Все се каня да започна тази тема. Докато се наканя - изпогубих снимките.

Ето тук, ако се погледне наредбата за това какво на какво разстояние от кое трябва да се слага, ще излезе, че всичко е ОК. Обаче ако се отиде на място, се вижда, че придвижването е мнооого сложно и зигзагообразно (благодарение най-вече на тези дървени подиуми), особено в пиковите часове:


А от тази позиция не се вижда не само, че разстоянието е две плочки, но и не можеш да предугадиш идва ли срещу тебе някой иззад стената на спирката. Това е особено мило когато трябва да преминеш в момент, в който на спирката има спрял транспорт. И всички бързаме, естествено:



Тук вече не знам какво трябва да се измисли, за да се покаже широта на ума:



Широка страна моя родная...

'начи...

обожавам да се врязвам
с висока скорост
в летящ
насреща
брат или сестра.

но още по-добре ми е, когато
хлопат под краката ми
и плочките на тротоара...

ти се врязваш, а на мен ми се врязват. Или ги отнасям. И това не е приятно. Твоята гледна точка не ми е позната.

Безотносително конкретния повод, по който е изказано това изречение, то е абсолютно велико и трябва да се изчука в гранит и в мрамор, например, в мраморните (или гранитни бяха?) плочи по облицовката на Министерския съвет, Президентството, Народното събрание, стените на баровските вили в Драгалевци и други места на изобилие на такива плочи в града.

Да иде и да се изчука. Да не пропусне "Софийска вода" АД.

мадам Колчакова.

а Удхаус някъде беше казал, че половината от човечеството си няма и идея как живеят останалите 2/3... мдааааа...