Канех се да кажа нещо за „Баншите от Инишерин“ още преди антивоенната германска драма "На Западния фронт нищо ново" да спечели седем приза, включително за най-добър филм, на церемонията по връчването на наградите БАФТА на Британската академия за кино и телевизия. Когато видях, че отново актуалните теми са по-важни от вечните, че ще продължим да предъвкваме войните, вместо да се поинтересуваме защо ги водим, просто ми се отщя да пиша. На всичкото отгоре „Баншите от Инишерин“ се определят като нещо много, макар и черновато, но много смешно. Особено смешна е сцената, в която нарцисът Колм обяснява, че никой след смъртта си няма да бъде помнен, защото е добър. А ако създава музика (като Моцарт и самия Колм) – ще живее вечно.(Стои ми въпросът струва ли си да пишеш истинска музика за потребители, които не помнят добрите хора). Разтърсващо смешна била ледената физиономия, с която Колм гледа бившия си и вече недостоен за величието на безсмъртните пиян приятел, който си тръгва от кръчмата с думите:

- Аз съм Падрик Съливан и аз съм добър!

Голям смях.

Ще има още много „Оскари“ за военни филми, за мое голямо съжаление.

Все пак да обърна внимание на абсолютно гениалния Бари Кеоган (Доминик). Струва си да се гледа дори когато е някъде замъглен на заден план. Толкова голям в такова амплоа е Леонардо Ди Каприо в „Защо тъгува Гилбърт Грейп“.

Както и да е. Всъщност, след като не се наканих да напиша за „Баншите от Инишерин“, да взема поне да упомена „Български кораб потъва в бурно море“, преди съвсем да е слязъл от екраните.

Стана така:

Прочетох заглавието на филма в един коментар на безспорния за мен авторитет Калин Николов. Пуснах си трейлъра. Бре! Едни деца говорят все едно са истински! За сравнение ще ви припомня „Румбата, аз и Роналдо“, където едно софиянче говори като анимационен многознайко. То повечето софиянчета вече говорят като нарисувани, ама поне по филмите би било добре да не се официализират тези гласови чупки.

Трейлърът веднага ме спечели. Остана да намеря време.

И един делничен ден се оказах в 17:28 пред нашия МОЛ. В 17:30 си купувах билет. Момчето от касата завъртя към мен екрана да си избера място. Там имаше само едно другоцветно правоъгълниче.

- Я, двама ли ще бъдем?

- Не - отвърна момчето, - това сте Вие.

И така, гледах филма съвсем сама – нищо не излъчваше каквито и да било емоционални или интелектуални смущения и беше велико удоволствие.

От „Тримата от запаса“ насам аз по-добър филм не съм гледала. „По-добър“ не в смисъл на „по-добре направен“, а „филм с повече доброта“. Е, към „Тримата от запаса“ забележки нямам. И към „Таралежите се раждат без бодли“ нямам. И към „Войната на таралежите“ нямам... Но пък на тези филми не им се е налагало да позамазват нечие сценаристко или режисьорско Его, както се случва в последните години повсеместно и в театъра, и в киното ни.

Всъщност, решила бях да бъда абсолютно позитивна към "Кораба...", защото наистина е много добър. Обаче все пак – какво е това име? Предполагам, че от него следват не само художествени,но и финансови загуби. Някой си преподавател в НБУ някога взел едно заглавие от вестник и дал на бъдещата сценаристка да напише разказ по него. Добре, това е било минало, никой не те кара да оставяш нечия журналистическа глупост да ти грози филма, че да влагаш в нея и символност. Защо? Защо „български“??? Веднага ми се явяват някакви мрънкащи хейтъри в главата, обединени около поговорката „хубава работа, ама ци... българска!“ И ако не беше Калин Николов – нямаше да забележа филма.

Не се подвеждайте от заглавието, идете и го гледайте на голям екран, по възможност в празен салон (точно за това шансът ви е голям). Децата играят отлично. Просто вижте как малкият слуша какво му четат:

Не знам каква сила е имал Михаил Мутафов да изиграе този „строг и справедлив“ тъпанар със сломено сърце от розов захарен памук...

Не знам и как успя Димо Димов да ми „повърне“ Вапцаров и едновременно да вкара в образа си една яка треска примитивизъм, която напомня, че изкуството и животът са две много различни неща.

Гледайте и „Баншите...“, и „Български кораб...“. Дайте шанс на Доброто.