Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2013 16:52 - Първо окупирай, после поставяй искания
Автор: kolchakova Категория: Политика   
Прочетен: 1302 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 http://e-vestnik.bg/13005
Първо окупирай, после поставяй искания  

31 Октомври 2011

Славой Жижек  

в. Гардиън

image

Според критиците каузата на движението “Окупирай Уолстрийт” е неясна. Протестиращите ще трябва да обявят какво следва оттук нататък - но внимавайте, защото дебатът ще е на вражеска територия.

Какво да се прави след окупациите на Уолстрийт и други места - протестите, които започнаха далеч оттам, достигнаха до центъра и сега, подсилени, се разпространяват по целия свят? Една от големите заплахи, пред които се изправят протестиращите, е да не станат самовлюбени. Тази седмица по време на вдъхновен от окупацията на Уолстрийт протест в Сан Франциско, мъж се обърна към тълпата с покана да участва сякаш това беше някакво събиране в хипарския дух на 60-те години: “Питат ни каква е нашата програма. Ние нямаме програма. Ние сме тук, за да си прекараме добре.”

Карнавалите излизат евтино - истинският тест за тяхната стойност е това какво остава на следващия ден, как ще се промени нашето ежедневие. Протестиращите трябва да заобичат тежката и изискваща спокойствие задача - те са началото, а не края. Тяхното основно послание е: табуто е разчупено; ние не живеем в най-добрия възможен свят; на нас ни е позволено, дори ни е вменено, да мислим за алтернативи.

В нещо, подобно на Хегеловата триада, западните леви направиха един пълен кръг: след като изоставиха така наречения “есенциализъм философска нагласа за търсене на същността - бел.ред. на класовата борба” заради множествеността от антирасистки, феминистки и други борби, сега капитализмът отново изплува на повърхността като “основния проблем”. Затова първият урок, който трябва да бъде научен е: не хвърляйте вината върху хората и техния начин на мислене. Проблемът не са корупцията и алчността, проблемът е системата, която те кара да станеш корумпиран. Решението не е “Мейнстрийт*, а не Уолстрийт”, а да променим системата, в която Мейнстрийт не може да съществува без Уолстрийт.

Предстои да изминем дълъг път и скоро ще трябва да засегнем наистина трудните въпроси - не въпроси за това какво не искаме, а за това какво искаме. Какъв обществен строй може да замени съществуващия капитализъм? Какви трябва да са новите лидери, от които имаме нужда? Какви трябва да са институциите, включително контролиращите и репресивните? Очевидно алтернативите на 20-ти век не сработиха.

Макар че е доста вълнуващо да се наслаждаваме на удоволствията от “хоризонталната организация” на протестиращите тълпи с егалитарна солидарност и дебати с отворен край, трябва също да имаме предвид и написаното от писателя Гилбърт Кийт Честъртън: “Да имаш отворен ум само по себе си не е достатъчно; смисълът на това да отвориш ума си, както и на това да отвориш устата си, е след това отново да можеш да го затвориш заради нещо убедително.” Това важи и за политиката във времена на несигурност: дебатите с отворен край ще трябва да се сблъскат не само с някакви нови определяеми**, но и с конкретния отговор на стария въпрос на Ленин “Какво да се прави?”.

На преките консервативни атаки е лесно да се отговори. Протестите антиамерикански ли са? Когато консервативните фундаменталисти твърдят, че Америка е християнска страна, човек трябва да си спомни какво представлява християнството: Светият дух, свободната егалитарианска общност от вярващи, обединени от любовта. Протестиращите са Светият дух, докато на Уолстрийт неверниците се прекланят пред идоли.

Склонни ли са протестиращите към насилие? Наистина самият им език може и да изглежда призоваващ към насилие окупация и така нататък , но те са толкова войнствени, колкото е бил и Махатма Ганди. Те са войнствени, защото искат да сложат край на нещата в този им вид - но какво е това насилие, сравнено с насилието, необходимо, за да се поддържа безпроблемното функциониране на световната капиталистическа система?

Определят ги като губещи - но не са ли тъкмо там на Уолстрийт истинските губещи, които получиха спасителни средства в огромни размери? Те са наричани социалисти - но в САЩ вече има социализъм за богатите. Те са обвинявани, че не уважават частната собственост - но спекулациите на Уолстрийт, които доведоха до краха от 2008 г. заличиха повече придобита с огромни усилия частна собственост, отколкото ако протестиращите бяха тръгнали да я унищожават, дори и да го правеха денем и нощем - само се замислете за хилядите неизплатени и отнети жилища.

Те не са комунисти, ако под комунизъм се има предвид системата, заслужено рухнала през 1990 г. - и запомнете, че комунистите, които все още са на власт, днес са начело на най-безмилостните форми на капитализма. Успехът на ръководения от комунистите китайски капитализъм е зловещ признак, че бракът на капитализма и демокрацията върви към развод. Единственият смисъл, в който протестиращите са комунисти, е, че тях ги е грижа за общите блага - благата на природата, на познанието - които са заплашени от системата.

Те са отхвърляни като фантазьори, но истинските фантазьори са тези, които си мислят, че нещата могат да продължават до безкрай постарому, само с някои козметични промени. Те не са фантазьори; те са пробуждането от един сън, който се превръща в кошмар. Те не унищожават нищо, но реагират на начина, по който системата постепенно се самоунищожава. На всички ни е позната класическата сцена от анимационните филми: котката стига до пропастта, но продължава да върви; и започва да пропада, едва когато поглежда надолу, и забелязва бездната под себе си. Протестиращите просто напомнят на властимащите да погледнат надолу.

Това е лесната част. Протестиращите трябва да внимават не само за врага, но и за представящи се за техни приятели, които казват, че ги подкрепят, но вече са започнали да работят усърдно, за да разводнят протестите. По същия начин, по който си купуваме безкофеиново кафе, безалкохолна бира, сладолед без мазнини, властимащите ще се опитат да превърнат протестите в безобиден морален жест.

В бокса “клинч” (вкопчване - бел.пр.) означава да хванеш тялото на противника с едната или с двете ръце, за да предотвратиш или да затрудниш ударите. Реакцията на Бил Клинтън на протестите на Уолстрийт е перфектният случай на политически клинч. Клинтън смята, че протестите “в крайна сметка са Е нещо позитивно”, но той е разтревожен от неяснотата на каузата: “Те трябва да са за нещо определено, а не просто срещу нещо, защото, ако си само срещу нещо, някой друг ще запълни вакуума, който оставяш”, каза той. Клинтън предположи, че протестиращите застават зад плана на президента Обама за заетостта, който според него ще създаде “няколко милиона работни места в следващите година и половина.”

Това, което трябва да бъде избегнато на този етап, е именно едно такова бързо преобразуване на енергията от протеста в набор от конкретни прагматични искания. Да, протестите създадоха вакуум - вакуум на полето на господстващата идеология и е необходимо време, за да се запълни той по правилния начин, тъй като е ползотворен и открива пътя за истинското ново начало.

Причината, поради която протестиращите излязоха на улицата е, че на тях им омръзна да живеят в свят, в който рециклирането на кутийките от Кока Кола, даването на няколко долара за благотворителност или да си купуваш капучино, един процент от чиято цена отива за разрешаването на проблемите в развиващия се свят, е достатъчно да ги накара да се почувстват добре. След аутсорсинга на работата и мъченията, след като брачните агенции започнаха да “аутсорсват” дори и нашите любовни запознанства, те разбраха, че вече дълго време са позволявали и тяхната политически ангажираност да бъде аутсорсвана - и сега си ги искат обратно.

Изкуството на политиката е и да настояваш по конкретно искане, което макар и да е съвсем “реалистично”, смущава самата същност на господстващата идеология: например такова, което макар и определено да е изпълнимо и справедливо, е дефакто неосъществимо планът за общодостъпно здравеопазване в САЩ беше такъв случай . След протестите на Уолстрийт ние определено трябва да мобилизираме хората да отправят такива искания - все пак не е по-маловажно същевременно да останем настрана от преговорите и “реалистичните” предложения.

Това, което всеки никога не трябва да забравя е, че всякакъв дебат тук и сега задължително си остава дебат на вражеска територия; нужно е време, за да се разгърне новата идея. Всичко, което кажем сега, може да ни бъде отнето - освен нашето мълчание. Мълчанието, това отхвърляне на диалога, на всички форми на клинч, е нашият “ужас”, който ще всеем - зловещ и заплашителен, какъвто и трябва да е.

БТА

*Мейнстрийт - голяма улица, около, която изначално се е оформял всеки американски град. Впоследствие понятието “Мейнстрийт” се развива като нарицателно за мястото, където се съхранени традиционните обществени ценности и често се противопоставя на Уолстрийт.

**определяемо - алюзия на автора към теорията на Жак Лакан за Реалното, според която то се определя само във връзка със Символичното и Въображаемото. Символичното е определяемо чрез термини като “налично” и “отсъстващо"’, но за разлика от него в Реалното няма “отсъстващо”, тоест нищо не може да изчезне от него.



Тагове:   славой жижек,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1445860
Постинги: 441
Коментари: 1051
Гласове: 1422
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930