Разпитвам напоследък разни хора, дето са учили икономика и банково дело за разни неща. И забелязвам, че колкото повече ги питам, толкова повече започват да се тикосват, да размахват ръце, да мърдат несопкойно на стола  и накрая прекратяват темата като оставят във въздуха усещането, че не може един филолог да проумее тайните на световните финанси.
Ами не може. Обаче дълбоко подозира, че зад всичките тези високопарни  "финансови пазари", "парични борси", "фондови борси", "спекулативни капитали", "ликвидност на пазара", "рисков пазар", "ипотечни облигации"........................... се крие само гигантско количество човешка глупост и алчност и привидно прилични начини на боравене с тях за лична изгода.
Някой е казал, че няма такова нещо, което да не може да се обясни просто. Обръщам внимание: ПРОСТО, не КРАТКО. Но като тръгнат да ми го обясняват, и самите тези специалисти май осмислят, че всичко това са само пригледни термини за безумните занимания, с които се забавляват  хората, които не искат да копаят картофи, да оперират хемороиди, да обучават нагли полуидиоти. И сантасе не им се играе. Даже "Монополи" вкъщи на килима с децата не им се играе. Предпочитат да го правят на живо. Примерно като убедят американските еквиваленти на нашите маргинали, че могат да имат собствени жилища. И после заваляват онези думи от по-горе.
Пътем искам да обърна внимание на костюмарите, че гъз глава затрива. Техният голям гъз - нашите много глави. Не че не го знаят.
Всичко това - само пътем.
Просто исках да споделя за проблемите си в комуникацията с икономистите. И притеснението дали не съм всяла смут в душите ми.
И естествено, че много искам да ми бъде подробно разяснена планетарната полза от спекулативния капитал не в отделно взет момент, а в протежението на вечността.

Mary is the proprietor of a bar in Dublin. She realises that virtually all of her customers are unemployed alcoholics and, as such, can no longer afford to patronise her bar.
To solve this problem, she comes up with new marketing plan that allows her customers to drink now, but pay later. She keeps track of the drinks consumed on a ledger (thereby granting the customers loans).Word gets around about Mary’s “drink now, pay later” marketing strategy and, as a result, increasing numbers of customers flood into Mary’s bar. Soon she has the largest sales volume for any bar in Dublin.
By providing her customers freedom from immediate payment demands, Mary gets no resistance when, at regular intervals, she substantially increases her prices for wine and beer, the most consumed beverages. Consequently, Mary’s gross sales volume increases massively.
A young and dynamic vice-president at the local bank recognises that these customer debts constitute valuable future assets and increases Mary’s borrowing limit. He sees no reason for any undue concern, since he has the debts of the unemployed alcoholics as collateral.
At the bank’s corporate headquarters, expert traders figure a way to make huge commissions, and transform these customer loans into Drinkbonds and Alkibonds. These securities are then bundled and traded on international security markets. Na ve investors don’t really understand that the securities being sold to them as ‘AAA’ secured bonds are really the debts of unemployed alcoholics.
(to be continued)

Nevertheless, the bond prices continuously climb, and the securities soon become the hottest-selling items for some of the nation’s leading brokerage houses. One day, even though the bond prices are still climbing, a risk manager at the original local bank decides that the time has come to demand payment on the debts incurred by the drinkers at Mary’s bar. He so informs Mary. Mary then demands payment from her alcoholic patrons, but being unemployed alcoholics they cannot pay back their drinking debts.
Since Mary cannot fulfil her loan obligations she is forced into bankruptcy. The bar closes and all her employees lose their jobs. Overnight, Drinkbonds and Alkibonds drop in price by 90%. The collapsed bond asset value destroys the bank’s liquidity and prevents it from issuing new loans, thus freezing credit and economic activity in the community.
The suppliers of Mary’s bar had granted her generous payment extensions and had invested their firms’ pension funds in the various Bond securities. They find they are now faced with having to write-off her bad debt and with losing over 90% of the presumed value of the bonds. Her wine supplier also claims bankruptcy, closing the doors on a family business that had endured for three generations, her beer supplier is taken over by a competitor, who immediately closes the local plant and lays off 150 workers. Fortunately though, the bank, the brokerage houses and their respective executives are saved and bailed out by a multi-billion euro no-strings-attached cash infusion from their cronies in government. The funds required for this bailout are obtained by new taxes levied on employed, middle-class, non-drinkers who have never been in Mary’s bar. Now, do you understand the Economic crisis and the bail-out crap ?

Мария является владелицей бара в Дублине. В один прекрасный день она понимает, что практически все её клиенты – безработные алкоголики, поэтому она больше не может содержать бар, иначе разорится.

Чтобы решить эту проблему, она придумывает новый маркетинговый план, в соответствии с которым её клиенты могут пить сейчас, а платить позже.

Она записывает количество выпитого в специальные книги (тем самым предоставляя клиентам кредит).

О стратегии Марии «пей сейчас, плати потом» начинает ходить слава, и в результате, в баре Марии увеличивается поток клиентов.

Вскоре её бар показывает самые большие объёмы продаж в её городе – перспективы выглядят радужными.

Предоставляя своим клиентам свободу от немедленного требования оплаты, Мария не встречает никакого сопротивления, когда, через регулярные промежутки времени, она существенно увеличивает цены на самые популярные напитки – вино и пиво.

Следовательно, увеличивается и объём продаж бара Марии.

Молодой президент местного банка понимает, что эти долги клиентов представляют собой ценный будущий актив, и увеличивает для Марии кредитование.

Он не видит никаких причин для беспокойства, поскольку в качестве залога у него есть долги алкоголиков.

В штаб-квартире банка трейдеры-эксперты придумывают способ заработать огромные комиссионные, трансформировав эти долги клиентов в Бухалооблигации и Алкооблигации. Затем эти активы начинают торговаться на международных рынках ценных бумаг.

Новые инвесторы не до конца понимают, что эти ценные бумаги, которые были проданы им в качестве ценных бумаг с наивысшим рейтингом «ААА» в действительности являются долгами безработных алкоголиков.

Цены на бумаги продолжают расти, и активы скоро становятся самыми быстро раскупаемыми позициями у ведущих брокеров страны.

Как-то раз, даже при том, что цены на облигации продолжают расти, менеджер по рискам того местного банка решает, что пришло время требовать платежи по долгам, накопившимся у алкоголиков в баре Марии. Об этом он сообщает ей.
...

Мария начинает требовать деньги у своих алкоголиков, но, будучи безработными, алкоголики не могут вернуть кредиты.

Поскольку Мария не может выполнять свои кредитные обязательства, она вынуждена объявить дефолт. Теперь она банкрот.

Бар закрывается и 11 сотрудников теряют работу.

За одну ночь Бухало- и Алкооблигации теряют в цене 90 процентов стоимости.

Объём обрушившейся стоимости этих активов уничтожает банковскую ликвидность, и препятствует выпуску новых займов, тем самым замораживая кредитование и всю экономическую активность.

Поставщики для бара Марии, предоставлявшие ей расширенные условия оплаты, инвестировали пенсионные фонды своих фирм в различные ценные бумаги. Они обнаруживают, что в данный момент столкнулись с необходимостью списания безнадёжных долгов, и что потеряли свыше 90 процентов от предполагаемой стоимости облигаций.

Её поставщики вина так же объявляют банкротство, закрывая семейный бизнес, который кормил три поколения. Её поставщика пива выкупает конкурент, который немедленно закрывает местную фабрику и увольняет 150 рабочих.

К счастью, банк, брокерские фирмы и их руководство спасены многомиллиардным пакетом от своих дружков в правительстве.

Средства на этот спасательный пакет были найдены путём обложения налогами работающего среднего класса, который ни разу не заглядывал в бар к Марии.

Теперь понимаете ситуацию в экономиках на 2011 год?

http://mixednews.ru/archives/12570
http://www.corkman.ie/lifestyle/our-drunken-economics-explained-2958437.html
––––––––––––––––––––––
Дано да не съм ти оспамила много блога. Лично на мен тази историйка ми е много ясна :-). Можеш да я преразкажеш на твоите икономисти, ако няма много да ги затрудни.

На английски или на руски?
Защото когато говорим това на български, те просто отказват да признаят, че е така. Защото излиза, че цялата им наука е наука за измамите и за безогледната кражба на плодовете на почтения труд. Ама каква неуместна дума само, а? "Почтен"!
За мен беше огромен шок, когато относително скоро разбрах, и то от едно анимационно филмче за историята на банковото дело, че всъщност 90% от парите не съществуват. Нямат златно покритие. И тук икономистите почват да говорят, че не само златото, а разни други неща... Обаче аз не им вярвам, защото другите неща не са конкретни, не се измерват и това позволява да го докараме до тук и да продължим да го караме към по-лошо. Дали някога ще се върнем на поговорката за простирането според чергата?
Мисля, че освен виртуалните пари, се заформят и някакви други, пак несъществуващи, на базата на ей тия действия, описани по-горе. И пак моля никой да не ми ги защитава тия операции с обяснението, че точно в момента те са помогнали едни капитали да се насочат към местата, където са полезни. Нищо полезно няма в това, да създаваш у маргиналите илюзия, че могат да имат жилище, да създаваш работа за строителни работници и после да се окаже, че те няма какво да работят, а са пропуснали момент да направят със себе си нещо по-полезно... Да не говорим, че въпросната Мери има голям принос за разрастването на алкохолизма.

Хе-хе.

Нещо екстремистко-комунистическо ми прозвуча, не знам защо.

Каква ти е ползата да притискаш до стената отделно взетата особа-икономист да си признае, че „цялата им наука е наука за измамите и за безогледната кражба на плодовете на почтения труд“?
Ми няма да си признае, естествено. Да не е луд. Кой би си признал доброволно, че цялата му ценностна система и смисъл на живота всъщност са дълбоко аморални, пък дори и хич ги няма? Представяш ли си какъв личностен разпад ще настане веднага след това? И каква полза от него? Онези, които са замислили, поддържали и поддържат тази система, хич няма да им се накриви шапката дори на милиметър.

Сещам се за „Аз, роботът“ на Азимов, където отмъстителната робопсихоложка Сюзън Келвин така предизвика личностен разпад у един несъмнено провинил се робот, който вследствие на това изгоря и не подлежеше на възстановяване.

Ами това е положението, Сийке. Така живее светът и няма да заживее другояче. Няма да се простира според чергата си - никога не го е правил и няма сега да започне. Има си хас.

Защо винаги, когато ме обземат пориви за всемирна революция, ме попарваш!!! Защо!!!
Точно обмислях как да въведа 99% данък върху всички доходи над 2000 лв.
Да забраня производството на предмети на лукса.
Да забраня цени, които се основават на суетата, а не на марксовите, или не знам на кого показатели (материали, работна сила и пр.)
Да сложа лимит на изминаваните километри на човек за година.
Рязко да намаля асортимента на желибонки и вестници.
............................................................
Винаги ми се явяваш в такива моменти и ми припомняш, че подобни неща (или, да речем, реформи в образователната система) ще трябва да ги правя на конкретната планета с конкретното човечество. Обезсърчаваш ме и дори един вуйчо Ваньо почва да ми се вижда оптимист за останалия си ...годишен живот.

И защо и двете по някой път четем едни и същи книги, а само ти ги помниш?

Не-не-не-не-не, отричам само аз да ги помня! Просто може би не винаги ги помним в едни и същи моменти :-). Всъщност всеки помни онова, което силно го е впечатлило, нали така, и това рядко е едно и също нещо. Това е сигурно и проверено заедно с любимия ми брат, с който, ако ни слушаш, сме имали едва ли не различни детства в различни вселени, събитията в които много рядко са се припокривали. :-))

А всемирна революция... эх. Уже было. Резултатът е днес налице.

(Иййй, пак не можах да завърша с позитивно послание и това си е!)

да намаля асортимента на желибонките?...
Или это тоже было?
А ако не го смятаме като елемент на всемирна революция?
Много ми се иска да намеря начин да намаля асортимента на желибонките.

Добре, хайде, намали асортимента на желибонките. Драстично го намали, хем!

Наблюденията ми върху вселенската справедливост, впрочем, която я няма, сочат, че с израстването децата постепенно се отказват от желибонките. Независимо колко широк им е асортиментът. Това е твърде удовлетворително, мисля.

Отказват се от желибонките, ама търсят богат асортимент на леки автомобили, парфюми, тоалетни чинии... Но да започнем с желибонките.