01.11.2010

Ден на народните будители. В негова чест излязох по никое време да се разходя из Борисовата градина. Почти никой не се беше сетил да си заведе класа да вилнее там, така че есенната тишина и предиобедна мъгла не се нарушаваха особенно. Може да е смешно, но аз, като един стар кон, винаги си вървя по едни и същи известни ми пътища. Този път обаче видях една алейка успоредна на главната и тръгнах по нея.



Две снимки - поздрав на брюкселския музей на фенерите:





Тишина, спокойствие...


Тези декоративни храсти имат сантиментална стойност за семейството ми: много стимулират прохождащи деца да правят първи стъпки в стремежа си да стъпчат някое такова подхвърлено на земята топче:


И сред умилителни спомени душата се отваря все по-непредпазливо за красота, празник и добро:


Никога не съм предполагала, че на педя от стадиона има такива неща:


И по-голямо езеро, даже с вода:


Аз, като видя вода, ставам съвсем беззащитна. Така обезоръжена отместих поглед наляво и:


КЪДЕ СТЕ БЕ, ВАНДАЛИ?! Как можете да потрошите де що нови и хубави пейки и спирки има, а тук да не стигнете? Айде, пред Народния театър - разбирам: много е людно, може и някой полицай да мине. Ама тука? В тези шубраци? Няма ли кой да изкърти тези .. И аз не знам как да ги нарека, но ми подейства като таран в гърдите, направо ми изкара въздуха.
Да кажа на безумно старателните общинари: който е склонен да се съобразява с табелите и без табели няма да влезе да се къпе.Щото е грамотен, още - културен и цивилизован. Още повече, че дълбочината едва ли стига някога половин метър.  И най-вече, че при тази поддържана зеленясалост вътре би се топнал само някой, който принципно никога няма да научи буквите или да усвои умението да разкодира пиктограми! Поне да я бяхте сложили някъде отстрани, а не да ми я побиете в сърцето. И как не ви домързя да газите до там? Натегачи!

Освирепях и започнах да се оглеждам. Като резултат ще покажа снимки на няколко околни паметници на будители, подредени по хронологичен ред (само около езерото и само няколко)
Това е за разгрявка:


Другите ги снимах все в десен профил, за да няма упреци в предубеденост.
Това е Христо Максимов, учител и писател.

Иван Фунев.

Емилиян Станев:


Георги Караславов


Такава една еволюция на българските будители.

Или пък просто всичко ми докривя от една табела.



П.С. Във връзка с поста на самонареклото се изкопаемо слагам тук и бюста на Луи XІV.



Веднага се забелязва, че:
1. не е черен
2. не гледа страшно
3. не наднича от храстите.
Другото, което се забелязва, ще го оставим на изкуствоведите.

Mnogo e krasiva esenta.Edinstvenoto losho e che posle idva zimata.
Strahotni snimki ,Ani.
Mira

Винаги съм намирала тези бюстове на видни будители, писатели, учители и пр. за крайно уродливи. Вчера минах по икиндия през парка и специално ги поогледах. Приличат на осакатени мумифицирани трупове, ще ме прощаваш за патоанатомичната асоциация. В тях не откривам нищо величествено, нищо достойно и възвишено-духовно. Вероятно това се дължи на личната ми духовна бедност. Когато обаче гледам бюста например на Луи ХІV от Бернини (http://commons.wikimedia.org/wiki/File:LouisXIV-Bernini.jpg), не е така. Защо ли, питам се аз и отговор не искам, както казваше моя класен-математик.

Иначе в парка е прекрасно, листата застилат оронения асфалт в плътен и все още незапочнал да гние слой (така де, няма ся да ги метем, те нали пак ще нападат), и стъпваш по него меко-меко, като по килимче. А над теб слънцето се прави, че припича, а ти се правиш, че му вярваш, па си позагръщаш сетрето, че подухва студ. Впрочем, отклоних се от темата за бюстовете, извинявай. Поздрави, прочее! :-)

Да се чете: ... както казваше мояТ класен-математик.

Е не се научих да си изчитам постовете втори и трети път, и това си е.

Основната ми мисъл при показването на бюстовете (последователността е определена от годините на смъртта) беше, че нещо образите все повече се приближават до онзи неандерталец от учебника ми по история за пети клас. Много ми се иска да намеря време и да напиша многотомна студия на тема: класикът - какво пише, какво е той самият и какво си представя че е. Но точно днес нямам време за това.