Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2021 15:14 - Един ден от твоя живот
Автор: kim29 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1622 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 25.06.2021 15:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Тичането никога не ми се е отдавало. Когато трябваше да ни поставят оценки в училище, по физическо, на еди колко си метра бягане, си знаех, че ми пишат тройката по милост. Само три години след завършването ми, обаче, в един слънчево- дъждовен септемврийски ден, не просто тичах, а летях. Сякаш бях обула вълшебните обувки на Малкият Мук и прекосих с тях за отрицателно време цял един стадион! Когато запъхтяна се вкопчих в оградата, пред сцената, не можех да повярвам, че не съм се пребила по тези стръмни стъпала и не съм се сгромолясала от умора по средата на стадиона! Учителката ми по физическо спокойно можеше да ми пише шестица за всичките години. Ако можеше да ме види отнякъде. Онова си беше тичане на живот и смърт. Трябваше да прегърна онази ограда. Трябваше да видя най- прекрасните очи отново отблизо. Трябваше да усетя силно присъствието му, но и той моето. Трябваше и да се задържа там, за да не пропусна, припадайки, последното грандиозно шоу в живота си. Да му се наслаждавам, да попивам всяко движение, всяка стъпка, всяка дума, всеки звук. Да забравя за останалите десетки хиляди като мен. Да потъна в нашият свят, където сме само той и аз. Там, където танцуваме под светлините на прожекторите и няма никой друг. Там, където не съществува друго освен гласът му. Глас, който пее само за мен. Свят, в който всичко се случва с лекота, обгърнат от любов и топлина, а болката е непознато усещане. Душата ми не искаше да напуска този свят. Не искаше завръщане в сивата реалност. Не искаше живот далеч от него. Искаше да си остане там, седнала на меката, толкова зелена трева и да усеща присъствието му завинаги.
Казват, че щастието е краткотрайно. Един миг. Казват, че и нищо не се случва два пъти по един и същи начин. Моето щастие имаше повторения. Имах няколко мига. С различни нюанси, с различна атмосфера, с различна интензивност. С един глас, с едни очи, с един ангел. Тогава, в онези подарени, кратки и наситени мигове, усещах най- силно живота. Наслаждавах се най- силно на любовта. Не исках нищо друго, освен мигът да продължи до края на съществуването. Не на земното, а на душата ми. Такива мигове трябва да са вечни, да.
Там, в онзи последен миг, на онзи голям стадион, сред всички онези хора, на онази мека трева аз заключих щастието в сърцето си. Завинаги. Заключих го уплашена, че няма да има утре, че иска да избяга от мен. Заключих го, за да го опазя от зли очи и помисли. Заключих го, за да не могат да го достигнат, да го стъпчат с мръсните си крака и да го погубят. Заключих го, за да познае вечността.
А не знаех, че на моето щастие му предстои борба. Огромна, непосилна и отчаяна борба. За да продължи да бъде мое, да продължи да бъде щастие, да продължи с гласа си да носи надежда, да продължи да посява в сърцата любовта.
Вероятно някой ме приспа и разби ключалката към сърцето ми. За да открадне, да потъпче щастието, да вземе дъха му и да даде път на тъмнината. Тъмнина за мен, за теб, за всички, които са имали вяра и надежда в това щастие. В неговата мелодия, в неговата мисия, в неговото съществуване.
Трясъкът от разбиването на ключалката ме събуди чак днес. В един тъжен ден от моя живот. Разсъни ме толкова категорично, че никога повече няма да мога да заспя. Никога повече няма да имам ключ, сърце и щастие за заключване. А за какво ми е този живот без щастие?
Ето ме, отново тичам. Аз, която не мога и не искам да тичам. Летят покрай мен сгради, дървета, хора и сякаш всички ми правят път, защото знаят за къде бързам. Бързам, сякаш когато стигна дома си ще мога да заключа с безброй ключалки и да се върна на онзи стадион, в сърцето си. Там, където няма да се втурна в стаята, обляна в сълзи, и на уплашеният, въпросителен поглед на мама да отвърна с крясък: "Няма го! Щастието вече го няма!" А тя да ме притисне силно към себе си, да целуне косите ми и да ми прошепне: "Чуй го. Гласът на твоето щастие няма да заглъхне никога! Винаги ще достига до нечие сърце, ще топли нечия душа, ще събужда нечия надежда, ще дава сила на нечия изстрадала душа. Нужно е само да повикаш името му, за да утеши и теб! Във всеки един ден от твоя живот, когато си спомняш за Щастието, то ще бъде там!"
25.06.2021, Kim LONG LIVE THE KING! image









 image




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Здравей, Боряна. И аз не съм бил д...
25.06.2021 19:01
Здравей, Боряна. И аз не съм бил добър на времето по физическо, но преди години станах по-издържлив и пробягах няколко пъти по 5 км. за добри времена. В Морското училище също на дистанционните бягания бях добър, а на спринтовете- слаб. Дори веднъж бягах 10,5 км. към Denta Prime run city през 2017 г., а този февруари- при t = -4 в Троян 8 км." По стъпките на Васил Левски". Дори мога да се похваля с постижението- 45 мин и 40 сек.
Поздрави!
цитирай
2. kim29 - Тичане
26.06.2021 09:55
barin написа:
Здравей, Боряна. И аз не съм бил добър на времето по физическо, но преди години станах по-издържлив и пробягах няколко пъти по 5 км. за добри времена. В Морското училище също на дистанционните бягания бях добър, а на спринтовете- слаб. Дори веднъж бягах 10,5 км. към Denta Prime run city през 2017 г., а този февруари- при t = -4 в Троян 8 км." По стъпките на Васил Левски". Дори мога да се похваля с постижението- 45 мин и 40 сек.
Поздрави!


Здравей.
Радвам се за успехите ти в бягането. :)
А тук акцента е друг. Хубав ден! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kim29
Категория: Лични дневници
Прочетен: 177154
Постинги: 117
Коментари: 52
Гласове: 634
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031