Пак от "Четите в България"

После две години обаче Хаджи Димитър изново захванал да изстива към елинската мъдрост, която нямала нищо общо с неговата горска натура. Освен това и от обща точка на зрение в тогавашните училища, ако можем да ги наречем така, и скромни овчици да бяха затворили, пак щяха да подигнат един ден революция против своите възпитатели и наставници. Фалагата, тая емблема, която се е ползувала дълго време между нас с право на гражданство благодарение на фенерската цивилизация, чернението с мастило непокорния ученик, позорното разхождание из града на магаре, държанието на колене и пр., и пр. мерки, които са се считали по онова време за необходими във всяко училище – не са били от естество да привлекат младата душа. Родителските думи: „Ще те заведем на даскала, ако не слушаш“ – са били равносилни с думите: „Ще кажем на агата да те запре при магаретата.“ Ако Хаджията беше човек образован, ако не учен, или с известна доза знания, то на неговия биограф предстоеше да решава трудни задачи със схоластически предположения, разбира се: коя наука или кой списател, кое учебно заведение или учител са подействували на неговия характер да стане той войвода на една шепа отчаяни хора, да пролее кръвта си за свободата на човешкото право на своя народ? Защо той именно е станал такъв, а не онакъв? Защо е презрял бащиния си стар занаят? Защо не се е впуснал по комерческия океан и пр. В отношение обаче на нашия херой Хаджи Димитра аз съм свободен от всички тия идиотизми, куп глупости щях да кажа, ако се впуснех да предполагам и анализирам миналото на хероя. Той се учил при гръцки учител, бил кебеджия, бил турски аргатин, бил пъдарин и най-после хайдутин, а тогава вече бунтовник и войвода. Е добре, какво излиза от всичко това? Аз можа да ви наброя до хиляда души същества, които са претърпели участта на Хаджията, но ни един не е станал бунтовник, ако не войвода. Зная мнозина други от същия катехизис хора, които са били предатели или са се пък потурчили и са умрели в най-ужасния вертеп на разврата. Тогава защо подобно пъстро разнообразие в характерите? Защо такова противоречие в човешката природа? Дявол да го знае: за мен подобни въпроси са terra incognita, както се виразяват учените глави. Аз смея да си предположа само това различие в характерите и настроенията на хората, че Хаджията е бил жива, впечатлителна натура, вълнувала се е неговата юнашка душа и от най-дребнавите безобразия на тогавашните аги, когато другите му събратя са оставали равнодушни и безчувствителни роби, и ето защо той е предпочел дебелото шишене. А тия естествени дарби според частното мнение на наши нищожества не се добиват ни от възпитателната рутина, ни от пълната с жълтици каса, ни от някаква си солидна среда, нито пък от учената лекция на дипломирания професор. Мнозина си кривят устата да говорят, че учението създавало характери самостоятелни и свободни, че учените хора били заклети врагове на тиранина. Това не е цяла истина. Разходете се по цивилизована Европа и вие ще да видите, че най-изкусните шпиони са със солидно образование.