Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2014 13:26 - Аз като литературен критик
Автор: kolchakova Категория: Изкуство   
Прочетен: 2725 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 30.01.2014 10:00


 След прочитането на шест български книги, които по една или друга причина са били посочвани като много добри през миналата година, си направих няколко извода. 1. Българската литературно-художествена действителност е запълнена на деветдесет процента от стопроцентови изроди, свързани в голямата си част с бившата държавна сигурност и съдебната система. Всъщност, има половин процент изроди, които са пренесени в немската действителност и не са ченгета, а само психо- или социопати. 2. Колко големи изроди са се доказва еднозначно от перверзната им разюздана сексуалност, която е и основното им занимание. 3. В българската литература лошите не само не умират, ами и непрекъснато просперират. В най-лекия случай преминават да са лоши в друго измерение. 4. Независимо от темата на книгата, авторите се вторачват в пъпа си, който периодично се превръща в пъп на някой от героите. Задължително условие е това безкрайно анализиране да е свързано с много мръсно, прашасало, гнусно тъмно помещение. По възможност -  в малък провинциален град. 5. За целта на дълбоките психологически анализи и описания са пуснати в употреба десетки хиляди неоригинални прилагателни имена - минимум по три на ред. 6. Авторите, които пък знаят много чужди думи, пишат ерудирани книги, в които с часове описват примерно седалката на велосипеда си или поне се предполага, че описват нея, но не можем да бъдем много сигурни - поради чуждите думи, които са свързани помежду си не по силата на някакви конвенционални семантични корелации, а опосредствано чрез асоциации и алюзии, известни единствено на пишещия.  И докато тези последните ги разбирам, че изпитват удоволствие от интелектуалността си и доставят на четящите ги удоволствието да се чувстват умни, то първите ме озадачават с унесения си устрем да киснат в лайна и да предлагат същото на читателите си. Не знам как живеят тези хора с толкова много омраза в изкривените си съзнания и с толкова нулево чувство за хумор.   Е, шест книги може да не са представителна извадка, но моите проучвания по разни класации извадиха тях.

О, и още нещо, българската литература в половината от случаите се пише от хора, които не живеят в България. Те намират за много добре да редуват българския език с немски, като най-често превеждат по някакъв начин репликите. Намират за още по-добре да вмъкват и реплики на английски, които не превеждат. Вероятно са убедени, че читател, който поглъща 350 страници, на които среща отрязан и пъхнат в разрязано гърло член и ядене на франзела, която преди това е била дълбоко завряна в нечия вагина, няма начин да не е толкова изискан, че да не владее английски.



Гласувай:
4
0



1. valsodar - И как издържа да ги прочетеш??! ...
04.02.2014 17:08
И как издържа да ги прочетеш??!
Няма нова българска литература, има единствено халтура.
цитирай
2. kolchakova - Първо съм много любознателна.
05.02.2014 11:52
Второ - научена съм да дочитам до края всяка започната книга, защото накрая може да се окаже наистина интересното. В конкретния случай това се случи с една кнужка, чиито първи 150 страници бяха написани като от умилен от детството си пенсионер. На последните 5 страници обаче ставаше ясно защо това е така. И сега ми остава да мисля, струваше ли си да се мъча 150 страници заради обяснението в края. А трето - за една от книгите (за другите не съм търсила) намерих голяаама статия в Литературен вестник, която ме убеди, че нищо не разбирам и че книгата (тази с франзелата) е гига-мега талантлива и разкрива потресаващи неща, а специално франезалата, хлябът, като символ на... и във въгината, като символ на... Абе много символи, много нещо. Много дълбокомислена и символна книга с две думи.
А нова стойностна (според мен) българска литература има. Освен Милен Русков ( „Захвърлен в природата“и "Възвишение"), препоръчвам и "Сузана и зяпачите" на Мария Станкова, както и (с известна резерва) Project Dostoevski на Радослав Парушев. Препоръчвам тези две книги, защото други от тези автори не съм чела още.
цитирай
3. valsodar - От няколко години насам чета осн...
06.02.2014 10:58
От няколко години насам чета основно на руски по две основни причини.
Първата е, че имам достъп до над 200 хиляди безплатни заглавия, а това е една много сериозна библиотека. Втората е, че една огромна част от талантливи автори и прекрасни техни книги просто не са превеждани у нас.
И честно казано, с всяка една следваща книга имам все по-малко желание да чета български автори. Опитвал съм се, но още на 2-рата страница успяват да ме откажат. Слабата конкуренция ражда слаби писатели. Второ на ръка, че отдавна го няма сериозният качествен подбор на издаване, днес всеки един графоман може да си позволи издаването на книга, а това сериозно и необратимо срина нивото на българската литература.
цитирай
4. kolchakova - Като става дума за руска литература и такава на руски език -
07.02.2014 10:21
да отбележим, че нямаме и Белински. Може да не одобряваме позициите, от които той е писал литературните си критики, но човекът е имал определени и ясно заявени позиции. Като четох сега тази "критика" за романа с "вагиналната франзела", много се обърках. Усещам, че имаме проблем с ценностите. Всичко излиза много хубаво във въпросния роман, съдейки по статията. Пък аз усещам, че нещо не е баш така. А може и да нямаме проблем с ценностите. В смисъл, че нямаме ценности и това не ни е проблем. Макар че по-голямата част от хората, които твърдят, че всичко е позволено и не бива да има никакви табута, някак се стряскат, ако им се предложи да изчукат майките си. И вероятно не по причината на Робърт Де Ниро ("Ти виждал ли си майка ми?") в "Анализирай това".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445765
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930