Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2014 10:05 - Сбит преразказ с хамлетовски въпрос в края
Автор: kolchakova Категория: Изкуство   
Прочетен: 3613 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 08.12.2014 11:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Купих си книга - вероятно приключенска - написана от българска телевизионерка.
Следва сбит преразказ на първите 30-40 страници.

Лошият отива по здрач, натоварен с толкова много багаж и огромна раница, че едва ги носи,  до една моторна лодка, с която ще стигне до пещера в едни скали. По-лошият го дебне, отива в съседно заливче, качва се на своя извънредно тих скутер от онези, които използват американските морски сили, и започва да преследва Лошия. Понеже вятърът е много силен, "почти ще започне буря", Лошият не чува шума от мотора на скутера (пък нали и скутерът е много тих). По същата причина пътуването продължава повече от час и междувременно "става тъмно като в рог", но По-лошият кара с очила за нощно виждане. Разглежда скалите и преценява колко ще е трудно катеренето. След това хвърля лека котва (каквото и да цели това уточняване), сваля очилата за нощно виждане, слага ги във водонепромокаем малък сак, вади водолазен костюм, маска и шнорхел и тръгва да плува след Лошия, за който не знаем в какво е облечен, но има много багаж. По-лошият чака половин час в прибоя край скалите Лошият да се покатери нагоре, след това "почти замръзнал" излиза, проверява дали не е одран и тръгва да се катери и той. Имаме акция по слагане на очилата за нощно виждане. Обаче като се качва горе, трябва да ги свали, защото Лошят е запалил два фенера и това е ослепително за човек с такива очила. По-лошият чака Лошият да влезе навътре в пещерата и започва да пълзи след него слепешком и пипнешком. Напипва нещо, разбира, че са човешки останки и решава, че трябва да внимава, защото сигурно има и други останки. И продължава да се промъква слепешком. Не знаем как внимава.
Следва екшън в пълната  с несметни съкровища пещера, където По-лошият убива Лошия и вади от джоба му напоена с кръв древна карта. Слага си я в джоба.
После се спасява от едно преследване от страна на добрите, спира и си потупва джоба на сакото, за да провери дали картата е на мястото си.

Айде да го повторя пак, за да не би някой да е невнимателен читател като всички във "Сиела", които вземат пари, за да са внимателни читатели и коректори:
ПОТУПВА СЕ ПО ДЖОБА НА САКОТО!!!

Е, наистина десет страници по-късно се потупва по джоба на якето, но може по пътя някак си да се е преоблякъл.

Защо се промъква слепешком по тунела в пещерата, като има очила за нощно виждане, които през другото време ту слага, ту сваля, въобще не питам.

Но ето го хамлетовския ми въпрос: Да чета ли тази книга по-нататък или да не я чета?


Послепис след няколко дена:

Да довършим тази история с приключенската книга на българската телевизионерка.

Прилича ми на написана в нашата махала по времето, когато бяхме втори-трети клас и играехме на партизани и фашисти. „И сега ти идваш… и той стреля… и сега аз идвам и все едно съм брадясал и ти не ме познаваш…“

Един свят, в който няма лекари и полицаи, някакви хора се изтрепват по археологическите находища и това не прави впечатление на никого. Убиват най-добрите ти приятели, ама ти чак на другия ден се сещаш да попиташ шефката:

- Къде са телата на Рада и Алек?

- Взеха ги хората от селото. Ще се погрижат за тях – отговаря шефката.

Много навреме дойде това уточнение, защото общото усещане е, че навсякъде по разкопките се търкалят наши и вражески трупове, които, слава Богу, не пречат. Освен лекари и полиция, и роднини няма в тази книга. Добре че в селото има хора, да се грижат. Това ми напомня на начина, по който циганите пускат обелката от вафлата на земята: не я хвърлят, а тя сама си пада от отпуснатите им пръсти. Така и тук авторката без всякакво волево усилие си отпуска писалката и капват няколко трупа. Най-много да си позачисти съвестта с изречение от типа на: „Рядко губеха хора, на всички това много им тежеше“. Тежеше им, ама хич не им личеше.

Също така по нищо не личи причината, поради която положителните мъже се хапят като щръклици, ама като много груби щръклици, а нормалното обръщение към археолога-доайен е „старо“, придружено със задължително озъбване. Старо-старо, ама катери скалите, тича по тунели с тежка астма, навехнат крак и огнестрелни рани.

Последно споделям образец за логично мислене: „Малко се учуди, че в мюсюлманско светилище пускат жени и то незабрадени, но вече беше свикнал да не обръща внимание на такива подробности“. Просто да му се подпали мозъкът на човек. На кои подробности не обръща внимание?  На тази, че пускат жени? Очевидно й обръща внимание, щом малко се позачудва. Или не обръща внимание на това, че малко се позачудва? А, телевизионерке, на какви подробности героят ти е СВИКНАЛ да не обръща внимание...

Не, няма да се заяждам повече. Жалко за добрия материал, от който можеше да се направи наистина приключенска книга, може би първата в БГ на наша си древно-историческа тема.

 

Съжалявам, но дочитането на книгата вече не ми беше смешно. Оно е видно.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marrta - хахааааа
04.12.2014 10:10
Тц! Категорично и в стила на горепрочетеното;)
цитирай
2. rummi - ще си призная, че аз
04.12.2014 10:30
и сбития преразказ четох по диагонал.
цитирай
3. kolchakova - Сори, Румми!
04.12.2014 10:44
По-сбито не можах да го предам, без да се изгуби сладостта на облеклата, очилата и багажите, както и на лашкането половин час в прибоя. При това прескочих катеренето на Лошия по скалите, звучащо горе-долу така: "Оставаше му не повече от метър. Реши да не мисли за друго и да се концентрира само върху това да намира място за хващане и място за стъпване. Място за хващане. Място за стъпване. Място за хващане, място за стъпване...."

И така цял метър! Пък никъде не се упоменаваше, че е бил джудже.
цитирай
4. rummi - адмирации за търпението ти!
04.12.2014 13:29
благодарение на него разбирам, че това е една риелити-бук, в която всяко действие се чете за толкова време, за колкото се случва - освен ако няма така насъщните повторения на кадрите с цел публиката да ги осмисли.
цитирай
5. kolchakova - Малко от ФБ, за да ми е събрана колекцията на едно място:
05.12.2014 15:15
Lyubomira Pastirova: Вашият сбит преразказ явно е по-интересен от оригинала, бих казала четете за да продължите преразказа, но много Ви уважавам за да Ви причиня това. Смях се от сърце !


Anna Kolchakova: А веднъж гледах един от най-първите филми за Джеймс Бонд. Там Шон Конъри се би с лошия на дъното на морето, наби го естествено, но му падна маската. Той си я взе, сложи си я и се огледа. Всичко това - под водата. Пита се: какво вижда през маска, пълна с вода? И защо му трябваше да я слага? Не мислят тези хора.


Георги Парушев: Горещо ти препоръчвам да я довършиш тая книга. И ни я преразкажи в същия сбит стил. Ще ми е много интересно.



Anna Kolchakova: Георги Парушев, ти мислиш само за себе си! А опасността, докато чета тази книга, да свикна да чета глупости? Ми аз така може накрая и някоя стихосбирка с чалга-текстове да си направя настолна. Освен това отзад на книгата пише, това бил учебник по тракийска история, замаскиран като приключенски роман . И ако и тракийската история е предадена така достоверно, аз как ще живея с такива изкривени представи за Зелмоксис? Отговори!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1814844
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031