От птичия поглед на клиентите земното кълбо сред черната Вселена прилича на бръмчащо тъмнозелено желе - бръмчи и се тресе. Ако зумнем картината обаче се оказва, че не ми било тресящо се желе, а най ми било планета, покрита с тирове на полусъединител, които бръмчат и чакат някой да им щракне с пръсти, за да полетят към товарен адрес. Дори по-скоро някак си да полетят към РАЗтоварен адрес, като самото натоварване се е случило вече в друго измерение. Нещо като бръмчащо желе в кутията на Шрьодингер. В която кутия няма празници.