Прочетен: 2985 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2022 15:42
— Кой ми звъни?
— Слонът?
— Откъде?
— От едно шимпанзе.
— Слушам. Кажете.
— Шоколад ни пратете!
— За кого?
— За синчето.
— А колко да ви взема?
— Кило и нещо, да речеме
или две –
само да не преяде.
2
А след туй пък през сълзи
крокодилът позвъни
и замоли, зареди:
— Добричък бъдете,
галоши пратете
за мен, за жена ми и за детето.
— Почакай, почакай
нали ти изпратих
преди десет дена
два чифта галоши?!
— Ах, тези, които тогава изпрати,
жена ми отдавна
ги сготви с домати
и мислим, че няма
хич да е лошо,
пак за вечеря
да се намерят
няколко нови и сладки галоша.
3
Позвъниха и зайците всички:
— Молим ви за ръкавички.
Позвъниха маймунките дружни:
— Простете, тук книжки са нужни.
4
И мечокът и той позвъни,
— Ама моля ви се, престанете!
За какво съм ви ми обяснете!
Той обаче си ръмжи...
Ха иди го разбери!
— Бъдете добър, затворете!
5
Чаплите също по някое време
звъннаха — силно ги свивал коремът.
— Много преядохме – казват ми – с жабки,
та изпратете ни, молим ви, капки!
6
И свинята и тя се обади:
— Да ми пратите бързичко славей.
Посети ме чудесна
идея:
с него днеска
да пея!
— Не, не! Как така?
Не пее славей за свиня!
Я си извикай ти някоя гарга!
7
— О, моржа спасете! -
друг мечи глас чувам. -
Глътнал е морски еж и се подува!
8
И така
ден и нощ,
нощ и ден
няма тишина
за мен!
Ту тюлен ми звъни, ту елен.
9
Позвъниха две газели
превъртели:
— Леле, леле!
Верно ли, че изгорели,
че съвсем не оцелели
въртележките в неделя?
— Ама вий сте полудели
май наистина, газели!
Въобще не са горели!
Абсолютно са си цели!
Самолет да бяхте взели,
пък да бяхте долетели
и да бяхте се въртели!
Но не слушат тез газели
и повтарят:
— Леле, леле!
Верно ли, че изгорели,
че съвсем не оцелели
въртележките в неделя?
Бре, че глупави газели!
10
А пък вчера в зори
ми звъни
кенгурото и се чуди:
—Мийбезспир дали е буден?
Аз го направих на пух и на прах:
— Не! Не живее тук! – закрещях.
— Къде е тогава?
— Нямам представа
и не искам да знам!
Има „Справки“, обадете се там!
11
Аз три нощи не спах,
грохнал бях,
но точно полегнах
да дремна,
краката протегнах,
затворих очи
и
— Да помогна ли с нещо?
— Трябвате спешно!
Тичайте бързо насам!
— Защо?
— Нашият хипопотам
затъна в мочура до шия!
Спасете го вие!
Иначе той ще загине
в блатната тиня!
— Ще загине ли?
— Да!
В мочура! Голяма беда!
Ни насам, ни натам!
Край с нашия хипопотам,
ако бързо не се притечете,
ако някак не го извлечете!!!
— Тръгвам, тръгвам, бързам много!
Ще помогна, ако мога!
12
Ох, да вадиш е мъка голяма
Илюстрациите съм взела от Лабиринт и са на Кобзарев и Савина.
Издателство "АНТЕЙ", 2007
https://www.youtube/watch?v=nzH2rza_nME
От друга страна, разгледах десетки издания и не разбирам как не се намери едно със съвършени илюстрации. Навсякъде хипопотамът е щастливо нахилен, газелите не са достатъчно налудничави, Чуковски не е достатъчно ядосан...
Да не говорим за трудността, че на всички картинки до слона има камила, ама на мен с камилата не ми се получава достатъчно "фразеологично" :
- От къде така?
- От камилата звъня.
Направо не става.
Съдейки, обаче, по невнимателността на читателите, за която мога да говоря много, илюстрацията с камила няма да пречи на всички :)
https://www/watch?v=nzH2rza_nME
намен не ми се отваря, а ми се отваря ето тук:
https://www.com/watch?v=nzH2rza_nME
Видях я - още едно доказателство, че Чуковски се танцува.
Есента - тази стара несретница
оня ден прошумя.
И изпръхна, и нежна просветна
късче черна земя.
Само шипката викаше яростно
с кървав, шеметен глас.
И вървях срещу шумата падаща
през бодили и храсти.
Есента -
всеки път ненадежда
ненадейно дойде.
И не знам откъде се процежда
дъх на гнило и тлен.
И от лятото с пясък в обувката -
право сред есента.
И пътеката стръмно се спуска -
крачка - и в пропастта.
И от тъмно до тъмно не срещнах
ни едничък човек.
Чудна птица вещаеше нещо
с глас протяжен и мек..
И валяха води, и валяха,
а пътеката бе
толкоз суха, че гъбите спяха
под далечно небе.
И броях - седем стройни дървета,
седем трупи до тях.
Горе някой пролука открехна
и отново видях
есента - цяла в огън и пяна
до самите била.
Тя разхождаше свойте поляни
от скала до скала.
После тъмното блъскаше устни
и вихрушка изви.
И очите й мръзнеха - пусти.
Пусти - всички треви.
Но не ще, и не ще да избяга.
Аз до нея стоя.
Като шарена златна тояга
спи на слънце змия.
Есента ми разкъса сърцето.
и по мокри стъбла
зрее леко и хапе проклето.
………………………………………
Сякаш капе мъгла.
2004
11.04.2022 14:11
Хубав ден от мен!
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69