Преди 11 години се наложи да си извадя "Рецептурна книжка". Направих го с вярата, че това е нещо съвсем временно, защото вече навсякъде тръбяха, как идва времето на електронните рецепти, направо си е дошло, само тука малко нещо с една незначителна формалност...
И всеки път, когато трябваше да си вадя нова книжка, се тюхках, че ето, преди три години... преди шест години... Тюхках си се и не ми идваше на ум да изхвърля от ума си таз илюзия, та да си спестя нервни клетки. 
Ииии (това е съюз!)
Ето че дойдоха електронните рецепти!!!!!
И аз си викам: Супер, таман ми изтича книжката, няма да вися да си вадя нова. И почвам да разпитвам по аптеките, как точно ще функционира това технологично чудо. И не разбирам, какво ми отговарят. А не разбирам, защото човек чува онова, което очаква да чуе. След три-четири неудовлетворителни разговора с аптекарки реших да формулирам въпроса си по-конкретно:
- Как точно ще бъда облегчена аз?
И получих отговора:
- НИКАК!
Аз пак трябва да:
- вися пред кабинета на личния си лекар, за да ми напише нещо в новата книжка
- да вися пред Здравната каса, за да ми заверят книжката
- да вися пред личния лекар, за да ми напише лекарствата за тримесечието
- да занеса книжката в аптеката.

В такъв случай здравната каса ми прахосва около 5 часа от живота в месеца. Но какво са за здравната каса нечии 5 часа? И така по няколко хиляди човека (не всичките от които са пенсионери). Плюс времето на личния лекар и медицинската му сестра, плюс времето на аптекарките... Аз може да съм лукова глава, ама те са високо квалифицирани специалисти, които се занимават с писане и подпечатване. Лично поздравявам българската икономика и българското здравеопазване с този факт.

И такаааа

Повисях където трябва и отидох в аптеката, в голяма верига, с много аптеки из София.
Непоклатимо наивна тъпанарка!
Ясно помня, защото беше съвсем скоро, как ми обясняваше един важен боядисан фактор, ча вече няма да има хартиени рецепти, а ще има един код...
И аз си представях, как отивам с този код, и там цъкват нещо на компютъра и им се изрисува на екрана цялата информация, въведена от личния ми лекар. защото той си я въвежда човекът, както и преди, едно по едно, с егене, с кодове на лекарства, със всичко. На него му е спестено само разпечатването на листЯ. Предполагам, че вместо копчето "принт" натиска копчето "сенд". И еколозите са щастливи. Единствените щастливи в случая.
Всъщност вече не предполагам.
Влизам в аптеката (с маска, естествено) и казвам:
- Добър ден. Да видим как функционират електронните рецепти.
Аптекарката, в доста напреднала възраст, избучава (защото и тя е с маска):
- Нищо не ви разбрах!
Вадя книжката и ѝ я подавам.
Тя ме поглежда като стара кошута, която аз, зла  и решителна, съм дошла да заколя с тъп нож.
Аз, обаче, мобилизирана от бученето ѝ, съм непоклатима и с нетрепваща ръка ѝ слагам книжката на гишето.
- Ужас ! - простенва аптекарката.
И започва едно вайкане и ужасяване.
Сега. Много е дълго - 40 минути. Това, което разбрах, е, че жената въвежда всичко в компютъра на ръка (ха! значи не е имало "сенд"?). И не знае къде са буквите на клавиатурата, как се сменят латиницата и кирилицата... Пък може и да са се изтрили буквите...
Между пъшкането и вайкането, когато напрежението вече съвсем нарастна и колежката ѝ от съседното гише се приближи да види какво се случва, започна нещо като престрелка между двете:
- Тук трябва да напиша бъ и не става...
- Ами тук
чук чук
- Не става
- Бъ
- Не е бъ 
- Ама на кирилица или на латиница?
- Бъ, бе, бъ
- Бъ, ама какво?
- Малко
- Ами ето
Чук
- Не, не е това, на латиница
- Голямо ли бъ?
- Въ
- На латиница въ?
- бъ
Двете трескаво и блъскайки си ръцете кълват по клавиатурата и по едно време ми се стори, че "мойта" с едната ръка като че ли сменя латиница/кирилица, а с другата чука по копчетата.. И започнах да се моля да натисне правилното копче точно когато е превключила на правилната клавиатура...
И май Господ чу молбата ми, защото в един момент "мойта" възкликна триумфално:
- Готово!
Демек, написала е "бъ"!
И отиде да извади лекарството от чекмеджето. Третото лекарство, другите две вече беше извадила след предходни писания и чаткания. И стонове.
Обаче
Лекарство нямаше! Свършило било. Това системата не го показваше, явно, предварително. Злобно те изчаква да въведеш всичко и пак си трае. Липсата се открива само с физическо отваряне на физическо чекмедже.
Нищо в мен не трепна. Исках да видя това докъде ще стигне. В душата си бях готова да чуя, че ще нощуваме там, защото щом едно нещо е почнало да се въвежда в Системата, няма как да се спре и затова ще чакаме сутрешната доставка.
Но не! Имало възможност да се прехвърли лекарството от свободната продажба в такава по здравна каса. Надникна изотвътре едно момче, получи задачата да извърши прехвърлянето и потъна пак някъде отзад между кашоните. Няколко пъти се показва, пита нещо, отвръщаха му с цифри, пак потъва, накрая изскочи и каза:
- Прехвърлих го.
Следва престрелка в  смисъл:
- Не си го прехвърлил!
- Прехвърлих го!
- Е как ще си го прехвълил, като тук не ми излиза?
- Прехвърлих го!
- Е как ще си го прехвълил, като тук не ми излиза?...
Добре, че имам "копи-пейст"!

Аз плахо се обадих:
- Не можете ли да излезете и да влезете пак? 
Аптекарката подбели очи:
- Знаете ли какво означава това? Пак цялата сага отначало!
И аз се кротнах по вече споменатите причини, даже се упрекнах на ум, че без малко да разваля чистотата на експеримента.
От време на време аптекарката ми се извиняваше, обаче аз искрено ѝ повтарях, че не бързам и че напълно я разбирам. И двете са си чиста истина.
Когато за пореден път системата не забеляза, че има лекарството по здравна каса, аптекарката зае позата на оперна певица, която с вдигната ръка оповестява на залата, че по-добре да умре, отколкото да загуби любимия си. Само че във вдигнатата ръка имаше изваден от джоба телефон. След като го показа на лекарствата от високите рафтове, аптекарката го свали, набра номер и произнесе с драматичен тържествен глас:
- Марго, ако си вън, влез веднага, имам проблем!
Досега, подразбира се, не беше имала проблем.
Марго дойде моментално, с тениска, вдигната вместо маска на лицето, млада и излъчваща компетентност и ръководна функционалност.
Разбра проблема и каза:
- Трябва да излезеш и да влезеш пак.
Изслуша стенанието за необходимостта цялата сага да се повтори отначало и, като си държеше с едната ръка деколтето на тениската на носа, с другата нащрака нещо.
Готово. Отне ѝ толкова време, колкото на "мойта" - да ѝ донесе една маска.
Очаквам да попитате тези 40 минути в аптеката други клиенти не влизаха ли?
Влизаха.
И биваха отпращани с думите:
- Излезте и се разходете, защото сега обслужваме по здравната каса.
Хората ме поглеждаха недоумяващо и със страхопочитание,  защото аз, реално, изглеждах като цяла комисия проверяващи от Здравната каса, а не като любознателен клиент. И си отиваха. Особено онези, които искаха фактури. И най-вече онези с рецептурни книжки. Другите някак измолваха шише кислородна вода или отговор на въпроса дали поне "го имат" някое лекарство.

И сега ще попитате дали не разбирам, че проблемът не е в системата, а в една неграмотна аптекарка.
Ами не е една, а поне двете налични зад двете гишета.
И ако са неграмотни в центъра на София, какво правим с останалите няколко хиляди?
Защо не са ограмотени компютърно предварително? Защо програмата не е по-френдли?
И защо, по дяволите, всичко, което е въвел личният ми лекар, трябва да се въвежда отново в компютъра на тази аптека?
Това не трябваше ли да е някаква свързана система?

Както ще кажа в следващия пост: "Спаси дърво, хората все така времето ги яло!"
Друга полза от технологиите дотук не виждам!
Един ден ще имаме гъста гора!