Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2009 14:57 - Ние с Чили 7
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 3720 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 10.07.2009 09:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
17.02.2009 Plaza de Armas

Станахме ние (все по същия начин), похапнахме така наречената „чилийска баница”, направена от Хуан,


image
и хукнахме в неизвестна посока (на мен посоките все са ми неизвестни).
Излязохме ние от метрото и...   И сега ако питате, къде ми се намира сърцето, ей тук е:
  image На Пласа де Армас.

image
Това жълтото вдясно е историческият музей. Отсреща е катедралата. Вдясно е и централна поща, до която трябва да отидеш, ако искаш да пуснеш писмо, независимо къде в Сантяго живееш. Струва ми се не много удобно.
Светлината е толкова силна, че фотоапаратът ми направо отказа. Затова цветовете са най-различни. Особено на небето. 35 градуса. Безводие.

  image
Палми.
image
На такива метални пана по земята е разказана историята на града, разрастването му.

  image
Паметникът на Педро де Валдивиа - първия губернатор на Чили. Въпрос за туристи: какво му липсва на този паметник?

  image
Ще ви кажа по-късно, ако не сте се сетили.

Някои много запознати с архитектурата може би ще възкликнат омерзено, че този площад е еклектика. И че всичко е построено от американците.

Аз пък, понеже реших да не се занимавам с теории, а само с усещанията си, усещам това като много хубаво. Намирам божествени на това слънце тези колониални, неокласически и каквито са там други сгради, оглеждащи се в ултрамодерни постройки.


  image
Виждала съм и в София такива огледални неща, но те ми приличат на ... Абе взел някой архитект, та казал: „Вижте сега, че и аз мога да правя такива работи. А? Мога ли? А-а-а... И ще го турим... къде... къде... ами ей тук, например, на „Тодор Александров”.
В смисъл, че не ми се вписват.

А тези ми се вписват. И още веднъж ще имам повод да го кажа.

Който дойде тук, се снима с индианеца.   image


  image
В случая тази снимка има за цел да съпостави два носа. Не по форма, а по големина.

Като в София пред народния театър и тук се събират шах-запалянковци. Само дето условията са малко по-добри.


image
Този тук проповядва в захлас нещо за някой бог, а мъжът в черния костюм ходи напред назад и сам нещо си говори и си се навива.


image

Това е вътрешният двор на историческия музей.


  image
Не е гигантски и там няма хиляди експонати, но, мисля, това му е и хубавото. Кратко и по същество – разбираеми неща, които могат да се гледат не само от тесни специалисти по първото десетилетие на девети век. И да им бъдат интересни. Тоест, да Ни бъдат интересни. И ни бяха.

На входа има ето такава плоча:
  image
В симъсл, че „екселентисимо” сеньор Пиночет и министъра на образованието са завършили реставрацията на музея. Тази плоча не е залята с черна боя, не е надраскана и не е строшена.

Искам да живея в такава колониална сграда да се абстрахираме от факта, че освен много други неща, е била и затвор), да излизам на прохладната тераса и да подвиквам: „Една цитронада с много лед”...

Цитронада, защото портокалите в двора не са още узрели.

image
Любимият ми брат ми мисли само доброто.

  image Но отказва да ми носи цитронада.
Тези шипчета под стряхата, предполагам, са за да не заживеят там гълъбите.


  image
В катедралата (la Catedral Metropolitana de Santiago) ,


imageчийто първи вариант е възникнал с възникването на града, т.е. около хиляда и петстотната година, а сегашният й (пети) вид е отпреди около два века, отново се озадачих от разбирането за бога. Толкова буквално, нагледно и делово.

Когато, например, трябва да се онагледи твърдението, че Исус в сърцето си страда за мъките и греховете на хората, че много ги обича и пр. това се онагледява така:



image
Директно си го показва, да не би някой да не разбере. Снимката е много лоша, но, първо, беше тъмно, второ, беше далече и трето – апаратът ми е много лош. Всъщност, направих снимката със светкавица, защото не виждах изобщо какво прави Христос. Само подозирах, но не можех да повярвам. Чак вкъщи, като видях сърцето, разбрах, че правилно съм подозирала. За да е по-ясно на богомолците, сърцето е „оковано” с тръни.
А ей този светец предизвика у мен спонтанен първосигнален невъзпитан смях

  image
защото се нареди в една редичка със Супермен, Спайдермен и всички други пластмасови герои, които можеш да намериш в снаксовете.

Ето още една светица:
image
Винаги с протегнати напред ръце.
Но ако говорим сериозно, колко мъчително трябва да живееш, колко отруден и скотски трябва да е животът ти, колко безнадеждно трябва да е всичко, за да ти е необходимо такива изображения да ти дават надежда и утешение.

Следва 7а  


Тагове:   Чили,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dorichela - :)
30.04.2009 15:04
Страхотен пост!!! :)
цитирай
2. gamina - :)
30.04.2009 15:45
Чакам следващата част :)

А за паметника с коня - за юздата ли става дума, или за хммм... някой конски атрибути ;)
цитирай
3. анонимен - да
30.04.2009 16:56
юздата е. Следващият пост ще е след седмица.
цитирай
4. kuracpalac - Много добре!
30.04.2009 17:09
Поздрав!
цитирай
5. rummi - охооооо!
30.04.2009 22:09
виж ти! не знаех, че си тук.

честно, наистина ли не си купи индианец от онези хитрите и закачливите?
цитирай
6. lazarini - май добре сте си изкарали, :)
06.05.2009 19:40
Ще трябва да се вдигна някой ден и до Чили, но като гледам колко дълъг стана списъка, :))) май и банка ще трябва да обера. Пък в тази криза - може и банката да е празна, :))) Весел празник!
цитирай
7. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
09.05.2009 19:46
Между другото Artesania не означава сувенири, а нещо ръчна изработка. Дори хляба може да е артесаниа.
цитирай
8. samaranda - Красиво
10.05.2009 19:50
Много интересно, а снимките са страхотни
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1816476
Постинги: 457
Коментари: 1104
Гласове: 1493
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031