Прочетен: 6014 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2017 15:02
11.10.2016
Да изтупаме чувала със снимки и изненадите на Google Earth
Последен ден след последната нощ. Слава богу, самолетът беше чак в седем вечерта. Имахме запланувани едно прозаично, едно интелектуално и едно емоционално мероприятие, съответно: магазин за дрехи втора употреба, книжарница и "довиждване" с града (ясно е, че думи като "сбогуване" и "раздяла" са най-вероятно неправилни, и съвсем сигурно непоносими).
Ася ни поведе към магазина. Минахме отново край Mercado Municipal de Pere Garau и констатирах, че пространството пред него, което предния ден изглеждаше така (от интернет):
днес представляваше истински битак:
В Палма пазарите май са три. Pere Garau се отличава с външните си над 200 сергии във вторник, четвъртък и събота. Пък кварталът бил mulicultural. Нда, прилича на Илиянци... Не сме се спирали да гледаме.
Изникването на сергии и магическото им изчезване на следващия ден беше констатирано от мен многократно. Ето, например едно такова изникване на Пласа Майор, който площад сме виждали доста по-пуст:Магазинът за дрехи не е никаква забележителност сам по себе си. Иначе може да се спомене, че дрехите са изключително добри откъм качество и модели и никак не приличат на тукашните, дето вероятно преди да дойдат в BG са носени до последно от проститутки-джуджета. Някои от нас станаха срещу петнайсетина евро горди собственици на отлични два чифта панталони.
Реших да потърся магазина в Google Earth - просто за личен спомен. И какво установих? Откъм улица Uetam го виждаме.
И малко като се мръднем, но по същата улица - пак го виждаме:
Обаче само понечваш да завиеш по перпендикулярната уличка:
и го няма магазинаааа!
Защото снимките са правени с три години разлика. Дали Гугъл спи спокойно при тази икономическа динамика? В случай, че е перфекционист, де.
След което бяхме отведени в книжарница Agapea (?). "Libros urgentes" значи буквално "спешни книги", а какво значи преносно - не знам.
Отвън книжарницата изглежда малка,
обаче външността лъже. Вътре има мноооого книги, в частност мноооого книги по готварство, и ние прекарахме около час пред дясната най-близка маса, като само от време на време за разнообразие и за да не ни отекат съвсем краката се разтъпквахме до книгите малко по-отзад - също готварски.
Ася прояви чудеса от търпение, защото тя пък изобщо не е длъжна да наблюдава как нечий брат отгръща бавно и изпитателно десетки дебели книги с рецепти, изучава ги и точно когато сърцата на наблюдаващите го трепват в надежда, че ще пожелае да купи тази книга и най-после ще излезем навън, братът я оставя с едно флегматично, но категорично "НЕ".
Накрая все пак се наложи да проявя известна твърдост, Ася помогна, помогна и фактът, че една книга за десерти беше на промоция и се свърши тая мъка.
И ни остана да се разходим за последно.
Толкова дълго пиша тези постове, че вече съм забравила дали съм споменала за най-голямото очарование на острова - неговата обозримост и обходимост. Той е абсолютно човешки като мащаб, инфраструктура и архитектура. И като температура също. Той е спокоен, уютен и безопасен. Най-големият ми кошмар изглежда ето така:
Това е Ню Йорк, естествено. Няма шанс да пожелая да отида там, ако и да ми разказват за неземно великолепните му паркове. А докато стигна до тях? Като гледам тези тълпи, очаквам някъде в далечината да има урва, в която те да се сриват и изпотъпкват, без изобщо да разбират какво става. Като антилопи гну,
за които все още не съм забелязала доказателство, че имат мозък.
Майорка е място, където всичко е човешки съразмерно, достъпно за всички сетива и съответно - за душата. С тази уговорка, че не знам какво става през сезона, когато нахлуят истерично крещящите и нечовешки пияни източници на средства.
Да не мислим за тях.
В Палма има поне 15 църкви, в т.ч. и православна. За разлика от църквите в Германия, тук не видях табла, на които са закачени разни обяви за църковни мероприятия, а най-отгоре - името на църквата, така че нямам грам представа къде съм влизала. А и в интернет снимките са толкова малко, че не можах да се информирам дори постфактум. Както и да е, не сме практикували религиозен туризъм, така че нека ни бъде простено невежеството.
Ето, например, изключително красивата iglesia de Santa Eulalia:
Красива отвън. Не помня да сме влизали вътре. Може и да сме.
Мнозина са се опитвали да я снимат цялата, но пространството наоколо е толкова малко, че няма регистриран успех.
Това е най-доброто, което намерих:
Колкото до Iglesia de San Miquel (снимка от интернет),
тук историята е направо детективска. Да започнем с това, че положих фундаментални усилия по направените вътре от мен снимки да установя коя е църквата. Наивно започнах с такива неща, защото предположих, че няма как някой блогър да не ги е снимал
Тук ми се е получило много загадъчно:
Когато разбрах, че изобщо няма да е лесно, заложих на най-сигурното:
Не вярвам да са безброй църквите в Палма, в които има параклис на папа Йоан Павел ІІ, че и параклисите да са абсолютно идентични. И така попаднах на информацията от месец май 2011, че църквата Сан Мигел, смятана за най-старата в Палма, е изградила първия параклис, посветен на папа Йоан Павел ІІ, след като бил провъзгласен за блажен. Има и снимка:
Значи за тази църква става дума. Добре, ама ето друга моя снимка:
А ето и снимка от интернет:
Като се има предвид, че мнооого дълго търсих църквата измежду крайно оскъдната "база данни" по ориентир "три прозорчета отгоре"...
Да приемем, че като най-стара в града, църквата е била подлагана през вековете на безброй неотразени от Гугъл реконструкции (от градска порта през джамия, малка готическа църква, голяма барокова църква...) и една от тях, включваща избиването на още два прозореца (розети) се е случила малко преди аз да вляза вътре. Другият вариант е да има две църкви една до друга, защото снимките ми са правени в рамките на пет минути.
И к`во? Защо изгубих толкова време да рина из интернет? Ами защото ми беше интересно чий саркофаг с мощи, или каквото и да беше там, рита една църковна чистачка, или каквато и да беше там.
Той си светеше благопристойно,
но явно на учреждението му изтече работното време и една жена, чиито дрехи в тъмното не можах да разгледам (в смисъл - с работна престилка ли беше или с монашеска мантия) отиде и започна яростно да рита саркофага някъде долу вляво към стената. Всъщност, първо ритна един път небрежно, обаче нищо не последва и тогава се засипаха ритници, съпроводени със съответните звуци на ритан кух сандък. Оказа се, че целта била да се изгаси лампата вътре:
Та много исках да разбера, кой е тоя очевидно системно ритан откъм главата нещастник. Няма да се разпростирам върху мислите, които неизбежно нахлуват в главата на човек, виждал с очите си мумиите на Ленин и на Димитров. Нито ще споделя чувствата си при вида на труп (макар и условен), който лежи на всеогледение под застлана покривка със свещи. Ако не бяха те, щях да река, че прилича на пътник от средното легло в кушет вагон.
Приключвам с църквите.
А, да, не разбрах кой е в саркофага. След като се нарита, жената натири всички навън от църквата.
Изрових малко изкуство:
В чувала ми са се заваляли и снимки със заглавие "натур".
Винаги изпадам в меланхолия, когато видя остатъци от нечий живот (и друг - подпрян някак афифно):
Вероятно ще бъдат замазани по вече показвания от мен в друг пост начин - без претенции за каквото и да било. Ето още едно такова замазване.
Това, което извънредно ми хареса в Палма, беше пълната липса на невротична чистофайност и на налудничава пристрастеност към показно битово съвършенство. Цари придържане към здравия смисъл в сферата на хигиената, външния вид на сградите и пътното движение (както ще спомена отново след малко).
По историческите улици може да се видят неща, които по неизвестни за мен причини се осъждат по други ширини:
Все едно осъждащите не носят гащи и изобщо не се занимават с такива гнусни неща като пране.
Може би заради подобни илюстрации
съм си представяла къщичката на Карлсон по-скоро като капандура.
Обаче тя, всъщност, може би е мислена като нещо такова?
А ето и начин да си държиш велосипеда с минимална загуба на къщно пространство:
Още веднъж същия метод + обичаен за нашите балкони натур от пластмасови щайги и кабели.
Спокойно, хора! Ние сме в Европа! Не се пренапрягайте от измислен перфекционизъм!
Само ето това (което съм виждала и в Мюнхен) не вярвам да видя в София по много известни причини:
Този велосипедист реши, че ще влиза в едно кафене, слезе и с едно ловко движение превърна колелото си в нещо малко, портативно и на колелца.
А моето ловко движение с копчето на фотоапарата направи така, че да изглежда, сякаш човекът прави магия без докосване.
И сега искам да поразгърна темата с паркирането. Я да видим първо тази богата на поводи за размисъл снимка:
Какво виждаме на нея?
1. коли, паркирали в нарушение на нашия закон за движение по пътищата, гласящ:
Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях;
2. полицаи, които изобщо не мислят да санкционират никого - отидоха да пият кафе в кафенето под балкона.
3. плътно една след друга паркирали две коли и един мотор.
Да не би да мислите, че това е защото моторът е полицейски и може да запушва спрели коли? Или пък този синия, ако иска да излезе, ще викне полицая от кафенето да си махне мотора? Нищо подобно.
В ПАЛМА ПАРКИРАТ ТАКА!!!
И ако предполагате, че отпред бялата има повече място:
С очите си гледах една вечер как мъж, под мъдрата навигация на жена си, паркира в място само с десетина сантиметра по-голямо от дължината на колата им. И не забелязах някоя мега нова кола с онези парктронични екранчета вътре с жълти и червени линии и съответните писъци, ако ги пресечеш.
Да, преобладаващата част от колите са с одрани десни калници и брони, но на кого му пука!
`Начи, искам да кажа, че и аз паркирам точно така до една ограда!
Е, наистина, не откъм шофьорската страна.
И докато съм на тема паркиране, да пусна обещаната снимка за това, как брат ми може да наблюдава нещо от близко разстояние и с голям интерес:
Този вдясно може би полицай, а може би служител на палмската "Градска мобилност" според нас съставяше акт. И защо се смееха и двамата?
А ето вело алея:
и вело пътека:
Да се приземим с факта, че и в Европата пресичат неправилно:
Имам един познат, мъж, естествено, който твърди, че не било важно да се спазва Законът за движение по пътищата, а било важно да се спазва ДУХЪТ му. Много ясно, че при такова твърдение откачам незабавно.
Но ето че в Палма видях, как може да се шофира, без да се спазва буквоядски законът и едновременно с това без да застрашаваш другите участници в движението, без да си го мериш с никого, без да виеш с клаксон. Просто със съвест и разум. Боже, боже...
Бусът няма нищо общо с паркирането, а с биоморфологията на насекомите и гризачите.
Припомням наблюдението си за тесните магазинчета, които стягат в раменете:
Кои са най-широките и необяснимо просторни, затова пък помещения? Фризьорските салони:
Следващите две снимки взех от интернет.
Абсолютно разхищение на място и мебелировка.
Дотук издирвах в нета магазин, книжарница, църква, фризьорски салони... Сега ми остана да издиря Арабските бани, посочени в разни сайтове като една от най-емблематичните забележителности на Палма.
Докато си разглеждах снимките, с неудоволствие констатирах, че най-вероятно сме минали край тях не един път, обикаляйки средновековните улички:
Обаче явно не съм забелязала входа (следващите три снимки са от интернет)
макар много ясно да е написано, че това са арабски бани.
За информация, адресът на баните е улица Can Serra 7, в двора на сградата Can Fontirroig.
По времето на маврите на острова имало поне 20 такива частни бани, но сега са се съхранили само тези, като, доколкото разбирам, както "съхранили", така и множественото число са погрешни. Налице са две малки помещения:
калдариум (гореща баня)
и тепидариум (топла баня).
Не е сигурно.
Нищо не е сигурно. Прилича ли на римски терми или не прилича? През Х, ХІ или ХІІ век е изградена? С материал от по-стари сгради ли е построена или пък с материал от нея са построени следващи такива? Дали е принадлежала на заможен мюсюлманин? 10 ли са колоните в калдариума (ако е калдариум) или 12? Само две помещения ли са запазени до наши дни?
Всеки писал в интернет каквото разбрал или запомнил (пък го узнал неизвестно откъде).
Даже как се пише не е еднозначно: погледнете указателните табелки и табелките на входа.
Ако бях попаднала там, щях да имам отговор поне на последните два въпроса. Макар да не ми е ясно как това ще обясни емблематичността на забележителността. Отговорите на първите въпроси впрочем също едва ли биха я обяснили.
Отидох в Google Earth да преброя колоните - 12 са. Помещението е квадратно, а не кръгло...
Както обаче печално се знае, многото знание носи много печал. Всички налични снимки в нета показват калдариума така:
Имам предвид, че който и да снима, откъдето и да снима - тумбестата делва все е цяла.
Пък според Google Earth не е:
Така, отгоре погледнато, много вероятно изглежда да е истина, че до 1960 година помещенията са били обитавани от домашни животни.
Както и да е. Око не видя, ръка не пипна - остана ми само един Google Earth.
Не видях красивата градина, подобния на ключалка за много стар ключ вход
дупките за отвеждане на парата,
и въобще, който иска повече, може да погледне този блог.
Пак ще кажа на съответните институции на Майорка: туризъм-туризъм, плажен, велосипеден, ама не е лошо да предложите някаква систематизирана информация, приета поне от жителите на острова за еднозначно вярна.
Още повече, оказва се, съществува такава родена на Майорка писателка Жоан Мас Кетглас, която се занимава с историята на острова. Научих името и покрай една новина от средата на декември. Още в първия пост за Палма се чудех как се нарича градът. И сега внезапно попаднах на информацията, че се нарича Палма. От 16.12.2016. А преди това се е наричал Палма де Майорка, което е близко до ума, ако се вярва на надписа на летището:
Сега ще трябва да го съкратят, което сигурно не им е проблем, защото са го удължили до "Палма де Майорка" през 2011 година с решение на балеарския парламент, в който мнозинството принадлежало на народната партия. Сега обаче там преобладават социалистите и те върнали старото име на града, понеже смятат, че "Палма" е не само по-популярно, но и напълно достатъчно. Даже - най-старото име върнали, от времето на римската империя (това го смятам аз). В рамките на извратения хумор бих казала, че може да дойде момент, когато градът ще се казва Madina Mayurqa, както по времето на маврите. И пак добре, ако и тогава зависи от мнозинството в парламента, ако изобщо има парламент. Просто за да попълня колекцията, ще спомена, че след завоюването на острова от Хайме І, градът започнал да се нарича Ciutat de Mallorca (Ciudad de Mallorca на испански).
Така че всичко ми се подреди доста добре с името. Ще се радвам, ако някога успея и с названието на езика: каталонски/каталански/каталунски. Жоан Мас Кетглас, разчитам на Вас!
Няма да е лесно на жителите на града, предполагам. Ще трябва да сменят пак документите си. Вярвам, обаче, че ще вземат едно близко до здравия разум решение - от общината да раздадат на всички по един подпечатан лист, гласящ, че от 16.12.2016 нататък "Палма де Майорка" следва да се чете "Палма": в документите, по табелките, на летището...
Впрочем, попаднах на един много интересен начин за съобщаване на новината за преименуването на града: "Украинците вече няма да могат да попаднат в Палма де Майорка". Много остроумно заглавие! Браво на украинските журналисти!
От чувалчето ми изпадна още една снимка
и ми съобщи, че не съм обърнала внимание на майоркинските изкуствени перли majorica, които били нещо култово сред любителите да се кичат с перли.
Всъщност Мajorica е местна фирма, която вече 120 години произвежда със секретна технология идеални по големина и форма перли, идентични с истинските. Опасявам се, че на света вече няма особено много истински перли, с които да сравним майоркинските - до 19 век почти всички перлови миди били унищожени. Ама пък жените станали много по-красиви!
Не знам каква е съдбата на стотиците хиляди извадени от моретата перли. Едва ли са изветрели. Вероятно лежат във витрини по резиденции и музеи. Нещо от типа на: "Златна кошница с момини сълзи от перли и диаманти, принадлежаща на императрица Александра Фьодоровна":
И сега вече на красавиците им се налага да носят по вратовете и ушите си стъклени топчета, покрити с паста от рибешки люспи и още някакви тайни съставки.
А конкретно производителите от Майорка ще ги забия в земята, като им кажа, че най-хубавите перли се произвеждат в...
в..
в..
Македония, разбира се! Даже английската кралица ги била обичала. И скърцали на зъбите като истински!
Аз лично предпочитам да оставя перлите на Коко Шанел ("Перлите винаги са прави") и останалия моден свят:
Моето сърце трепва при вида на маслини
които просто срещам на улицата, все едно е нещо напълно нормално да растат там:
На някакви други "зелени перли", подобни на жълъди:
Дори на такива "чукани"
Помните ли (или: чували ли сте) за онези соц-учрежденски Фикуси. В ъглите по коридорите, задължително близо до шефския кабинет, стояха големи керамични зелени саксии, пълни сякаш не с пръст, а с черно-белезникав напукан бетон, от който стърчи полусуха гола, крива пръчка с 5-6 големи, необяснимо как живи листа?
Еми ето как изглежда истинският фикус:
Даже гълъбите, когато не са ми по первазите, могат да ми се сторят симпатични:
Не само на мен, явно, защото Иван Тодоров (когото не познавам) също ги е харесал:
Това беше. И последните фото-трохи изпадаха.
Накрая седнахме отново под Катедралата - да погледаме, да подишаме...
Сребърна ивица в морето:
Синьо-сребърно в стъклата:
И - в почти еднакви пози:
Google Earth - доказателства за стрелбат...
Как се съхраняват ядрени реактори в Руси...
СИСТОЛИЧНО И ДИАСТОЛИЧНО кръвно налягане
Русия срещу Запада в надпревара за оцеля...
20.02.2017 13:16
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela