Из: "Христо Ботйов (Опит за биография)"

Не само планът бил вече строго определен, но мястото и посоката били избрани. Точката на излизанието – Козлодуй, а посоката – Враца. Причината на това, т.е. да не излязат на Свищов, Видин или другаде, била тая, че Враца заедно с околността си според сведенията от Заимова била готова да въстане или пък въстанала. Отдавна в Румъния между хъшовските среди имало такива известия, че врачани ще да дойдат с кола да срещнат на Дунава своите гости и братя. Ето две писма от врачанския апостол Заимов:

Враца, 24 априлий 1876 г.

Братия в Търново!*

Първо и последно идем да ви кажем, че 11 май няма да мине без пукот на пушки в този окръг, да дойде и сам Александър да ни каже, че трябва да се чака, няма да се слуша, думите ни се говорят от разпалени мисли и истинност в делото, отберете ни, ще се бунтуваме тогава (т.е. на 11 май – р.). За по-голяма увереност окървавяме писмото със собствената си кръв – знак на истинността, че ще осветиме 11 май с народни байраци – бунт и бунт! Отговорете с депеша: „Ще предадем стоката на търговеца по вадето.“ Тази депеша ще да ни увери, че и вие сте на същото мнение.

Горната депеша ще да се удари на тоя адрес: Хаджи Ангелаки Димитров. Поздравлявам ви последен път, в Стара планина ще се видим.

Двигател на бунта в Западна България

С. Заимов

За уверение се подписвам със собствената си кръв

С. Заимов

Народът. Няколко подписи (няма ни един – З.Стоянов).