Приложение към "Четите в България"
Аз счетох за неизлишно да поместя в края на книгата долните официални сведения на турското тогава правителство в отношения на българските чети през 1867–1868 г. В Дунавската област, в която действуваха и загинаха тия чети, именно в гр. Русчук, се издаваше по онова време официален вестник „Дунав“, на български и на турски („Туна“). Тоя последният вестник, имаше най-верните сведения за четите.
Между другите материали читателите ще срещнат и няколко верноподанически протести против четите, подадени от страна на българите. Тия протести са верни. Те са излезли из чекръчетата на ония наши братя по кръв и вяра, които се казваха мемлекет-чорбаджилар. Ако аз пишех тия редовце преди 5–6 години, то от перото ми щеше да тече огън и отрова, да псувам чорбаджийския корен наляво и надясно; но днес, когато няма вече турци и техните бесилки; когато видях да се подписват подобни протести не от безкнижни чорбаджии, с алатурката сетири, а от хора със солидно образование, с цилиндри и фракове; хора, които не бяха позорна рая, но свободни граждани в конституционна страна, които не бесилка заплашваше, а жажда за власт и за богатство – то старите чорбаджии останаха на заден план, като че ми се иска да ги извиня някак си, ей така безсъзнателно. Песента:
Паши, чорбаджии,
заптии, кадии,
келеви султани
кръвта ти пият
и пр.
наближи време да се предаде на историческата мухъл. Ние мислихме, че е време вече да се родят нови хора в България, които ще да запеят:
Министри, директори,
гладни чиновници,
солидно образовани
драгуни и съдници,
къщи с балкони,
подкупени вестници,
безпристрастни бесарабци,
хазнокрадства и чифлици –
скъсаха ни чергата
и пр.
А кои от тяхна милост, от старите и нови чорбаджии, са по-лошави, то нека ми бъде позволено да ритна срещу ръжена, т. е. да кажа, че чираците надминаха майсторите. Старият чорбаджия беше прост, груб, еничерин и пр. Когато той отиваше на конака, само като се прокашляше из улицата, населението настръхваше и всеки изпущаше из зъбите си: „Минува изедникът.“ Тяхното влияние нямаше никаква деморализующа черта. Кръгът на действията им се ограничаваше около пълното с масло гърне, около кошницата с яйцата, някой и друг калпав бешлик, взет вроде рушветец, и най-после едно сиктир, че маслото било горчиво. „Господ да ви убие вас, чорбаджиите“ – казваше всеки.
Така ли е с младите чорбаджии? От техните симпатични уста тече мед и масло, дордето се наканиш да им кажеш „добро утро“, те се спущат да ви хванат ръката с две ръце и питат любезно: „Какво прави населението? Не са ли намалили още данъка? Не обичате ли да пиете по един чай или кафенце? – Моята къща е отворена като за вас хора; нейна милост е моята госпожа – желая да ви я препоръчам; искам да подойда на вашето село, да ви видя училището; но много работа имам, пиша във вестника, викам консула на вечеря, с когото се познаваме още от Париж, гдето свърших науките си и гних гърди за доброто на отечеството си...“ А вие се хилите като заклан и гълтате на сермия всичко казано и видено в къщата на младия чорбаджия, който лъже безобразно и който ви гори душицата изпод земята.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata