Наскоро научих, че от 2003 година насам един вестник "всяка година отличава обикновени хора от градове и села с големи сърца, извършили необикновени дела - спасявали човешки животи, помагали безкористно на хора в нужда, проявили храбрости или щедрост, дарявали радост, направили добро без някой да ги е молил" (цитатът е от сайта на вестника, което оправдава словосъчетание от типа на "села с големи сърца, извършили необикновени дела ").

Във връзка с това си ново знание (а и като бивша учителка) предлагам на желаещите да сглобят изречения с подлог, сказуемо и пряко допълнение, като използват по една опция от всяка от колонките. Участниците в първата и третата колонки по желание на конструктора могат да си сменят местата. Допълнителните пояснения към премиерите са, за да се подскаже позицията ми по въпроса:



Да вземем най-простото изречение:

Премиерът връчи парична премия на дядо Добри.

Ясно ли е какво искам да кажа? При това е без значение кой от тримата посочени премиери го е направил и дори е без значение какво точно е връчил на дядо Добри. Написах "парична премия", за да редуктирам до абсурд.
Някакви хора с, да не кажа съмнителни, но с недоказани нравствени достойнства, дават нещо на хора с доказани такива.
Помислих си: кой е този, който има право да раздава награди за човечност? Или пък: а редно ли е самият дядо Добри да ги връчва? Ами да ги получава?
Защо се прави цялата тази церемония?
Това ли е начинът да се заразят и другите с човечност?

Хич не ме бива да обяснявам очевидни неща, особено ако се пазя от патетизъм, но все пак ще кажа: участниците в третата колона са в Доброто. Доброто не предполага суета, корист, не предполага да се прибереш вкъщи и да си броиш премията... Доброто е там някъде, при Пътя, Истината и Живота (независимо от религията). То не получава награди и не раздава награди.

Някой път, ако успея да формулирам мислите си по-точно, непременно ще го направя. Засега само бих препоръчала на авторите на мероприятието да измислят друг начин да подскажат на зрителите, че Добро има и има и такива хора, които го носят. И че това е вдъхновяващо.

Сетих се за темата, защото попаднах на следната страница от "Пътят към Литъл Дриблинг" на Бил Брайсън:

I'll be back:) За твоите постове ми трябва повече време за четене;)