В коридора пред дирекцията се бяха събрали все дебели костюмирани жени. Жената-Правилник дотича запъхтяна.
– Пристигам направо от болницата. Моя малкия пак го сви язвата. Помолих Манекенката да не идвам, ама тя – трябвало да сме повече.
Спасов огледа сборището:
– Ще ги бием ли, какво ще ги правим. Нали бяха писали да сме само четирима представители.
Манекенката, Любвеобилната Есесовка и Лястовичата Бойга, единствените слаби дами там, и трите в бизнес-костюми, и трите изрусени, и трите остролици като брадви, по европейски делови и строги, влизаха и излизаха от дирекцията припряно. После поканиха чакащите да влязат. Вътре заседателната маса беше застлана с покривка. На покривката – две тарелки с дребни сладки, шишета с минерална вода, пред всеки стол – листи, в горния край на които беше принтнато името на Училището с адрес и телефони, върху листите – химикалки от онези, с името на Училището, адреса и телефоните. Като на конференция.
Край заседателната маса насяда Директоратът. Всички останали се сгъстиха по диваните и креслата покрай стената. Точно в шестнайсет и трийсет Динкова с каменно лице въведе четирима доста небрежно облечени мъже, които неловко се усмихваха. Седнаха срещу Директората. Манекенката ги поздрави с добре дошли и обяви, че сега ще им представи присъстващите на срещата.
– Аз се казвам Миглена Тотоманова и съм директор на Национално средно училище „Св. Георги Софийски” от месец март 2002 година. Преди това десет години съм била помощник-директор....
Говореше с тържествен тон – като на заря-проверка. Беше извикала да превежда един възрастен учител по английски, който преди да се пенсионира е бил професионален преводач. Оттогава обаче беше минало много време. Човекът беше силно оглушал. За да се чува, той също говореше високо, бавно и отчетливо. Освен това очевидно имаше нужда да се ориентира къде е попаднал и на кого превежда.
Спасов крадешком преброи всички присъстващи помощник-директори, координатори на профили, учители, преводача, двете колежки, водещи протокол на български и английски. Тържествената заря-проверка можеше да продължи до сутринта. Белгийците се измориха да обтягат устните си. Изпаднаха в ступор, имитиращ изслушване.
Срещата беше планирана за четиридесет минути. Двайсет от тях Манекенката реди имена, длъжности и професионални квалификации.
Белгийците поглеждаха от време на време със скрит въпрос Динкова. Тя пък гледаше безизразно право пред себе си. По едно време ван Ваал използва една кратка пауза и заговори:
– За нас е голямо удоволствие да бъдем гости на едно от, както разбрахме, най-големите училища на Балканския полуостров.
Говореше тихо и сдъвкваше думите. Преводачът, силно наведен напред, с полуотворена уста, се мъчеше да отгатне казаното.
– Господинът благодари за гостоприемството – налучка той.
Манекенката, облегнала лакътя на свитата си ръка на бюрото, направи с длан въртелив жест, който можеше да бъде разбран и като кралска благосклонност към упоритите гости, и като разрешение да се почерпят.
– Нашето гостуване в България цели да открием училище, което желае да бъде партньор по проект на програмата „Коменски” на училище „Света Дева Мария” в Бом.
Спасов най-сетне разбра за какво става дума. Преводачът обаче – не. Той примлясна няколко пъти, докато сглоби нещо логично от дочутото, и преведе:
– Господин Коменски – и посочи ван Ваал – е гост на нашето училище и партньор на училище „Света Дева Мария” в...
– Радев – просъска Манекенката, – Коменски е програма, не е човек!
И без да го изчака да се окопити, се обърна с подчертано учтива усмивка към делегацията:
– За нас би било много интересно да узнаем целта на вашето посещение.
След като чу превода, ван Ваал се размърда леко неспокойно, усмихна се и каза:
– Училище „Света Дева Мария” търси партньор по проект, който да насърчи взаимното опознаване на младежите от страните участнички...
Ван Ваал спря, за да даде възможност на преводача да се включи:
– Партньорът ни по проекта насърчава взаимното опознаване на младежите от страните-участнички.
Манекенката се усмихна с още по-тясна усмивка:
– А кой е партньорът?
Ван Ваал като че ли не беше чак толкова добър дипломат, та да не издаде с нещо недоумението си. Динкова не трепваше. Спасов се чудеше защо се държи така. Ако ги е довела, за да покаже това позорище – ясно. Но ако наистина иска белгийците да изберат Училището за партньор, тогава поведението й ставаше необяснимо.
Тъй като ван Ваал мълчеше, Манекенката каза:
– За нас щеше да е много приятно, ако директорката на училище „Света Дева Мария” ни беше дошла също на гости.
Никой не й се върза, но ван Ваал счете за нужно да поддържа разговора:
– Това би било твърде сложно като организация. Аз като почетен културен аташе съм поел ангажимента да намеря училище, което желае да стане партньор по програмата, и да го свържа с училището в Бом. А след това вече двете училища да започнат съвместна работа по проекта.
– Това би било твърде сложно като организация – преведе Радев. – Но на мен ми е възложена почетната длъжност да свържа програмата на „Света Дева Мария” с проекта.
– Предайте на колегата – поде Манекенката, като се обърна към Радев, за да я чува по-добре...
– На кой колега? – сепна се Радев.
– На директорката в Бом.
– Ама аз не я познавам.
Спасов се намеси:
– Радев, просто превеждай, бе!
– Предайте на колегата, че преди всичко ние желаем да се запознаем с проекта, по който тя иска да работим заедно.
Докато ван Ваал обмисляше репликата си, седящият до Динкова белгиец я запита нещо учудено. Тя просъска отговора с ъгълчето на устата си, без да променя каменната си поза.
Междувременно влезе Муцарела и даде на Манекенката зле изрязани с ножица листчета с големина на пощенски картички. На тях с тлъст шрифт беше принтирала името на Училището, адреса и телефоните му. Доста накриво. Последваха четири-пет минути раздаване на хартийките.
Ван Ваал огледа аудиторията, напомняща женски вариант на президиум на ЦК на КПСС, обеща, че ще предаде всичко на директорката от Бом, и стана, тъй като времето било много пресрочено и закъснявали за друга среща в центъра.
Но не беше познал! Две дебели художнички взеха хилавата делегация в преса и я отведоха в Голямата учителска стая да разглеждат изложба от рисувани платове. Останалите присъстващи също отидоха на изложбата – да попречат на безвременното отстъпление.
– Абе аз май разбрах за какво става дума – каза неуверено Спасов, когато останаха само двамата с Жената-Правилник в дирекцията.
– Пък аз – не – отговори мрачно тя. – Основно не разбрах защо се държим така.
Част от групата за натиск се върна и Жената-Правилник млъкна.
– Айде бе! – разврещя се злорадо Мамището. – Те ще ми кажат на мене с кого ще работим по проекти! Те се извъдъха най-умните.
И тя се тръшна запарена на дивана, като поради засилката и голямото си шкембе леко вирна крака.
– Да-а бе, моля ти се – проточи блеещо Лястовичата Бойга. – Ние не можем да си правим сами проекти, те ще ми определят с кого да съм партньор.
Лястовичата Бойга седна край масата и отвори една минерална вода, като друсаше нервно крак. Надигна бутилката. Любвеобилната Есесовка и Манекенката влязоха почти под ръка, озъбено ухилени:
– Нека гледат там! Няма да ги пуснем, докато не разгледат всичко! – редеше Любвеобилната Есесовка.
Манекенката процеди:
– С Министерството ще ме плашат!
– Кой те плаши с Министерството? – полюбопитства Спасов.
Манекенката завъртя очи и не отговори. Демек: „Дребен си ти да ги разбереш тези работи, дето стават по нашите върхове”. Спасов стисна зъби. След няколко дни от майките разбра, че те са писали жалба в Министерството и оттам било наредено на Манекенката да приеме делегацията.
– Добре, аз тръгвам – изправи се Спасов.
– Сйди, къде тръгнб, бе? – изкрещя Мамището. – Сйди да изядем сладките!
И се нахвърли върху тарелките, като преди това с мъка се измъкна от дивана.
Муцарела влезе запъхтяна:
– Тръгват си!
Манекенката не мръдна.
– Няма ли да ги изпратим? – попита Жената-Правилник.
– Да ги изпраща който ги е канил! – отсече Любвеобилната Есесовка.
– Аз все пак искам да попитам – смутено се обади една профилаторка, – защо не искаме да работим по този проект?
– Какъв проект бе, Гери? – рипна Манекенката. – Ти разбра ли какъв е проектът? Някой показа ли ни го?
– Ня-аакакво училищеее ня-аакъде си било иискало неещо – пробля Лястовичата Бойга.
– Откъде да го знаем какво е това училище! „Света Дева Мария”! – завика Любвеобилната Есесовка. – Може да е някаква секта!
– Аз... доколкото съм чувала... – обади се плахо някой от дивана, – там всички училища са католически.
– Не знам! – отсече с вдигнати край лицето длани Манекенката. – На мен тук са ми поверили две хиляди ученици и аз отговарям за тях.
Манекенката изпъчи отговорно гърди.
– Добре де – поде Спасов, – това все пак е почетен посланик. Не е кой да е. Винаги е добре да имаш такъв приятел. Можехме да пробваме да ни подкрепи в Министерството по нашите проблеми.
– Почетен не посланик, а културен аташе! – изцеди Манекенката и презрително погледна към човека, който не правеше разлика между двете. – Аз, аз ще уредя нещата в Училище! Ти какво си мислиш, че аз седя със скръстени ръце ли? Откъде го знаеш кой е тоя? Довели ми някакви! Да не ти е показал документите си?
– Трябваше охраната да му поиска паспорта! – плесна се по костеливото коляно Лястовичата Бойга.
– Е, само това оставаше – обречено въздъхна Манекенката.
– Защо бе, на него това му е задължение! – изви глас Любвеобилната Есесовка.
Манекенката махна нещастно с ръка.
– Имаме толкова родители по високите етажи на властта – лисна масълце в огъня Спасов. – Можехме да ги помолим да проверят кой какъв е.
– Какво че го проверяват, бе! – заврещя Мамището. – Нема да пра`им с него проекти и толкова!
– Сами ще си правим проектите – стисна надменно голямата си уста със силно издадена челюст Лястовичата Бойга и се занамества на стола като кокошка в полог. – `Се едно-о... ние сме от гората и не знаем какво е това проект!
Завъртя по спирала ръка към тавана. Кръстоса крака.
Спасов и Жената-Правилник тихо се измъкнаха.
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela