След "Новата кухня на брат ми" - Новата дограма на сестра му.
Първо старата дограма, която аз, естествено, си обичах. Дървото има съвсем друго излъчване.



                                                

Обаче малко духа. Малко, защото все пак има половин кубик дунапрен, напъхан и налепен къде ли не.

                                     

А на вратата
                                     

при по-внимателно вглеждане

                                                             

се вижда, че ключалките са напълнени с маджун. 
Дограмата я смени същата фирма, но този път само за 3-4 часа и без никакви отрицателни емоции. Всичко си стана перфектно. Естествено, под старата дограма пак изкочи кабел, но ние си го очаквахме.
После решихме, че нямаме психически сили да се гъзурчим и сами да си обръщаме прозорците, извикахме майстор и той ни спести мрачните настроения.

                                  

В случая искам горещо да препоръчам продаващото се стреч фолио, с което можеш да облепиш всичко, което не можеш да изнесеш при един ремонт. Особено е добре за прозорци.

                                  

Останалото се покрива с три пласта (кашони, черги и найлони) срещу майстори със замах и така си живееш известно време в среда "а ла Кристо".

                                   

Малка предистория е, че седмицата преди да започнем да боядисваме (защото все пак си боядисахме сами - никога не съм живяла в къща, която ми е боядисвал някой друг) превеждах сайт за бояджийски инструменти, включително и дълги напоителни инструкции за видове валяци. Но когато в неделя се разхвърляхме за боядисване и аз свалих от тавана един огромен кашон валяци и ванички, които сме използвали за последен път точно преди десет години, се оказа, че нито един валяк не става за нищо, а нито една ваничка не е достатъчно голяма, за да помести единствения новозакупен вялак. Така че цялата неделя мина в много деликатно капане на прескъпата боя върху валяка над един леген за пране и обмазването му с четка. А аз за наказание тичках насам-натам с едно мъничко дунапрененено валяченце и извършвах довършителни работи. Много ми приличаше на историите, които разказват мъжете за казармите - как са ги карали да мерят с кибритена клечка коридорите. Обаче си понесох кръста, защото подходих надменно към продавачката, която ми предложи и валяци, и ванички, и четки, а аз заявих, че си имаме всичко и - хайде от мен да мине - дайте един валяк, който после хвърлих в торбата, без въобще да отбележа колко е голям. За втората ръка следващия ден вече имахме безброй валяци и ванички (които не използвахме, с изключение на една ваничка + вчерашния валяк), но пък не стигна боята, та оттичахме привечер до Бриколаж, което ни отне само два часа. Но всичко това са само дреболийки и те никак не ми помрачиха настроението, защото не забравям ноемврийската си одисея. И все пак е тъпо цяла седмица да се подковаваш теоретично за боядисването и накрая да се... практически. Поуката е - валяците се използват и СЕ ИЗХВЪРЛЯТ! Не се перат, не се пазят.  ИЗХВЪРЛЯТ СЕ! И другата поука е, че не бива да констатираш с какво разполагаш в момента, в който вече си започнал да работиш. Ама това се разбира от само себе си (не от само мене си, обаче).

Та да се върна на темата с опаковането. Употребяваш час-два за облепване с найлони, стреч фолио и тиксо, обаче след приключване на ремонтите дръпваш рязко  (само дебелия найлон от пода внимателно и последно) и отдолу всичко си е чисто. Направо можеш да се нанасяш.






                                              

Моята любима жълта кухня!


Сега остана да сложим изолация и зимата може да идва. Може, но да не се чувства длъжна.