Дълги години бях яростен привърженик на идеите, че:
1. Децата от сиропиталища не трябва да се държат в училищни сгради по големите градове, а трябва да живеят на село и да се учат на земеделски труд (до това разбиране стигнах след като в студентските си години настоявах за точно обратното - да живеят в големите градове - резултатът от тази практика е налице, но няма сега да се занимавам с тази тема)
2. Безимотните, безработните, бедните от всички етноси, тези, които нямат перспектива да работят като пи-ари, общински чиновници и публични администратори, да получат безплатно земя и специализирана помощ, за да могат да си изкарват прехраната със земеделска продукция. Собствената прехрана. А ако държавата най-после дозрее и до мисълта да си стимулира селското стопанство - тогава тези хора ще имат още по-светли перспективи в земеделието.
И какво чета сега?
Кюстендилската община предлага на безработни и социално слаби БЕЗВЪЗМЕЗДНО да им предостави земя за обработване. По 500 кв.м! И какво? Иска ли някой беден, безработен, недояждащ си да си засади картофи? А домати? Не! Само две семейства от 500 възможни.
500 квадрата са малко място, съвсем обозримо. Никой няма да се счупи от грижи за толкова земя. Знам го от собствен опит.
Обаче нещастният, гладуващ, трудолюбив български народ не иска картофи, домати и боб. Иска снаксове, вафли и Нокиа Лумиа.
Това още веднъж доказва каква съм безпочвена фантазьорка! И още веднъж показва колко е важен човешкият фактор в икономическите теории.
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela