Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2009 17:30 - Ние с Чили 8
Автор: kolchakova Категория: Туризъм   
Прочетен: 2582 Коментари: 3 Гласове:
0



18.02.2009 Cerro San Cristobal

Да започнем с това, че сутринта скочих върху Митко с намерението да го събудя. Като резултат летвите се огънаха и леглото пропадна. Това, което се вижда, е един не дотам дошъл в съзнание, примирен със съдбата си брат.

image А това, което не се вижда на тази снимка, е колко му е червен вратът. От първия миг на пристигането ни Мира ходеше по нас с едно шише Нивеа и повтаряше, че трябва незабавно да се намажем, защото слънцето... кожата...ракови заболявания... И ние чинно се мажехме, ама на кого да му хрумне, че освен лицата, ръцете до раменете, краката до където се виждат, трябва да си намажем и вратовете.


image Слязохме на станцията Universidad Catolica. Това е католическият университет. Тъй като беше краят на ваканцията, целият град беше залят от реклами на учебни заведения - много университети, много нещо.

image Преди това да обърна внимание на художествено усвоения подлез на метростанцията:


image


image

image
Вървяхме по някакви улички и подозирам, че само Мира знаеше къде отиваме, но го беше разбрала току що. Въобще, все повече започнах да подозирам, че тя има някакви паралелни планове, които възникват спонтанно и изчезват спорадично без нейната намеса. Това, разбира се, също си има своето очарование, но една част от удоволствието е предвкусването му, а как можеш да предвкусваш нещо, за което не подозираш? По-прагматичната причина да искам да знам какво ми предстои беше, естествено, свързана с желанието ми да имам известна предвидимост в харченето на парите - за да не остана в един момент на врата й без пукнато песо. Да речем, че това е невроза, ама все си е по-добре да знаеш какво ти предстои в обозримо бъдеще.
И така, без предупреждение се оказахме в една сладкарница (Emporio la Rosa), където продавали най-вкусния сладолед.
  imageПонеже нямах сили да питам, дали може да се снима вътре, направо много тайно направих снимки на сладоледите, емпанадите и солените тарталети (quiche).


image


image
Според Мира отдалеч ми личало колко много тайно се занимавам с престъпна дейност. Както и да е, сладоледите бяха наистина неописуемо вкусни, особено този с лютив шоколад и жълтият с джинджифила.



image
От там беше една крачка до Parque forestall, в който имаше най-разнообразни дървета, всичките снабдени с обяснителни табелки.



image Ето, например, под този кестен пише, че това е



image
кестен от Индия, който расте на Балканите и в Гърция.
Ако някой е обърнал внимание, че табелката е надраскана, то правилно е забелязал - в този край на града графити има, някой път са твърде много:

image


Това прилича на люляк



image Но не е:


imageЕднозначно немска работа:



image


image
Не на всички им върви като на този тюлен да се снимат с палмата. Проблемът е, че ако искаш и ти да се виждаш целия, и палмата да се вижда цялата, от нищо не се вижда нищо.

  imageАко пък си съгласен на компромиси - заприличваш на качулата птица.


image
Цялата красота не пречи на местните черноработници да си се изкъпят във фонтана:

image По пътя снимах и копчето за включване на зелената светлина на светофара - на него пише "Изчакай зелената светлина".

image
Една прекрасна улица: Calle Lastaria



image



Виждаш една чудесна сграда.


image А после виждаш нещо още по-чудесно: няма дясна стена.
 
image
Всъщност има, но не е точно дясна, а полу-задна.
  imageНякога тази стена е била част от предната фасада, но поискали да отворят вътрешното дворче и вместо просто да сринат стената, внимателно я преместили на 135 градуса. Така хем запазили нейната красота, хем открили това чудничко площадче, при това с фонтанче, а, както вече казах, водата там е много кът.

image
Още малко сгради от същата улица:



image Ето тази отпред е много красива, imageа отстрани – не дотолкова, но пак е романтична.


image Все същата улица:



image image


image После влязохме в една църква.


image
В една ниша едва ли не зад вратата е този приветлив чичко, който е по някакъв начин много свързан точно с тази църква:


image
Ескрива де Балагуер е създател на Опус дей и с това мисля че е ясно защо е толкова приветлив.
Отново да кажа за деловия подход на миряните към вярата: влиза на бегом, прикляка за 20-30 секунди, казва си с Господ две приказки и изскача отново да си гони задачите.

 
image Това е Patio Bellavota - двор с магазини, ресторант и куп красиви неща. Поклит е с платна – за да не те изпепели немощното късно есенно слънцето.




image Просто големи камъни и ръждиво желязо.
image

image Ей тази църква е православна арабска църква.


image Най-после се докопахме до empanadas:


image
Най-после се докопахме до empanadas Но не можахме да си поръчаме всичките 32 вида, а само acelga, pollo, choclo, mariscos.


image

image Седяхме на масичка на улицата, благодарение на което видяхме кой се грижи за спокойния ни обяд:

image С прискърбие трябва да кажа, че река Мапочо е най-грозната река, която съм виждала. Не че съм виждала много реки, де.

image Досега само един човек от раз позна на каква компания е тази сграда.

image Това е факултетът по право, в който учи Ара: Facultad de Derecho de la Universidad de Chile

image
После продължихме по улица calle Pio Nono, което забравих какво значи, но студентите я наричат Пио Ньоньо, което също забравих какво значи, но беше нещо точно такова, като каквото звучи.
В един момент се оказахме до ето тази сграда:


imageimage imageЕто и малко по-отблизо:
image

Оказа се, че сме били отивали в къщата на Пабло Неруда – La Chascona . Часът вече беше към три, а ни предстояха още толкова много задачи, че, когато стана ясно, че трябва да изчакаме 45 минути, за да влезем с поредната група да я разгледаме, аз с много голяма готовност се отказах от тази забележителност. Честно си признавам, нямах и грам представа кой е Пабло Неруда. А като е така – какво да му гледам къщата. Сега, за да не разваля впечатлението, ще избързам напред да кажа, че историята с моето ограмотяване има щастлив край. Та се повъртяхме само малко във фоайето, повъртяхме се и отвън,

  imageкъдето Мира преведе набързо стиховете, написани на няколко колони


image и хукнахме да катерим Cerro San Cristobal. И да бяхме влезли в къщата, снимането щеше да е забранено, така че свих две снимки от интернет, за да се знае какво съм пропуснала.

image
image

Този кактус го снимах за да стане ясно как навсякъде расте онази вкусна туна (трите топчета вляво).
 
 
image
Пак се почна едно катерене.
image Много щраках, докато успея да хвана дъгата от пръскачката:
image След сума пъхтене и пръхтене,   imageкоето тук не се вижда, защото аз правя снимката, стигнахме до зоологическата градина, която, за мое голямо съжаление, не представляваше интерес за Мира. Вярно, че щяхме да утрепем там остатъка от деня, ама, може би, щях да видя жива капибара. Вместо това и след толкова физически усилия, се информирахме, че до върха ще стигнем за има-няма още час,и то ако не намаляваме темпото. Тъй че се спуснахме по обратния път и отидохме до това нещо, което не е замък, а сградата на funicular - асансьора, който щеше да ни спести потенето.


image Така изглежда станцията отвътре:

image Така тръгва вагончето:


image А така тръгваме ние с другото вагонче:


image Това е мястото, на което двете вагончета се разминават, иначе линията е единична. Супер стиковка.

image Това е Сантяго от хълма:

image Това синьото, което много бегло прилича на Рилския манастир, е училище.

image


La Virgen –статуята на Богородица
image На снимката се вижда и един камък, на който е ... втъкната... забучена... лепната... главата на Христос. Един камък с главата на Пабло Неруда пък видях след два дни в Исла Негра. Странни разбирания.
image Това е помещението под Богородица.


image То се вижда през решетка, а по земята са нахвърляни пакетчета свещи.

image Този парапет съм го сложила тука по чисто лични съображения. В Къщата на морето във Виена има аквариум с мравки, но те само спят в този аквариум, а иначе шетат по едни плексигласови тръби, които играят ролята на парапети пред останалите аквариуми. Е тези мравки са едни свободни мравки и наистина бяха много и само по парапета, което за съжаление моят фотоапарат не можа да документира.

image Отстрани има специално място за палене на свещи и веднаха се вижда, че свещите там догарят, а не биват тутакси изгасени от чевръсти служителки на храма.


image
Мира почете отново табелки:


image Църквата е малко по-надолу:
image Стенописите ми се виждат нехарактерни.


image На връщане отидохме в Японската градина. Не че не съм виждала лилии, но не съм виждала апаратът ми да прави такива снимки:


image Още от там:

image Първа среща с бамбука:

image Чешмичка:

image
Това е вид (не най-любимият ми) араукария:

image Това е клонче от нея:


image Пак чешмичка (това идва да покаже, че бяхме свършили водата в шишетата и дебнехме с широко отворени очи и уши). А и въпреки че снимките са наблизо, чешмичките бяха много надалече във времето и пространството.


image Ей толкова е висока обаче, та пиенето си беше мъчително и бавно, не като за смъртно жадни хора:


image Моя милиция меня опять бережет:


image Спуснахме се на слизане с лифта (teleferico)

image
Така започва най-най любимата ми улица: Calle Pedro de Valdivia Norte image

image


image Много исках да снимам тези кокери отблизо, но щяха да ме разкъсат. Не съм виждала кокери с души на добермани.


image Около тази чешма има измамна влага. Всъщност, колкото и да натискахме педала, не изцедихме и капка.

image Къща с къщички.

image Пак тази широка, прекрасна, тиха улица.


image


image А после отидохме пак на Парке Арауке да си купим билети за една предстояща екскурзия. И този път успях да снимам първия си моай отблизо:
 
image Купихме билетите и като че Мира беше останала с впечатлението че дори предсрочно си е изпълнила задълженията и ще се приберем по светло вкъщи. Да, ама не! Аз, лично аз!, предложих да се върнем на пазара с артесаниите, за да закупим потребните ни за връщането сувенири. Мира има удивително хладнокръвие - не трепна нито мускулче по умореното и лице. Не че приветства предложението ми, но абсолютно енергично хукна в нужната посока, а аз се повлякох подире й, увиснала на ръката на Митко.
На пазара...
Добре, на пазара от първата сергия купихме петнайсет хитри индианеца.
 
Да не забравя да кажа, че онази сграда горе е на техния Мтел (Ентел).
 
Та купихме 15 хитри индианеца, само защото ни досрамя да си поискаме 20. И без друго продавачките се чудеха и се смееха едновременно. Почна се едно изследване и подбиране на каменни пингвини, пала де агуа (това е кухо стъбло от кактус, на което тръните са набити навътре, напълнено е със семки и е запушено - издава звук на течаща вода, много е диуретично, а всъщност е музикален инструмент), разни други свирки и кратунки, медни гривнички, обици... Когато вече се беше съвсем стъмнило, Митко хареса едни ключодържатели с каменни моаи. Мислех си, грабваме десет и най-после си хукваме към къщи. И точно тогава продавачката да вземе да му предложи да ги гравира. И са почна едно: "Боян", "Дани"... От един момент нататък за жената кирилицата спря да е проблем. Само четири букви не й се наложи да овладява, а можеше, ако някой от приятелите на Митко се казваше ЖЮШЪ. После се оказа, че брат ми си ги е гравирал всичките, та ако аз искам, да се върна и да си купя други ключодържатели. Еми наблизо бяхме, върнах се, купих си.
 
Мисля накрая да покажа един начин за печелене на пари по кръстовищата:
image
Това момче държи две пръчки, с тях подхвърля и върти във въздуха трета пръчка, прави разни номера. След това успява да благодари лъчезарно на шофьорите, да се поклони, да мине да събере стотинките, ако някой пожелае да му даде, да се дръпне и точно тогава да светне зеленото за зрителите му. Ей това последното ми се струва най-голямата майстория.
Работи и на тъмно:
 
image
А този не раздава правосъдие, ами се е дегизирал като касапин и мята ножове:
 
image


 


Тагове:   Чили,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - :-)
08.05.2009 22:17
става все по-хубаво.

(връщам се да добавя - изключително силно начало на поста с хвърлянето в леглото :-)))
цитирай
2. voinyt - SAMOTNIQT_VOIN
09.05.2009 20:06
Ам...онази сграда да не е на някоя фирма за асансьори...
Мисля, че видях абсолютно същата в Севиля, Испания.
цитирай
3. rummi - и още нещо -
21.05.2009 21:42
знаех си, знаех си че сте си купили от индианците :-)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kolchakova
Категория: Туризъм
Прочетен: 1449632
Постинги: 442
Коментари: 1055
Гласове: 1425
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930