме да проверим дали има нещо малко за хапване, едни тави с напудрени питки, сложени току до вратата на заведението. 

image

Конкретно горната снимка е от Са Побла.
Заведение е много силно казано. Подвежда, че става дума за голямо пространство, обаче всъщност освен продаващия зад бар плота, в тези уютни дупчици има място за не повече от 2-4 маси. И специално във Валдемоса беше много, много празно - и откъм хора и откъм асортимент. Някак си не се усетих поканена да разпитвам за храна. Виждаха се само въпросните питки.

image

image

Когато ги мярнах трети път, реших, че това сигурно е нещо типично, но не ми се даваха по над два лева за една - не ми изглеждаха достатъчно апетитно. Сега знам, че това е coca de patata, една от забележителностите на Валдемоса наред с Шопен и манастира. Не съм го измислила аз, пише го.
Сутринта, преди да тръгнем към Са Побла, в супера на гарата купихме четири кокас де патата за три лева общо и всъщност единственото ми впечатление е от въпросната ширпотреба. Дано това да им е извинението (че са правени за супермаркет), защото никак не ми харесаха. Пухкави, но сладникави и нищо повече. В смисъл - никакъв друг вкус. Липсваше дори така недолюбвания от мен вкус на свинска мас, макар че и тя участва в направата им (заедно с картофеното пюре, чиято наличност също не усетих).
image

Тука ги виждам може би сиропирани и с шоколад - вероятно са само много по-сладки и нищо повече.

image

Следващото, което натрапчиво чукаше да излезе от подсъзнанието ми, бе една вита баница, която мярках по табели и по витрини и мимоходом се чудех какво дири тоз балкански субект на Балеарите:

image

image

image
   image

Това е Ensaпmada de Mallorca:

image

Сложих тази снимка за да отбележа, че на нея сладкишът изглежда доста 
по-пухкав, отколкото бяха видените от мен екземпляри.
Наричат енсаймадата "кралица на сладкишите". При моето крайно скептично 
и гнусливо отношение към монарсите и всякакви власт имащи, това е много 
неподходяща реклама, с която веднага ме загубиха.
За тази "кралица" се споменава още в текстове от ХVІІ век, 
а вече известният 
ми 
Лудвиг-Салвадор фон Хабсбург-Лотринген многократно пише за нея в 
своите изследвания 
„Балеарските острови в илюстрации и разкази” като за типично печиво, което се яде от средната и от висшата майоркинска класа като сутрешна или следобедна закуска или като десерт след обяда. Енсаймадата, оказва се, е важна част от майоркинското сладкарство и дори е призната за защитено географско наименование.
Продава се във варианти "чиста" или с пълнеж. Пълнеж всъщност означава, че срязват хоризонтално готовата баница и я мажат с някакъв крем.
image

Пълнежът може да е и от тиквен джем, наречен "косите на ангела" (cabello de бngel):

image

Външният вид обяснява названието.

Сега се сещам, че още при първото пазаруване в супера Митко грабна едно бурканче сладко от лук (дали не бъркам?). И понеже ние с Ася изсумтяхме презрително, той се поддаде и го остави, а вместо него взе сладко от тиква. Или първо взе сладко от тиква, а после го смени за сладко от нещо по-нормално... Не помня.

Опитах енсаймада без пълнеж. На мен лично проблемът ми е, че свинската мас в нея се усеща МНОГО (saim - мас).
Студената баница със свинска мас има вкус на студена свинска мас. Но това не значи, че не си струва да се пробва. А масовият туристически съвет е да си накупите енсаймади и да ги носите на близките и приятелите си като сувенир. От сега ви предупреждавам - не на мен тия сувенири! И не ОТ мен! Няма да тръгна натоварена с картонени кутии по летищата.

image

image

                                     image

Горните три снимки са от интернет, но аз с очите си видях жена, която носеше във всяка ръка по 4 стифирани енсаймади. От най-големите. И отиваше да се качва на самолета.
На летището видях дори ликьор с вкус на енсаймада (снимката е от интернет)

image


Ликьор с вкус на свинска мас? Това не е най-странното, което ще кажа за майоркинската кухня.
Иначе на Майорка сладкарството има поне шествековна традиция - от времето на Хайме Завоевателя.

image

Аз, обаче, си мисля, че едва ли е само от ХІV век, като се има предвид, че преди това там са били арабите и това много ясно личи и днес по витрините:

image


image


Това, което не ми е ясно, е как се стикова свинската мас с маврите. Най-вероятно после е привнесена и е заменила зехтина.

Като заговорихме за свинско, стигнахме до следващото защитено географско название: собрасадата (
Sobrassada de Mallorca). 
image

Собрасадата е пастетообразен салам от свинска кайма, бекон, сол, червен и черен пипер. Количеството на съставките е строго определено, за да е по БДС, така да се каже. "Б" в случая да се чете не като "Български", а като "Балеарски". 
Собрасадата се появила на Майорка когато и тя, и Сицилия били част от кралство Арагон. Все някак трябвало да се съхранява свинското месо - например, като се смели и се натъпче в свинските черва, а после това нещо се вее няколко седмици на хладно и влажно място (точно както е през късната есен на Майорка). Това го измислили сицилианците, а майоркинците го модифицирали. А след като Колумб бил така добър да открие Америка и заедно с нея - пиперките, собрасадата добила съвременния си вид в сладък и в лютив вариант. Освен това собрасадите са различни видове и в зависимост от това, в кое точно свинско черво е натъпкана каймата. Разнообразни черва има прасето - разнообразни са и собрасадите: Longaniza, Semirrizada, Rizada и така поне до двайсет с нарастваща дебелина:






image

image

Как се яде собрасадата? Като начало се маже на филия:
image

Също така участва в множество гозби. Нямам предвид само солени ястия от типа на кишове и ризото. 
Страшно е да го кажа, но има рецепти за хрупкави пурички със собрасада и мармалад от смокини или захаросани ябълки със собрасада.

Проблемът е, че собрасадата има вкус на гнило месо, какъвто имат и нашите луканки, но много по-непривичен за мен. Да уточня, че обичам луканка и така плавно да премина към темата за колбасите на Майорка изобщо.

Имах щастливата възможност да опитам много голямо количество от тях. Всеки, който отиде в Палма, получава тази възможност, стига да се разходи по централните улици, които са пълни с магазинчета като това:

image

Точно в този случай за съжаление не съм снимала най-характерното за тези магазинчета, а то е бъчвите на празното място по средата. Една, две, три бъчви - колкото влязат. А върху тях - кухненски дъски и чинийки. Върху дъските - различни видове салам, в чинийките - нарязани парченца.

Ето така:

image

Толкова се радвам, че намерих тази снимка (впрочем, виждате ли отпред вдясно кутиите с енсаймада?). Това беше най-трудно намерената илюстрация на разказите ми. И то попаднах съвсем случайно на нея, след като от месеци се мъча да компенсирам липсата на собствена снимка. Тук специално са изхвърлили туристите. Иначе няма начин да е празно. Промъкваш се от бъчва на бъчва, от магазин на магазин, между множество дъвчещи хора... Един ден тези бъчви ни спасиха от гладна смърт (образно казано).
Моята констатация е следната - или на вкус и на аромат българската луканка е по-хубава, или просто съм й свикнала и не усещам смрад на гнило. ОБАЧЕ! Тамошните салами нямат грам жила или нещо друго твърдо и засядащо завинаги между зъбите. Те са крехки. КРЕХКИ са! Но, като изключим едно чоризо

image


нищо друго не ми хвана окото. По-точно - езика. 

Никак няма да откажа техния хамон. 

image

Хамонът се прави от задните бутове на свинята и бива различни видове в зависимост от породата на животните, диетата им и времето, през което бутовете се солят, сушат, веят или както там се казва.
image

Тази свиня определено не е истинска:

image

Тя е от витрината на магазина, който разгледахме обстойно.
Рязането на тънките резени Хамон е изкуство, с което се занимава специално обучен кортадор. В нашия случай - кортадора

imageи не знам колко добре е обучена.

Има един-двама световно известни кортадори, които обикалят със собствените си много специални ножове по кралски приеми и други събрания на световните каймаци и режат шунката от бутове, които преди това са наблюдавани с месеци и сигурно дори си имат лични имена. Нещо като Кохинорите и Кулинаните на хамона. Само че по-ефимерни. Но не по-евтини.

Стойката, на която се закрепва бутът, за да се реже, се нарича хамонеро (jamonero)
image

и предполагам, че в нея има толкова тънкости, колкото и в тенис ракетите, щеките за голф и воланите на поршетата. Иначе нямаше да съществуват стотици видове и модели.
Да се върнем в магазина, че имам кратка история от там.

image

От момичето, което режеше хамон, си купихме кесийка salchichoncitos:
image

Излязохме отвън и някак си стана дума, че не ни дадоха касов бон. Може би ще ви подведа, ако кажа, че по това време играехме в играта на НАП с касовите бележки. В смисъл че да, играехме много всеотдайно, но от друга страна - аз събирам всички касови бележки, билети, брошури и прочее по време на пътешествията ни - за опора на паметта. Та не знам коя от двете причини подтикна Митко да заяви, че се връща за касов бон. Той застана пред нищо неподозиращата продавачка-кортадора, приведе се, за да се снижи до равнището й и каза на чист български, възможно най-нежно за темата:
- Искам касова бележка.
Момичето го гледаше стъписано и се мъчеше с цялото си същество да разбере какво иска човекът.
- Касова бележка, - повтори той още по дружелюбно.
И за по-голяма яснота нарисува във въздуха, мърдайки само дъъългите си показалци, един правоъгълник с размерите на касов бон.
Не знам каква сила донесе до съзнанието на момичето какво иска чужденецът, но Митко излезе с тази бележка в ръка:
image

И тука ясно си спомням как му изяснявах, че този бон не можем да го регистрираме в сайта на НАП, но пак не твърдя, че той заради това го изиска.

Търсенето на типични за Майорка храни ни беше вкарало в едно магазинче, държано от немкиня. Тя много властно ми посочи безброй шишенца със сол и с подправки, които били типични. Ама в наше време, когато и в най-затънтеното българско село при добро желание можеш да сготвиш с куркума и шафран, няма такава подправка, с която да можем да удивим софийските готвачи. Немкинята доста се ядоса, че не купихме нищо, а аз излязох от там с отметката, че има някакви ликьори, върху които си струва да се помисли. В магазинчето не ги разгледах, защото немкинята много ме раздразни.
В крайна сметка накрая взехме от летището 
Ербес (Herbes de Mallorca) - което е ликьор с анасон, розмарин, листа от портокалово и лимоново дърво, лайка и други местни билки.

image


На вкус е нещо като много сладка мастика. Пие се охладен, чист или с портокалов сок. Има го в три варианта - сладък, смесен и сух. Не усетих разликата - и трите са ми много сладки. Правили са го още монасите през средните векове с лечебна цел, както и един друг ликьор, на който не попаднах - "Пало" (Palo de Mallorca), който е на основата на хинина плюс карамел. През средновековието борел маларията.

В Майорка имало и хубави вина. Когато минавахме край една от гарите на път за Са Побла, снимах името, защото ми направи впечатление с арабското си звучане: 

image

Оказа се, че това е един от двата винарски района на Майорка, чиито вина са със защитено географско указание. Иначе за Бинисалем не можах да намеря нищо съществено в интернет. Не съм и търсила продължително. Попаднах само на една забележителна връзка Как доехать из Бинисалем (Испания) в Будапешт (Венгрия) на поезде О, колко много мога да напиша за глупостите в интернет!

Но вместо това ще покажа още няколко сладки неща, които не дегустирахме (все пак постът е за брат ми):
  Gatу mallorquнn de almendras   -  сладкиш с бадеми:

image

Crema Catalana -  крем брюле:

image

Greixonera de Brossat - чийзкейк:

image

Amargos - сладки тип марципан:
image

Едно отклонение за бадемите, които също са основна култура на острова. Съществува красива местна легенда, че един от кралете на Майорка си взел жена от Северна Испания, която жена много страдала по снега от родните си места (аз съм до тук с наивната вяра в истинността на легендата!) Любящият съпруг искал да намали мъката й и заповядал да се засадят много бадемови дървета, които в периода на цъфтежа си да напомнят на принцесата снега от нейната родина. Което означава, че майоркинските бадеми цъфтят в бяло, защото бургаските, по времето, когато ги имаше, бяха с розови цветове. На острова сега има около 750 000 бадемови дървета, което е наполовина от броя на дърветата отпреди четвърт век. Вече не е изгодно да се отглеждат бадеми - калифорнийците подбили силно цената. И сега фермерите изкарват прехраната си с вино и маслини, а бадемите подаряват на работниците си: който иска - да си брули колкото иска (за себе си или за печалба). Глобализация, бабам!

Ето 
тук има поне 150 рецепти за сладки неща.

Някак оставих впечатление, че нищо не ми харесва. Ами аз съм преситен човек. Практически се оправям само с хляб и кашкавал. И бих предпочела да го получавам (кашкавала) от Майорка. Мисля, че някъде вече казах - божествен е.

А моето откритие, моята нова любов е 
черимоята (златна перуанска ябълка):

                               image


Донесе я вкъщи Агустин три дена преди да си отлетим. Гледам - Митко я върти в ръце, проучва я. Аз хващам остатъка от дръжка, дърпам и изваждам едно тъмно конусовидно нещо, което веднага си завирам в устата. Противен стипчив вкус. Каква е тази гадост? Обаче Митко много мълчаливо и съсредоточено омита плода, плюейки големите костилки. Не ми противоречи. Я чакай малко! Като е толкова гадно, той защо го поглъща? Опитах плода и... Така идва любовта. През стомаха. Вкусът може да се оприличи на какво ли не - пъпеш, круша, банан, ягода... Но е уникален. Много сочен. Много сладък. Обаче е от изключително значение навън да е лято. И  е от също толкова изключително значение плодовете да са много узрели. Сега гледам, че в Лидл са пуснали черимоя, но тя най-често е твърда като камък. Не става. Освен това вън е зима. Не е същото.
Не че нямам на масата си няколко плода, които се надявам да узреят...

Използвам случая да кажа и че истинското манго изглежда така:

image

То е меко, сочно и ароматно, не се налага да го гониш с брадва из кухнята като продаваните тук зелени гюлета и единственият му недостатък е, че не е голямо колкото диня, колкото извънредно едра диня.

За майоркинската кухня може да се каже 
много, но аз все пак се ограничавам само до личния си опит и малко около него. Не опитах, например tapas (тук  и тук е интересно обяснено). И купища други неща не дегустирах. Така ми остава надеждата, че най-интересното предстои...

След обиколката по улиците остана да отметнем още една задача. Не съм сигурна, дали ще бъда разбрана правилно, но задачата беше да посетим Lidl. Бяхме мярнали магазина преди няколко дни, когато ходихме на плаж към Ел Аренал. Качихме се пак на автобус 15. 
Преди Lidl влязохме в съседния магазин, който според Гугъл изглежда така, обаче вътре си беше един огромен, огромен китайски магазин, в който имаше всичко, за което можете да се сетите. Като го казах, сега не съм сигурна дали имаше фаянсови плочки. Няма да се учудя, ако е имало.

image

А после влязохме в Lidl. Толкова празен, пуст и безинтересен магазин не съм виждала. Даже хоремазите по изоставените села крият повече любопитни неща. Lidl, жалко за теб, както се казва в турските сериали.

image

А вечерта вкъщи ни очакваше паеля. Чудесната паеля на Агустин. С чудесния ориз, който ние залюбихме още от първата вечер.

image

Така го залюбихме, че всяка вечер на котлона ни очакваше една тенджера от него. Просто бял безсолен варен ориз. В най-непретенциозна тенджерка, май алуминиева, май от Троянската война - при всички положения с тънко дъно и стени. И оризът не само не беше слепнал, не само всяко зърно стоеше самостоятелно, ами и дъното не беше загоряло - все едно оризът е бил пресипан след сваряването си в съда. Агустин още първата вечер нарече Митко Seсor Arroz  и се погрижи до последно нежната му любов към този ориз да бъде задоволена. 
Извън ориза, който бе намерен и закупен незабавно още при първото ни влизане в супера и това е съдбата му с днешна дата:

image

последните три вечери прекарахме в обикаляне за мека черимоя. Между другото, цените в различните полд-зеленчуци варираха от около 1,70 до към 4 евро килото. Това - в случай че попаднете в Палма и се втурнете да купувате първата попаднала черимоя. Не го правете и тук. В ХИТ я шиткат по 4 лв. за брой. Припомням, че в  Lidl е 1,60 лв. за един плод.

Впрочем, ето как изглежда черимоята преди да я одялкат (не знам защо го правят):

image

Колкото до мангото, внезапно на пазара в Лозенец се появи също такова - испанско. И се опитаха да ми го продадат за 12-15 лв. бройката. Потърсете си по-загнило - върви от 5 лв. бройката до 5 лв. килограма. Изглежда загнило, но всъщност е точно каквото трябва. Каквото би трябвало да е, ако не беше зима...


Послепис

Оказва се, пропуснали сме да забележим и посетим магазина на известни испански дизайнери на бонбони, който може би се казва Taller de tartas Can Pinyolр  а може би се казва само Can Pinyol  и се намира съвсем близо до Mercat de l"Olivar на Carrer de Josep Tous i Ferrer, 4
image




Тагове:   десерти,   ensa239mada,   sobrassada,   jamon,


Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. toninabog - Поздрави!
04.01 15:43
Прекрасно кулинарно пътешествие!А и разбрах какво е черимоя. Преди няколко дни я гледах в Лидл,но не беше обяснено,че е вид ябълка.
цитирай
2. kolchakova - Не съм сигурна, че е роднина на ябълките.
04.01 15:57
Може би е просто името е компенсация за липсата на ябълки в Перу.
цитирай
3. rummi - така като гледам,
04.01 22:33
можеш да отвориш и кулинарен блог. блажен брат на сестра с усет към хранително-вкусовата документалистика. браво Ани, браво Колчакова
цитирай
4. kolchakova - Блажена сестра
04.01 23:18
на брат, който с две завъртания из кухнята прави торти, на които енсаймадата може само да им диша счуканите орехи.
цитирай
5. rummi - така значи, сестро...
05.01 13:09
ядем торти и не публикуваме връзка към мястото, където и други могат да ядат! а как да си поръчам тогава торта за рождения ден?
цитирай
6. litatru - Здравейте!
06.01 10:24
Направих с Вас един кулинарен тур :~)
Ядохме, пихме, но не се задоволихме!
Прекрасно куливарно пътешествие. Отивам до кухнята, да видя дали има поне хляб и сол :(
Много ми харесва постинга. Взимам Ви в "Любими блогове"!
Литатру
Топли прегръдки!
цитирай
7. kolchakova - Руми,
06.01 10:58
тортата се поръчва чрез блажената сестра. Или номерът на блажения брат се взима от блажената сестра и после се звъни на блажения брат... Или се сприятеляваш с него във ФБ... Или ме проследяваш, когато отивам в Лозенец... Или изчисляваш на кое място ходим на плаж в Бургас по снимките от блога и ни демнеш там лятото (тогава ще имаш торта за следващ рожден ден)... Стига да искаш, все ще измислиш нещо.
цитирай
8. kolchakova - Литатру,
06.01 10:59
Много се радвам, че съм доставила кулинарно удоволствие, но съм длъжна да предупредя, че скоро тур по нечии храни не ми се очертава. Макар че знае ли човек...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1047628
Постинги: 410
Коментари: 1015
Гласове: 1319
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031