Имам подтискащото усещане, че аз съм единственият човек в БГ, който не само следи от над 10 години темата за Техническите паспорти, но и се е занимал на практика с нея. Съдейки по репортажите на „централните“ медии, чието съдържание може да се обобщи с призива „Бързо почвайте, че не остана време!“, както и по репортажите, направени от някои ужким по-умни журналисти, та до изказванията на настоящи и драпащи за бъдещи политици, никой не е в състояние да осмисли какво всъщност би представлявала тази офанзива.

Първо си мечтая да знам, кой точно я измисли. Не кой я гласува и прие, а кой я измисли. Дали някоя лелка или чичко с лелчински манталитет е чул от дъщеря си, учеща в Германия, че там санират сгради и се е размечтал и тук да направим такива блокчета-куклички? Или зловещ ненаситен алчен гъз е изчислил, че от това ще се налапат милиарди? Нищо чудно да са и двете едновременно. Резултатът би бил обир, по-мащабен и нагъл дори от този с „аварийните устройства“ в асансьорите. Разбира се, нито един журналист не се е захванал да разследва как така станаха задължителни тези устройства, кой ги предложи, кой ги внесе и най-вече какви са условията за ползване на SIM-картите, едни уникално интересни и обирджийски условия, договорени от неизвестно кого с мобилните оператори. Ама никой не роптае, в крайна сметка, дава входът 7-10 лв. на месец на асансьор и так си плаща, да му е мирна главата.

Обаче, ако нещата с паспортизацията продължат да напредват, ще изока цяла България, защото всеки все някъде има по една керемидка, която ще му се наложи да паспортизира. Впрочем, има начин за нерегламентирано спасение поединично, което никак не е изключено (вж. по-доли т.6)

Бързам да подчертая, че всичко, което пиша, е плод на личните ми срещи с фирми, предлагащи оферти за технически паспорти още преди 10 години и друг личен опит. Важно е, че не се занимавам с написаното в закона и наредбата, а с това, което би могло да се случи на практика. И то не е така напоително повтаряното от всякакви гъски „300 - 500 лева за жилище от около 100 квадрата“.

Да видим първо за какви пари става дума.

1.       Някаква цена от х лв/ кв.м. ОБАЧЕ! Да не забравяме, че в жилищните блокове става дума не само за квадратурата на самото жилище. Имаме още и общи части. И така петстотинте лева стават значително повече.

2.       Някак си нито един журналист не остави интервюираните строителни специалсти да обяснят какво точно представлява обследването на жилището. Методи Андреев, например, точно да разкрие цялата прелест на нещата, и Л. Кулезич го прекъсна с трескавия въпрос: "Ами сега моето жилище като е от 2006 година, и аз ли ще трябва да правя технически паспорт?“. Много е важно нейното жилище! А Методи Андреев беше на път да ни светне, че всяка една панелка, за да се обследва, трябва във всяко едно помещение да ѝ се разкопаят връзките между панелите! Физически да се разкопаят, буквално! На мен преди десет години, когато ми ги изброяваха тези връзки, ги докарахме до около 24 в помещение. Нека съм сбъркала с броенето или да съм забравила! Нека са 20! Нека са 12! Как се разкопават всички връзки в стаята? Ами като се изпразни! Всяка стая! Във всяко жилище! В целия блок! Всъщност, Кулезич не само не забеляза тази очарователна подробност, но и прекъсна Методи Андреев в мига, в който той обясняваше, че трябва да се намерят и носещите колони и за целта се налага обрушв... Това не е важно за Кулезич! Нейното ново жилище е по-важно от поне сигурно милион блокове. И така: имаме пари за ремонт и замазване на последиците от копаенето на връзки и обрушв...

3.       Изготвянето на технически паспорт се извършва въз основа на техническата документация на сградата. Ако тази документация липсва (нашата например липсва в неизвестно за мен каква част), започва ново заснемане на сградата. Това заснемане се плаща отделно! И струва много повече от техническия паспорт.

4.       Както казах, всяка сграда трябва да си издири техническата документация. Издирването на онази част, която все пак открих, ми отне около седмица. Преснимането ѝ освен време, ми отне и пари, в това число и пари за таксѝ. Но да речем, че тези 100 лева няма да обърнат колата.

5.       Ако някой мисли, че сме приключили с разходите, бързам да го зарадвам, че те едва сега започват. Защото правещите паспорта ще дадат предписания и срок за изпълнението им. Какво, например, искаха да ми предпишат едни симпатяги преди 10 години: да си сменим покрива изцяло, в т.ч. и гредите, да пребоядисаме входа, да сменим всички тръби, да сменим цялата ел. инсталация... И когато му казах, че тръбите са сменени, покривът е здрав, входът е боядисван предната година, той, с ръце в джобовете, каза, че въпреки това трябва да се направи и това няма да ни излезе повече от 200 000 лева, защото другите щели да бъдат по програма.

6.        Не на последно място очевидно трябва да се предвидят и пари за подкуп – за да не ни правят безумни предписания и да поставят абсурдни срокове за изпънеинето им!

Та така с цената на техническия паспорт. Сега да видим някои логистики.

1.       Представихме ли си вече, как целият панелен блок се изнася на катун в междублоковите пространства и на смени пази багажа с оръжие и чадъри, докато други обикалят с високоинтелигентните строители, къртещи до умопомрачение панелите в търсене на връзки и носещи колони? Понеже в Германия било така! Не е баш така. Там процентът на собствени жилища е много по-малък, направо нищожен, в сравнение с този в БГ. Държавата там (най-общо казано) си организира санирането, което именно включва и структурните обследвания и укрепвания на старите сгради, като междувременно е намерила жилища за наемателите си.

2.       Всеки имот си има отговорник, който намира средства да заставя стрителните обследвачи да идват навреме, да работят експедитивно и да не се запиват с дни, за да може все пак в някакво обозримо време кошмарът да свърши, защото хората, все пак, трябва да тръгнат отново и на работа.

3.       Някой поинтересувал ли се е, кой е длъжен да съхранява строителната документация на сградата? Според друг, също така неуспешно интервюиран, т.е. неуспял да се доизкаже архитект, това е държавата ни, в лицето може би на Дирекция национален строителен контрол (ДНСК) или нещо друго такова. Архитектът се опитваше да каже, че ако тя, държавата, не ни пази документацията, можем да ѝ потърсим смеТка. Дали пък не каза, че можем да ѝ потърсим смеШка? Повдигнат беше и въпросът за това, че всяка сграда трябва да има Акт 16 и това някак си обезмисля техническия паспорт. При всички положения, не стана ясно къде да си търсим строителната документация но можем пък да прибавим към разходите и такива за съдене на немукаетната държава.

4.       Стигнахме ли вече до организирането на съкооператорите? Тези, дето след 40 години живот в столицата, продължават да си изхвърлят манджата през балкона? Които са искрено убедени, че домоуправителят е избран, за да им плаща тока на стълбището? И асансьора? Имала съм повод да се убедя, че общината и полицията нямат никакъв механизъм, с който да подпомогнат домоуправителя в опитите му да накара някой съкооператор да изпълни каквото и да е свое задължение по ЗУЕС.

5.       А сега да видим, ако имаме някъде далееече керемидка, как излизаме в безсрочен отпуск и потегляме натам с група висококвалифицирани обследващи, понеже в селото съвсем случайно няма такава фирма.

6.       Или пък да обсъдим, как общината ще направи техническите паспорти на сградите и после ще си събере парите чрез ЧСИ. Тук освен всико друго обмислям и шанса да изберат естествено единствената, но затова пък най-скъпа фирма. И се чудя дали и лобито на ЧСИ няма нащо общо с тези идеи.

7.       Ако не е станало ясно, обръщам още веднъж внимание, че не съм чувала някъде гражданите (не на градовете, а на БГ) да имат някаква защита срещу безобразни предписания на паспортизиращи фирми и на паспортизиращи общини.

И, разбира се, през цялото време свети основният въпрос: ЗА КАКВО Е ВСИЧКО ТОВА? Варианти за отговор съм дала в началото, но това едва ли са официалните обяснения.

Единствената надежда остава психологията на българина – мълчалив отказ и разни нецензурни мисли. Освен това винаги остава вариантът, както при „санирането“ гражданинът и фирмата да се споразумеят, да си платят паспорта (онези 500 лв) и фирмата да премине към следащата сграда. За санирането също проверих какво би трябвало да представлява (гореизброените дейности плюс смяна на парната инсталация с такава, дето измервателният уред да ти е пред вратата на жилището, а тръбите да минават хоризонтално през него, някак си). В крайна сметка държавата лично понапляска стиропори и понаплеска мазилки, та да може да отчете еди колко си хиляди „санирани“ сгради по за около милион всяка.

Та като ще прави МРРБ разяснителна кампания, да включи, моля, и разяснения по горните теми. Ако иска, санким, защото няма кой да го застави.