Обожавам да се движа из София, подскачайки от пънче на пънче! Като няма пънчета - подскачам по главите на хората. Не знам защо, но това не им било приятно. Следващият вторник организирам мирно шествие по жълтите павета. Искам държавата да ми направи по тротоарите, по паветата, жълтите в това число, по асфалта, по кръстовищата... абе навсякъде искам да ми побие пънчета!!! Не мога да чакам! ИСКАМ!
Толкова силно го искам, колкото дрифтаджиите не-джигити искат държавата да им построи писти, да си дрифват. Тя им е длъжна! Ние сме им длъжни. Те ИСКАТ! Имат пари да си купуват мощни коли и да си ги тунинговат, но не им се плащат такси по гръцките писти да си дрифтят там. Скъпо им било. ИСКАТ! И нито думичка не обелват, даже шепнешком, даже само с мърдане на устните, да съберат те пари и да си я направят тая писта. Ама през ум не им минава, на мАсторите зад волана. Толкова са готини с великото си хоби.

ИСКАМ пънчета!!!

как мина?

Останах неразбрана... Всички се занимаваха да изясняват идеята ми за пънчетата, а не за дрифтаджиите. Пънове!