През мен :: Малко по-нарушена комуникация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.01.2016 12:17 - Малко по-нарушена комуникация

Автор: kolchakova Категория: Политика

Прочетен: 2831 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.01.2016 12:40

Доставих си мазохистичното удоволствие да изгледам разговора на Хекимян с Кастрева, защото преди това попаднах на статия на Емил Джасим, защитаваща заместник-министърката.
Може би е редно да кажа, че аз съм за радикална промяна на учебното съдържание, за промяна на учебните програми, за диференциация на материала съобразно възможностите на децата и въобще за много неща,които не интересуват никого. Също така съм на мнение, че е по-добре някои песни, като "Вятър ечи..." да се учат по пеене, някои стихотворения, като "Даваш ли даваш..." да се учат по история, че не само "История славянобългарска", но и "Азбучна молитва" и пр. трябва да се изучават дори в 12-и клас, когато все пак учениците, или поне част от тях, имат достатъчно капацитет да ги оценят. Страхувам се, че изучаването на "Робинзон" и "Малкия принц" ще отблъсне децата от тях (справка в документите на МОН показва с каква цел се изучават: ученикът трябва да "различава и тълкува действията и развитието на героите в сюжета. Обяснява мотивацията на героя. Обяснява функциите на пейзажа за изобразяването на човека и света“).
Всъщност, може пък освен да правят аутопсии (различават, тълкуват, обясняват) на произведенията и героите, децата ще се научат и да ги чувстват. Може би има способни учители, които ще намерят време за онова нерационално нещо, което се нарича душа и което може би все пак е в основата на художествената литература.
Който ме познава, е в течение на бясната ми неприязън към монските чиновници и от там надолу през инспекторати до директор на училище. Кастрева е образцов представител на кухите претенциозно облечени лейки, които с непробиваема усмивка започват да се отбраняват, редейки натруфени дрънканици, вместо да обяснят философията на промените и да я защитят. Подозирам, че защитната им поза е предизвикана от факта, че изобщо не са вникнали в това, което са изработили експертите. За Кастрева и подобните е напълно достатъчно да се кипрят на телевизора. И през ум не им минава да изпратят там някой от авторите на програмите.
Следват обясненията-оправдания на такива като Джасим, че те просто "лошо комуникират реформата". (Това управление на глагола "комуникирам" взе да ми става любимо!) Те "лошо комуникират", защото хал хабер си нямат за какво иде реч и не смеят да си го признаят. Ако можеха да хапят, щяха да хапят, ама не им позволяват. Затова се усмихват.
Сега искам просто да пусна няколко буквални цитата от интервюто. Ако някой ги чувства като извадени от контекста, да си чуе цялото интервю, обаче мисля, че в контекст става още по-страшно.
Хекимян все пита и пита защо са отпаднали от програмата за шести клас "История славянобългарска", "Даваш ли даваш..." и пр. И в кой клас са отишли (понеже той все пак разбра, въпреки че очевидно не е чел програмите, че повечето произведения отиват в друг клас).

И това са изречения от отговорите на Кастрева (ако някои не ви звучат като отговори, вината не е в мен):

1. "История славянобългарска" е не просто литературно произведение. Това е един от най-добрите източници за изучаване на история. Това е исторически извор, феномен в българската литература. Паисий е един от творците на българската история.(Според Уикипедия Кастрева е завършила история - АК)

2. Учениците могат да чуят името на Паисий и в първи клас. Зависи от учителя. Обаче учебната програма е инструмент, с който работи учителят. В нея дори много често няма конкретика по отношение на дати, по отношение на всички имена... За Паисий Хилендарски вероятно ще чуят във втори клас.

3. ...40% (от часовете-АК) учителят да се задължи със задължителна литература, но в останалите 60% той има творчеството да надгражда (нещо изчезна онова, дето 60% са за упражнения - АК)

4. Петър Берон е автор на първия най-хубав български учебник и това е първият учебник, в който всичко беше написано. Ние не сме във времето на Петър Берон (въобще не коментирам това от какъв зор го съобщи - АК)

5. Изключително спорно е в необятния списък от ценни български творби, от ценни творби и автори на българската и световна литература, да се направи такъв селектиран, който да бъде и да отговаря на интересите на всички ученици и на всички страни. Да се даде шанс на учителя да надгради всичко задължително в учебната програма. Никой няма да забрани на един учител да прочете това стихотворение ("Даваш ли даваш...").

6. - Това, за което вие не вярвате, е във силата на българския учител.
Хекимян: Е, ама тя понякога има своите предели, нали така?
- Разбира се, че има своите предели. И той има възможността във новата философия на закона да покаже своето творчество (полагам гигантски усилия да не продължа с цитата, гигантски!- АК).

7. Говорим за създаване на нагласи, а не за историческо знание (това във връзка с "османското присъствие" в уроците по история в начален етап).

За по-пълна представа, препоръчвам на желаещите да изгледат кадрите от 9:10 до 9:30 (вс. 20 секунди) и да се насладят на весели и кръшни чупки в кръста и рецитиране на кухи фрази за нагласи, компетентности, учене през целия живот, критични разсъждения и творческо взимане на решения от страна на учениците.

Само мога да поздравя Емил Джасим, програмен директор в Център за образователни инициативи, който смята Кастрева за "единствения представител на МОН, способен да говори напълно адекватно и експертно".
О, и забравих да обърна внимание на безкрайната либералност на новата програма. Химнът "Джелем, джелем" в пеенката не бил задължителен за изучаване и учителят творчески можел да го замени и "веднага да илюстрира учебното съдържание" с друга циганска песен. Пак ми се ще да поздравя Джасим с целия откъс от 13 до 16 минута на разговора.

П.П. Обръщение към водещите: Дали ще Ви е удобно, когато водите разговор с когото и да било на каквато и да било тема, да се запознаете с документите, а не с вестниците, сайтовете и форумите? Примерно в случая, господин Хекимян, да прочетете програмите, публикувани в сайта на МОН, вместо или поне преди, добре де, става и след като сте прощудирали дрънканиците на хейтъри и просто нервни глупаци? Или пък да си пренапишем учебниците по история, като ползваме книгите на Талев, Антон Дончев, Попова-Мутафова за по-стари периоди, а за по-нови - вестниците?

Нагоре