Иска ми се да изброя няколкото убийства (без зависимост дали ръчно или с кола), за които тези дни се говори по телевизора: - Паоло в Стара Загора - Емил Шарков в Лясковец - Кристин в Перник - Татяна Стоянова в Пазарджик - Александра в Поморие - "Мъж посегна на жена си в автомобила им" в София - Двойно убийство на мъж и жена в София - група за убийства, ръководена от Мила Георгиева - Вероника във Велико Търново - Кирил Въжаров и Васил Александров в София - Стоян Балтов в Студентски град.   Със сигурност имаше и други, които не съм запомнила. Прави ми впечатление, че само в един от случаите убиецът (предполагаемият) е циганин.  Това не е антирасистки пост, а огледало. Освен ако някой не ми каже, че ние, българите, можем да си се режем на парчета, ръгаме с ножове и душим, ама това си е наша българска работа. Българска работа, не циганска.

Коментар към поста ти за убийствата и не-циганските им автори:
Не мога да се съглася с художествената ти идея. Според мен се подвеждаш от илюзията на медиите. Убийствата, за които се говори, не са тъждествени на убийствата, които са факт. Говори се наширото за убийства, от които може да се навърти броячът на читателите: да са затрогващи, сърцераздирателни казуси (ако не са, журналястите ще ги направят), жертвите да са милички, млади, невинно убити (най-добре за читаемостта е да са дечица или крехки, невинни женици), и най-вече, да може да се мляскат и осмукват кокалите им до безкрайност в медийното пространство, години след убийството, ако трябва. Навсякъде около нас трепери като вмирисана пача огромна, тъмна маса от убийства, за които не се говори. Защото не са толкова читателоносни и не са толкова лесно овладяеми за някакви внушения към тълпата според политическите повели на момента. Всички самотни старци, ограбвани, изнасилвани, изтезавани и мъченически убивани като добичета по изоставените ни села. Всички неродени или току-що родени деца, или дори поотгледани, а после вързани с вериги, попарени с вряла вода, пребити, размазани и захвърлени като мръсни кучета в ъгъла на стаята. Всички тежко болни и инвалиди, разтакавани по комисии и съвети, отпращани от гише на гише, оставени да умират в адски болки, без лекарства, без грижи и без капка човещина и състрадание. Дори няма да зачеквам темата за моралните убийства, от измамените по телефона старци в мъглата на лутащите си се умове до ограбените, оплюти, омърсени, лишени от всякаква перспектива и всякаква надежда хора, които сме всички ние - покажи ми някой обикновен човек, който не е. Та, гледана по този начин, картинката изглежда внезапно по-друга. Не че за всички тези убийства са виновни цигани. Злите хора, отрепките, изтезателите, убийците нямат етнос. Отвсякъде идват. Има сред тях и българи, и цигани, и турци, и арменци, евреи, китайци… Следва продължение

Не мога, прочее, да приема аргументация за българската етническа чистота на убиеца у нас, и това си е. Моля да извиниш мрачния ми тон: днешната новина за кончината на Тери Прачет ме разтърси.

който вероятно е шампион сред потърпевшите в столицата по брой на претърпени разбивания на жилища (около 30), с три пъти крадена кола, с не малка открадната (от циганин) сума пари...
В случая споменавам само нашумелите убийства, за които се говори по телевизора. Само едно е от циганин и то беше достатъчно да наскачат разните "патриоти" и да закрещят антицигански призиви. Никой обаче не скочи да закрещи ако не антибългарски призиви (макар че българи-лекари убиват хора с некомпетентността си), то поне нещо от рода на: "Хора, сперете се, бе!" Подозирам, че ако се направи статистика, няма циганите да излязат най-големите престъпници. Но докато се занимаваме с тях, няма да погледнем себе си. Много удобно.
Така е - престъпниците нямат раса. Както и мръсниците - политическа принадлежност.