Пенчо Славейков

              Бачо Киро
 

Тоз ден обесиха Бача ви Кира —
вече забравих коя бе година —
другите, с него що бяха, стотина,
се отърваха. Ех, то се разбира!

Този не ял и дори не мирисал
лук; я пък оня ахмак се преструва;
трети се кръсти: „Та кой би уйдисал
на хаймани по умът! Да бунтува?

Против кого? За какво? И защо ли?
Царя ни благ е, аллах да го чува!
Вече престанаха сълзи, неволи
и кръвнините, откак той царува…“

Ето пък онзи там скута цалува
на едно мурго ефенди надуто:
„Аго, аллах да ти дните съчува:
мене ме хайти подлъгаха люто.“

Бачо ви Киро стои и ги гледа
и му се в сълзи сърцето облива:
„Боже прости, за такива говеда
исках свобода и аз… за такива…“

И, недорекъл, напред се изстъпи —
воля е, чужда я воля не спира:
„Ето, живота за други е скъпи —
той е омразен за Бача ви Кира!

Всички, що видите тука пред вази,
те са невинни — и тия в затвора…
Аз съм виновен, един само ази —
че съм говедата смятал за хора.

Аз съм виновен! И с Бача си Кира
щото ви скимне такова правете —
духом свободний свободно умира,
а си не връзва с живота ръцете!“

И покачен бе за свойта измама
той на бесилката…ех, сиромаха! —
И остстрани му разбойници двама:
както Исуса когато разпнаха.